Решение № 5431 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12930/2013 г.

Решение № 5431 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12930/2013 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от ТП Държавно ловно стопанство (ДЛС) "Тракия" - Териториално поделение на Южноцентрално държавно предприятие (ЮЦДП), срещу съдебно решение № 1468 от 1.07.2013 г. постановено по адм. дело № 1800 по описа за 2012 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, II-ри състав. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването по жалба на ДЛС "Чекерица" (сега "Тракия") срещу решение № 1 от 9.05.2012 г. на директора на дирекция "Местни приходи" при община "Марица", с което е потвърден акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1 от 27.03.2012 г. в обжалваната част, относно определяне на задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2010 г. и жалбоподателят е осъден да заплати направените по делото разноски. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че съдът неправилно не е приел за относимо писмо с изх. № 04-21-42 от 3.09.2011 г. от община Раковски, в което същата е потвърдила, че през периода от 2005 г. до 2010 г. е извършвала услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на ТП ДЛС "Тракия". Част от имотите включени в териториалния обхват на стопанството са и тези в с. Калековец - УПИ 35300.4.63 и с. Трилистник - УПИ 73122.2.4. При подаване на декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) било констатирано, че горецитираните имоти попадат в границите на община Марица, а не както до този момент е считано - на територията на община Раковски. ТП ДЛС "Тракия" добросъвестно е плащало дължимите си данъци и ТБО за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2010 г. на община Раковски, която през годините е извършвала сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци на въпросните имоти. Предвид изложеното е направено искане до съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане, евентуално - да се произнесе по съществото на спора. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни приходи" при община Марица, чрез процесуалния си представител, моли съда да отхвърли касационната жалба и да остави в сила решението на АС - Пловдив, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение на АС - Пловдив е потвърден АУЗД № 1 от 27.03.2012 г., в обжалваната част, относно определяне на задължения за ТБО за за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2010 г. За да постанови решението си съдът е изложил, че жалбоподателят не оспорва размера на начислените задължения за ТБО, а сочи, че погрешно бил декларирал процесните два имота - 73122.2.4 в с. Трилистник и 35300.4.63 в с. Калековец, в друга община, на която вече бил заплатил ТБО за процесния период. Съдът е приел е, че от находящо се на стр. 240 от делото писмо от община Раковски се установява, че населените места Калековец и Трилистник не попадат на територията на община Раковски. Тези населени места са били включени и са в състава на община Марица, съгласно чл. 12 от УКАЗ № 3182 от 12.11.1987 г. за закриване на районите и за създаване на кметства в някои градове. Представеното към жалбата писмо единствено носи информация, че през периода 2005 г. - 2010 г. община Раковски е извършвала услуга по сметосъбиране и сметоизвозване в стопанството на жалбоподателя, но не се установява услугите да са били извършвани от тази община и за имотите в Калековец и Трилистник. За процесния период община Марица е извършвала услугите сметосъбиране и сметоизвозване включително за Калековец и Трилистник, до 05.02.2008 г. чрез "Екоглобал" АД - Смолян, а след тази дата - чрез "РТК" ООД - Елин Пелин. При това положение без правно значение за законосъобразността на оспорения акт, че жалбоподателят е заплащал за процесния период ТБО на община Раковски. Съдът е изложил е, че жалбоподателят е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, съответно се разчита самостоятелно с общинските бюджети във връзка със заплащане на местни данъци и такси - чл. 174, ал. 1, т. 7 от Закона за горите (ЗГ), поради което е направил извод, че законосъобразно за процесния период са му били определени оспорваните задължения за ТБО. Предвид това е отхвърлил оспорването по жалбата и жалбоподателят е осъден да заплати направените по делото разноски. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, като счита, че решението е постановено при правилно установена фактическа обстановка, въз основана на представените по делото доказателства и при правилно приложение на действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). В чл. 71 от ЗМДТ е постановено, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Както правилно е установил първоинстанционния съд, в настоящия случай от жалбоподателя не е оспорено, че имотите (73122.2.4 в с. Трилистник и 35300.4.63 в с. Калековец) се намират на територията на община Марица. Не е оспорен размера на определената с АУЗД ТБО, както и факта, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за процесните два имота е била реално извършвана през периода 1.01.2007 г. - 31.12.2010 г. Доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение се основават на твърдението, че тази услуга през периода 1.01.2007 г. - 31.12.2010 г. е била предоставяна от община Раковски. Същите обаче не намират подкрепа в представените по делото доказателства. Видно от заповеди № РД-09-719 от 4.10.2006 г., № РД-09-1082 от 31.10.2007 г., № РД-09-895 от 31.10.2008 г. и № РД-09-1035 от 26.10.2009 г. на кмета на община Марица, е определено във всички населени места на територията на общината да се извършват услугите по: - съхраняване, сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци; - поддържане на депата за битови отпадъци; - почистване на териториите за обществено ползване. Следователно процесните имоти попадат в район, в който от община Марица са се предоставяли услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. От неоспорено и прието в производството пред първоинстанционния съд писмо изх. № ВД-366 от 9.05.2012 г. изготвено от главен експерт "ЕОС" и съгласувано от директор дирекция "УТ" при община Марица, се установява, че услугите реално са предоставяни. Предвид това правилно е прието от съда, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване за процесните имоти са били извършвани от община Марица. В подкрепа на този извод е и представеното от кмета на община Раковски писмо изх. № 11-20-05 от 8.05.2013 г., съгласно което община Раковски е извършвала услуги по организирано сметосъбиране и сметоизвозване на всички имоти, намиращи се на територията на общината, но населените места Калековец и Трилистник не попадат в територията на община Раковски. Неоснователно е възражението на дружеството, че съдът не е счел за относимо приложеното към жалбата писмо изх. № 04-21-42 от 3.09.2011 г. издадено "за" кмета на община Раковски. Същото правилно е оценено от съда, който при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод, че е налице реалното престиране на услугата именно от община Марица. По делото безспорно е установено, че населените места Калековец и Трилистник не попадат в територията на община Раковски, поради което кмета на посочената община не би могъл да удостовери извършването на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на тези населени места. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 8 и с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция ДВ бр. 43 от 8.06.2010 г.), касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати от бюджета си в полза на бюджета на ответника сумата от 340, 28 лв. (триста и четиридесет лева и двадесет и осем стотинки). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение