Решение № 9133 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2012 г.

Решение № 9133 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Иванов Цветков от гр. София, в качеството му на законен представител на малолетния му син Кирил Христов Цветков, срещу решение № 295 от 17.01.2012 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 626/2011 г. по описа на същия съд. По поддържаните в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество от настоящата инстанция като се отмени атакуваната заповед № 581/10.12.2010 г. на директора на 119 СОУ "Академик Михаил Арнаудов" - гр. София. Касаторът моли за отмяна и на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП), които счита за незаконосъобразни. В хода на делото по същество развива съображения за незаконосъобразност и на заповед № РД 21-4/10.01.2011 г. на началника на РИО - гр. София. Ответникът - директорът на 119 СОУ "Академик Михаил Арнаудов" - гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Христо Иванов Цветков, действащ като баща и законен представител на малолетното си дете - Кирил Христов Цветков, против заповед № 581/10.12.2010 г. на директора на 119 СОУ - гр. София, с която на Кирил Христов Цветков е наложено наказание "преместване в друго училище" до края на учебната 2010/2011 г. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че Кирил Христов Цветков е бил ученик в V г клас на 119 СОУ - гр. София. Със заповед № 263/21.10.2010 г. на директора на 119 СОУ - гр. София му е наложено наказание "предупреждение за преместване в друго училище" за извършени от него нарушения на чл. 135, ал. 1, т. 8 ППЗНП. По делото е прието за доказано, че Кирил Цветков многократно е нарушавал реда на провеждане на учебните часове и учебната дисциплина, проявявал е агресивно отношение към съучениците си, включително под формата на физическо и психическо насилие, като конкретните му провинения са подробно описани в документацията, съдържаща се в административната преписка. Поради констатираните системни нарушения на задълженията на ученика по чл. 135, ал. 1, т. 5 и т. 8 ППЗНП и липса на промяна в поведението му е внесена докладна записка с предложение на класния ръководител за започване на производство по налагане на наказание по чл. 139, ал. 1, т. 4 ППЗНП, за което са уведомени родителите на ученика и Дирекция "Социално подпомагане" по местоживеенето му. Свикан е педагогически съвет (ПС) за разглеждане на случая, на който са поканени да вземат участие ученикът и неговите родители. На заседанието на ПС е присъствал бащата на Кирил Цветков, който е изразил становище преди вземане на решението от ПС относно преместването на ученика в друго училище, изслушани са ученици и учители, които преподават на ученика, като за проведеното заседание е съставен Протокол № 3/10.12.2010 г. На основание чл. 139, ал. 1, т. 4 и чл. 140 ППЗНП въз основа на решението на ПС директорът на 119 СОУ - гр. София е издал атакуваната заповед № 581/10.12.2010 г., с която на Кирил Христов Цветков е наложено наказание "преместване в друго училище" до края на учебната 2010/2011 г. за извършени от ученика системни нарушения на чл. 135, ал. 1, т. 5 и т. 8 ППЗНП. Заповедта е оспорена от Христо Иванов Цветков пред началника на РИО - гр. София, който я е потвърдил с писмо изх. № 94ХХ-16/10.01.2011 г. На основание чл. 140ж, ал. 3 ППЗНП със заповед № РД 21-4/10.01.2011 г. на началника на РИО - гр. София е наредено ученикът Кирил Цветков, на когото е наложено наказание по чл. 139, ал. 1, т. 4 от същия правилник, да продължи обучението си в V клас в 105 СОУ "Атанас Далчев" - район Изгрев. При така установените фактически обстоятелства съдът е достигнал до извод за законосъобразност на заповед № 581/10.12.2010 г. на директора на 119 СОУ - гр. София. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по чл. 147, ал. 1, т. 8 ППЗНП, в изискуемата форма и съдържание, при спазване на процесуалноправните и материалноправните норми и в съответствие с целта на закона. Счел е, че органът е изпълнил процедурата по налагане на наказание по чл. 139, ал. 1, т. 4 ППЗНП, като е съобразил изискванията на чл. 140в и чл. 140г от правилника: изпратени са уведомленията, посочени в закона и не са засегнати правата на ученика; изготвен е доклад на класния ръководител с предложение за налагане на наказание на ученика, въз основа на който е свикано заседание на ПС на 10.12.2010 г.; за заседанието са уведомени ученикът и родителите му; вземането на решението за налагане на наказание е предхождано от изслушване на бащата на ученика, съученици и учители, от необходимите обсъждания от членовете на ПС относно нарушенията и влошаващото се поведение на Цветков, както и наложителността от налагане на наказание. Според съда директорът на 119 СОУ - гр. София е приложил правилно материалния закон при издаването на атакуваната заповед. Приел е, че са налице законовите основания за санкциониране на ученика с процесната крайна мярка, а именно - установяването на тежки и системни нарушения на задълженията, определени в чл. 135, ал. 1, т. 5 и т. 8 от ППЗНП. Посочил е, че административният орган е установил прецизно и пълно всички относими фактически обстоятелства, свързани с конкретните допуснати нарушения, съобразени са изразените от учителите, учениците и родителите становища относно поведението на Кирил Цветков, отчетен е характерът и броят на нарушенията, като наложеното наказание е адекватно на вида и тежестта на нарушенията и личностните особености на ученика, съгласно изискването на чл. 140б, ал. 1 ППЗНП. