Решение № 90 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2901/2007 г.

Решение № 90 от 9.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2901/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. Д. - чрез адвокат Н. против въззивно решение № 42 от 14.03.2007 г. по гр. д. № 40 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Силистра, с което е оставено в сила решение № 581 от 28.12.2006 г. по бр. д. № 487/2006 г.на Районен съд Силистра в обжалваната част, с която бракът между М. М. Д. и И. А. Д. от с. К. е прекратен по вина на първия, както и в частта, с която семейното жилище, находящо се в с. К. ул."Добро поле" № 1 е предоставено за ползване на жената и са определени дължимите разноски. Посоченото касационно основание е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нарушаване правото му на защита, поради даване ход на делото в съдебно заседание на 13.03.2007 г.въпреки подадена молба от пълномощника му, че поради служебна ангажираност по друго дело не може да се яви. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.) В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Подадената касационна жалба е недопустима в частта, в която е насочена срещу решението на въззивния съд по брачния иск за развод по вина на един от съпрузите, поради което в тази част следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) - въззивните решения на окръжните съдилища по брачни искове не подлежат на касационно обжалване. В останалата й част - досежно обжалването на решението на въззивния съд, с което се е произнесъл по иск по чл. 107 от СК - относно ползването на семейното жилище - касационната жалба е допустима, но неоснователна. Съображенията: Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че като е дал ход на делото в заседанието на 13.03.2007 г. - в отсъствие на пълномощника на касатора, който предварително е депозирал молба за невъзможността си да се яви в съдебно заседание-въззивният съд е нарушил правото на защита на страната, тъй като тя е била лишена от възможност да подготви доказателствата си. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Съгласно чл. 107, ал. 2 от ГПК (отм.) - съдът не дава ход на делото, а отлага същото, ако и страната, и пълномощникът й не могат да се явят и то - поради препятствие, което не може да бъде отстранено. Следователно - за да отложи делото - на съдът следва да се представят доказателства за комулативното наличие на следните четири предпоставки: 1. че страната не може да се яви в съдебно заседание, 2. че пълномощникът на страната не може да се яви в съдебно заседание, 3. че препятствието, поради което страната не може да се яви в съдебно заседание не може да бъде отстранено и 4. че препятствието, поради което пълномощникът на страната не може да се яви в съдебно заседание също не може да бъде отстранено. В конкретния случай - на съда не са били представени доказателства за три от гореизброените четири комулативни предпоставки. Единственото представено доказателство е била молба, подписана от пълномощника на страната, сочеща невъзможност да се яви в съдебно заседание. При това молбата - нито към момента на подаването, нито впоследствие е била придружена с доказателства, подкрепящи изложената в нея теза. Следователно - за пълномощника не е било изпълнено горецитираното изискване на чл. 107, ал. 2 от ГПК - за установяване на препятствие, непозволяващо явяване в съдебно заседание, което не може да бъде отстранено. Отделно - по делото не е наведен никакъв довод и не са представени никакви доказателства, въз основа на които да се направи извод за невъзможност на страната М. М. Д. да се яви в съдебно заседание, още по-малко за наличие на препятствие, което да не може да бъде отстранено. Извън горното-следва да се има пред вид, че в депозираната молба въобще не се е съдържало искане по доказателствата, нито се е твърдяло, че на страната или на нейния пълномощник му е необходимо време за ангажиране на допълнителни доказателства, за да се твърди - че е било нарушено правото му на защита. При тези данни, изводът на настоящият състав е, че въззивният съд правилно е дал ход на делото за съдебното заседание на 13.03.2007 г. Не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, а още по-малко на съществено нарушение, в какъвто смисъл е нормата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК -за да може само на това основание да бъде отменено постановеното въззивно решение. С оглед на горното и предвид липсата на наведено друго касационно основание, Върховен касационен съд, състав на III г. о.