Решение № 5619 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4017/2015 г.

Решение № 5619 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4017/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на касационна жалба на "Дорослава Юнимекс строй" ООД със седалище в гр. Каблешково чрез представляващия и управляващия дружеството срещу решение № 316/19.02.2015 г. по адм. д. № 2754/2013 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба- Директора на Дирекция "ОДОП"-Бургас, чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу Ревизионен акт № 02110264/01.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с Решение № 90/24.02.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 275 579,87 лв. и лихви за забава в размер на 66 972.27 лв. за данъчни периоди от 14.11.2008 г. -30.11.2008 г., 01.02.2009 г. -31.03.200 9 г., 01.06.2009 г. -31.07.2009 и 01.09.2009 г. -30.09.2009 г., както и задълженя за корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. в общ размер 137 789,94 лв. и лихви в общ размер 23 818,42 лв. Обжалваното решение е второ по съществото на спора след отменително такова на Върховния административен съд с дадени указания по прилагането на процесуалния закон поради допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. За да постанови посочения резултат, съдът е развил доводи, ча ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В разглеждания аспект първоинстанционният съд подробно е изследвал възможността за приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Империал 08" ЕООД, "Ви Ем консулт интернешънъл" ЕООД, "Метал груп инженеринг" ЕООД и "Румекс строй" ЕООД. Представените доказателства за обсъдени в тяхнята цялост и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. По отношение доставчика "Империал 08" ЕООД за извършени СМР по 30 бр фактури е установено, че за всички документирани услуги дружеството- доставчик е посочило предходен доставчик-"ИЦ- Груп" ЕООД. Не са представени доказателства за плащане по издаданите от "ИЦ- Груп" ЕООД фактури, нито такива удостоверяващи мястото и факта на извършване на фактурираните от "ИЦ- Груп" ЕООД СМР. Установено е, че този доставчик е без какъвто и да е ресурс за извършване на работите, за които е издал фактури. Осчетоводеното плащане на фактурите в брой при жалбоподателя с оглед актуалните данни по сметка 501 " каса в лв. " към датите, на които се твърди, че е платено, не сочат такава финансова възможност. На второ място, фактурираните доставки, твърдени като извършени от друг подизпълнител-"Полимекс" ЕООД касаят два различни обекта- СМР, извършени на обект жилищна сграда гр. Поморие и същите СМР, но за обект Български розови градини гр. Поморие. Порад това изводът на решаващия съд, че не са налице реално осъществени облагаеми доставки е обоснован. По отношение доставките на желязо, извършени от "Ви Ем Консулт Интернешънъл" ЕООД, решаващият съд е направил анализ на режима на ВОП, като е назначил и допълнителна експертиза съобразно указанията в отменителното решение на Върховния административен съд. Категорични доказателства за реално вътрешнообщностно придобиване от страна на доставчика не са ангажирани. В отчетните регистри на "Ви Ем Консулт Интернешънъл" ЕООД не са включени протоколи, издадени съгласно чл. 117, ал. 1 ЗДДС, отнасящи се до издадените от това дружество фактури. Доказателства за наличие на фактурираната стока при доставчика "Ви Ем Консулт Интернешънъл" ЕООД липсват. Налице е осчетоводяване в брой при доставчика и жалбоподателя към дати, когато жалбоподателят не е разполагал с обективна финансова възможност да извърши плащането. При жалбоподателя липсват доказателства къде е получил стоката, кога и от кого я е приел, как и по какъв начин я е заприходил, което доказва формалност, а не реалност на извършената доставка. По отношение на фактурите, издадени от "Метал груп инженеринг" ЕООД с предмет доставка на арматурно желязо е установено, че количеството на арматурно желязо по представените приемо-предавателни протоколи не съответства на количествата арматурно желязо по издадените фактури. Липсват товарителници, пътни листове за извършен транспорт и справка за вложени материали по обекти, както и финансова обезпеченост на жалбоподателя съобразно данните по сметка 501 за извършено плащане по касови бонове. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Румекс строй" ЕООД с предмет услуги със самосвал: Доказателства, че фактурираните дейности са извършени именно за жалбоподателя, липсват /място на предоставяне на услугата, срок на изпълнение/, което опровергава тезата за реално извършена услуга. В разглеждания аспект настоящата инстанция не приема само аргументите на първоинстанциония съд за дерегистрация на доставчика по ДДС, тъй като същата е след ревизирания период и е неотносима към предмета на настоящия спор. По ЗКПО: За определяне на данъчния финансов резултат разходите следва да бъдат признати за данъчни цели съгласно нормите на ЗКПО. Съгласно чл. 26 ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Такива разходи не подлежат на признаване и са основание за преобразуване на данъчния резултат. В случая разходите не са документално обосновани. Съобразно посочените по-горе факти не се доказва наличието на реално извършени облагаеми доставки, което е основание посочените разходи да не се признаят за данъчни цели. С оглед изложеното първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти. Събраните по делото доказателства са подложени на всестранно обсъждане и подкрепят фактическите констатации на съда. В този смисъл решението е обосновано. Спрямо установените фактически констатаици съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за валидност и законосъобразност на оспорения ревизионен акт се споделя и от настоящата инстанция. За да възникне правото на данъчен кредит, следва да са налице всички предвидени в закона предпоставки. За да е налице основание за начисляване на ДДС, респективно признаване на данъчен кредит, преди всичко следва да е налице реално осъществена доставка на стока или услуга. При оспорване реалност на доставките, в тежест на данъчнозадълженото лице е да докаже положителния факт за реалното им извършване с всички съпътстващи доставката документи, което в случая е опровергано. Ето защо обосновано е прието, че не е доказано настъпването на данъчни събития, съответно данъкът не е станал изискуем, поради което правото на данъчен кредит е упражнено в нарушение на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, забраняваща неправомерното начисляване на ДДС. В този аспект в касаиоционната жалба не се сочат конкретни нови писмени доказателства, опровергаващи установените фактически констатации, поради което позоваването от касатора на решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 е неоснователно. Действително това решение следва постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит, поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. В случая не е налице сходна фактическа обстановка, тъй като не се касае за данъчна измама, извършена от издател на фактурата, а за липса на доказателства при жалбоподателя за реално осъществени облагаеми доставки и извършени услуги. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 161 ДОПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 572 /седем хиляди петстотин седемдесет и два/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,