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. При решаване на спора съдът е обсъдил подробно данните по административната преписка и въз основа на точен анализ на доказателствения материал е достигнал до правно обоснования извод за законосъобразност на оспорената заповед на директора на 119 СОУ - гр. София. Изводите на решаващия съд за спазване на процесуалните правила при налагане на наказанието на ученика кореспондират на доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че уредената в закона административна процедура има за цел да гарантира правото на ученика и неговите родители да се защитят интересите му в производството по налагане на наказание от вида на изброените в чл. 139, ал. 1 от ППЗНП. По делото не се спори, че преди налагане на наказанието поведението на ученика Кирил Цветков многократно е обсъждано с родителите му. В разглеждания случай правата на ученика Кирил Цветков не са били накърнени - същият е бил поканен да присъства на ПС, родителите му са били уведомени за изготвеното предложение от класния му ръководител за налагане на наказание по чл. 139, ал. 1 от ППЗНП, както и за датата на заседанието на ПС, на който е разгледано предложението. Обоснована и съответна на материалноправните норми е преценката на съда за осъществяване на предпоставките за налагане на наказание по чл. 139, ал. 1, т. 4 ППЗНП. Цитираната разпоредба предвижда, че за неизпълнение на задълженията си, определени с този правилник и с правилника за дейността на училището, ученикът се наказва с преместване в друго училище. Съгласно чл. 140б ППЗНП видът и срокът на наказанието се определят, като се отчитат видът, тежестта на нарушението и личностните особености на ученика (ал. 1), като наказанията по чл. 139, ал. 1, т. 4 и 5 се налагат като крайна мярка при тежки или системни нарушения (ал. 2). Доказателствата по делото безпротиворечиво сочат, че са налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта за налагане на наказание по чл. 139, ал. 1, т. 4 ППЗНП - ученикът системно е създавал пречки на учителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения, като е извършвал различни действия, с които да отвлича вниманието от учебния процес и да привлича вниманието върху себе си, в това число самоволно напускане на часовете, разхождане по време на час, отказ да работи в час, използване на обидни и нецензурни думи, заплахи за саморазправа към учители, замерване на учител с тетрадка, химикал и др. Извършвал е действия, накърняващи честта и достойнството на съучениците си, в това число чрез прилагане на физическо и психическо въздействие. С поведението си ученикът е засягал личното достойнство на съучениците си, както и авторитета на самите учители, като провиненията му не са изолиран случай. Няма спор, че от преподавателите са положени усилия за коригиране поведението на ученика, но целеният резултат не е постигнат. За такова нарушение с предходна заповед Цветков е бил санкциониран с наказание "предупреждение за преместване в друго училище", с което обаче не е бил постигнат целения възпиращ ефект. Правилно наложеното наказание е прието от съда за съразмерно тежко на поведението на ученика, с оглед сериозното влошаване на учебната дисциплина и предвид характера и многобройността на проявите и последиците от тях. В този смисъл, оспореното наказание е пропорционално и не надхвърля преследваната от закона цел. Аргументите за незаконосъобразност на обжалваната заповед са били наведени пред решаващия съд, който мотивирано ги е счел за неоснователни, като изложените от съда правни изводи за законосъобразност на административния акт се споделят изцяло от настоящата инстанция. В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност на разпоредбите от ППЗНП, на чието основание е издадена оспорената заповед, като се иска отмяната им. Съгласно нормата на чл. 208 АПК, на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. В случая предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е законосъобразността на заповед № 581/10.12.2010 г. на директора на 119 СОУ - гр. София и по него именно съдът се е произнесъл. Касационният контрол, осъществяван от настоящата инстанция, се ограничава до проверка на валидността, допустимостта и правилността на решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата срещу горепосочената заповед. В случая съдът правилно е счел, че оспорената заповед е издадена на валидно правно основание, по ред и условия, уредени по силата на законовата делегация на чл. 26, ал. 2 от ЗНП в ППЗНП. На следващо място, касаторът би могъл да осъществи търсената от него защита срещу конкретни разпоредби от ППЗНП по реда на чл. 185 и сл. АПК. Неотносими към предмета на настоящото производство са и изложените в хода на делото по същество оплаквания на касатора за незаконосъобразност на заповед № РД 21-4/10.01.2011 г. на началника на РИО - гр. София. Този акт има самостоятелно правно значение и подлежи на самостоятелно оспорване по съдебен ред, отделно и независимо от оспорването на акта на директора на училището за налагане на наказание. Както се посочи по-горе, предмет на съдебен контрол по адм. дело № 626/2011 г. на АССГ е заповед № 581/10.12.2010 г. на директора на 119 СОУ - гр. София. Устното изявление на Христо Цветков, направено пред АССГ в открито съдебно заседание по делото на 26.04.2011 г., че иска да обжалва и заповедта на началника на РИО - гр. София за преместване на сина му в 105 СОУ - гр. София, но такава не му е връчена, както и твърденията му в частната жалба срещу протоколното определение на съда от същата дата, че обжалва заповед № РД 21-4/10.01.2011 г., не изпълняват критериите на чл. 150 АПК и не могат да се приемат за валидно сезиране на първоинстанционния съд с жалба по смисъла на АПК срещу заповед № РД 21-4/10.01.2011 г. на началника на РИО - гр. София. С оглед на това е налице процесуална пречка съдът да се произнесе по законосъобразността на тази заповед в производството по оспорване на друг индивидуален административен акт, издаден от друг орган (заповед на директора на СОУ), тъй като тя не е въведена в негов предмет съобразно изискванията на процесуалния закон. На още по-силно основание това важи за настоящия състав, с оглед предмета и обхвата на касационния контрол и правомощията на касационната инстанция, регламентирани в АПК. Наведените пред настоящата инстанция оплаквания на касатора срещу акта по чл. 140ж, ал. 3 ППЗНП, с който началникът на РИО - гр. София е наредил преместването на ученика в 105 СОУ - гр. София, касаят друго административно правоотношение и са относими към друго съдебно производство, а именно - такова по оспорване на този акт по реда на чл. 145 и сл. АПК, поради което не могат да бъдат предмет на обсъждане от настоящия състав. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,