Решение № 16272 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6212/2018 г.

Решение № 16272 от 29.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6212/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Сливен против решение № 65 от 10 април 2018 г., постановено по адм. д. № 67 от 2018 г., по описа на Административен съд Сливен, в частта, с която е отменена т. 2. на негово Решение № РД-15-253/12.02.2018 г. и се връща преписката за ново произнасяне на кмета на Община Сливен. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК на обжалваното решение, в атакуваната му част. Излага отменителни доводи и по отношение на осъдителната част на оспорения съдебен акт. Моли се за отмяната. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът – Г. Георгиев от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Е. Гунчева оспорва касационната жалба като неоснователна. Мо ли за оста вяне в сила на решението, в обжалваната му част и за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение, в обжалваната му част, е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на Г. Георгиев срещу Решение № РД-15-253/12.02.2018 г., издадено по негово заявление за достъп до информация. Твърди, че в същото невярно се сочи, че се предоставя пълен достъп до търсената информация. Избраният формалистичен подход и посочването на общата стойност на разходите - не дава възможност да се придобие представа как се разходват публични средства. За да уважи жалбата на Георгиев и да отмени т. 2 от оспореното решение, връщайки преписката на кмета на община Сливен за ново произнасяне – съдът приема, че даденият отговор – "издръжка Общински съвет- общо разход: 30 576 лв., както следва: за материали 5 243 лв.; - услуги: 18 951 лв.; други 6 382, като месечните финансови отчети Община Сливен за разходваните средства са публикувани на официалната интернет страницата на Общината". Изводът на съда е, че даденият отговор не отговаря изцяло на зададените въпроси и не е в пълния й обем. Настоящият съдебен състав намира, че решението, в обжалваната му част, е неправилно. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Субектите по чл. 3 от ЗДОИ са длъжни да предоставят на гражданите информация, която създават или съхраняват в кръга на тяхната компетентност и е налична. Законодателят не предвижда и не вменява задължение за тези лица да извършват специални дейности целящи създава не, обработване и аналитичност на наличната информация чрез създаване на конкретни отчети или таблици за да бъде предоставена информацията във вида, който заявителят е заявил. Препращайки към сайта на Община Сливен е предоставена възможност на Георгиев да се запознае с целия финансов отчет и включените в него раздели. Основателно е възражението на касатора, че в чл. 45 Закона за публичните финанси /ЗпублФ/ и в чл. 22 Наредбата за условията и реда за съставяне на НАРЕДБА НА СЛИВЕНСКИ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА СЪСТАВЯНЕ НА БЮДЖЕТНАТА ПРОГНОЗА ЗА МЕСТНИТЕ ДЕЙНОСТИ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ ТРИ ГОДИНИ, ЗА СЪСТАВЯНЕ, ПРИЕМАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА БЮДЖЕТА НА ОБЩИНА СЛИВЕН- са посочени показателите, по които се съставя бюджетът на общината и това са нормативно установените изисквания, а разходите за общинския съвет е обобщена, поради което е предоставена на Георгиев в съществуващия й вид. С оглед изложеното, съдът счита, че Административен съд Сливен неправилно е приложил материалния закон, поради което обжалваният съдебен акт, в частта му, с която е уважена жалбата на Георгиев срещу Решение № РД-15-253/12.02.2018 г. на кмета на Община Сливен следва да бъде отменено като неправилно и необосновано, като вместо него съдът постанови друго по същество на спора, с което оспорването на Георгиев бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на спора ответника следва да заплати на касатора сумата 100 лева, възнаграждение за юрисконсулт за тази инстанция. По изложените съображения, тричленен състав на пето отделение