Решение № 13904 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4619/2010 г.

Решение № 13904 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4619/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК, както и по чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ "Белоградчик" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Белоградчик срещу решение № 2 от 12.02.2010 г. по адм. д. № 286/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, III състав, в частта му, с която жалбата е била отхвърлена и по частна жалба на процесуалния представител на Директора на РЗОК гр. Видин срещу определение № 23-РЗ от 17.02.2010 г., постановено по същото дело. По касационна жалба на МБАЛ "Белоградчик" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Белоградчик. В цитираната са релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Директор на РЗОК гр. Видин не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2 от 12.02.2010 г. по адм. д. № 286/2009 г., в обжалваната му част, Административен съд - гр. Видин, III състав отхвърлил жалбата на МБАЛ "Белоградчик" ЕООД срещу писмена покана № 99 от 28.09.2009 г. на Директора на РЗОК гр. Видин в частта й досежно главниците по т. 1 и 2 общо в размер на 1332 лв. Обжалваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Правилно първоинстанционния съд е преценил, че процесната писмена покана е във връзка с нарушенията, констатирани с медицински протокол № 175 от 28.05.2009 г. и за които, въз основа на този протокол, е била наложена санкция със Заповед № РД-09-516 от 13.08.2009 г. на Директора на РЗОК гр. Видин, която не е била обжалвана МБАЛ "Белоградчик" ЕООД. Следователно последната представлява стабилен административен акт и фактическите и правни основания, посочени в тази заповед, вече се считат за установени, тъй като този административен акт вече не подлежи на съдебно оспорване. Фактическите основания за издаване на посочената заповед по т. 1 от нея е, че в историите на заболяването на ЗЗОЛ Дочка Кирилова Йорданова, Клавдия Иванова Станкова, Никола Тасев Николов и Цветан Петров Младенов има еднократно изследване и не е постигнато стабилизиране на стойностите на кръвната захар - около нормалните стойности плюс минус 2-3 ммол, което е изискване за лечение, заложено в диагностично-лечебния алгоритъм на клинична пътека /КП/ № 8. Не са спазени и медицинските критерии за дехоспитализация, посочени в КП - коригиране на кръвната захар, след провеждане на КЗП. Санкцията за тези нарушения е по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "бб" от НРД 2006 г. - за неизвършена медицинска дейност, включена в алгоритъма на КП. По пункт 2 от Заповед № РД-09-516 от 13.08.2009 г. на Директора на РЗОК гр. Видин санкцията е наложена по чл. 238, ал. 1, т. 7, б. "а" от НРД 2006 г. - за нарушения на установения ред за работа с документи по клинични пътеки. Тези нарушения се отнасят до случаите, свързани с ехографиите на коремните органи на Костадина Василева Иванова, Борис Антонов Петров, Татяна Панкова Марикина и Антон Асенов Божиновски, при които описанието на ехографията се различава от апаратната дата на приложената ехографска снимка или липсва дата на приложената ехографска снимка. В бланката за разчитането на снимката липсва името на разчелия изследването. В крайна сметка и двете групи случаи се отнасят до медицинска дейност, която не отговаря на нормативните и на договорените изисквания, поради което правилно органите на РЗОК гр. Видин, освен налагането на финансова неустойка са поискали от лечебното заведение възстановяване на посочената в писмена покана № 99 от 28.09.2009 г. на Директора на РЗОК гр. Видин главница, представляваща стойността на неоснователно изплатените за тези медицински дейности суми. Това е така, защото извършената в отклонение на клиничните пътеки или при неспазване на изискванията за дейността за извършване на графично изображение медицинска дейност се приравнява на неизвършена такава, поради което независимо от санкцията, заплатените от РЗОК суми подлежат на връщане. Последното не представлява санкция, а връщане на суми, получени без правно основание между договорни партньори. В хода на съдебната фаза на административния процес пред Административен съд - гр. Видин жалбоподателят не е доказал нещо различно в тази връзка. Следователно стигайки до извода, че процесните суми са дължими, първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не нормирани от закона. Такива са грешките при нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и други подобни. Грешки от такова естество в решението липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението в обжалваната му част се оставя в сила. По частната жалба на Директора на РЗОК гр. Видин срещу определение № 23-РЗ от 17.02.2010 г., постановено по същото дело, С Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. ОСК на ВАС е приело, че в случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Счетено е, че непрецизността на разпоредбите на чл. 143 АПК като резултат не предвижда дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК, на основание чл. 144 АПК. Правото на съдебни разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт се обосновава с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. По изложените съображения след като по първоначалното дело РЗОК гр. Видин се е представлявало от юрисконсулт и с оглед изхода на спора, който е в смисъл, че е частично отменен административния акт, то ето защо и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на РЗОК гр. Видин е следвало да бъде присъдена сумата 33 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразено с размера до който жалбата е отхвърлена. Освен това този частен жалбоподател дължи сумата 5 лв., тъй като при подаване на жалбата не е внесъл ДТ в размер на 5 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,