Решение № 8476 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6928/2016 г.

ВАСVI отделение03.07.2017 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 918 от 09.05.2016 г., постановено по адм. д. № 1118 по описа за 2015 г. на Административен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8476 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6928/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Й. М. от гр. [населено място] срещу решение № 918 от 09.05.2016 г., постановено по адм. д. № 1118 по описа за 2015 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РД-92 от 07.04.2015 г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив в частта за оставяне без уважение на искането за прогласяване нищожността на разпореждане № [номер] / протокол № Ра-116 от 17.02.2015 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив. Изложени са доводи за неправилно прилагане на чл. 98, ал. 2, чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение № РД-92 от 07.04.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив в частта по т. 1, с която е оставено без уважение искането на Н. Й. М. от гр. [населено място] за прогласяване нищожността на разпореждане № [номер] / протокол № Ра-116 от 17.02.2015 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 98, ал. 2 от КСО, чл. 114, ал. 1 от КСО и чл. 85 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. За да отхвърли жалбата като неоснователна, първоинстанционният административен съд е обосновал извод за издаване на разпореждането от компетентния административен орган в изпълнение на произтичащо от закона правомощие, уредено в чл. 98, ал. 2 от КСО. При извършения сравнителен анализ на разпоредбите на чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 от КСО съдът е приел, че компетентността на длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 от КСО за издаване на акт за възстановяване на неправилно изплатени пенсии е специална по отношение на общата компетентност на длъжностните лица, определени с чл. 114, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КСО. В случаите по чл. 114, ал. 1 от КСО се възстановяват недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания, а в случаите по чл. 98, ал. 2 от КСО - неправилно изплатени суми за пенсии, които лицето е получило недобросъвестно. Решението е обосновано и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за нарушения при прилагането на чл. 98, ал. 2, чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО. Разпореждане № [номер] / прот. № Ра-116 от 17.02.2015 г. е издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, в пределите на предоставената му компетентност от чл. 98, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КСО. Разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО (редакция – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) възлага на длъжностните лица по ал. 1 да издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии. Разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от КСО, която предвижда, че разпорежданията по ал. 1 за възстановяване на недобросъвестно получени осигурителни плащания се издават от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното ТП на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, не отменя действието на разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО и предоставената с нея компетентност на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Компетентността на длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 от КСО е ограничена до издаване на разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за осигурителни плащания за пенсии. В изпълнение на правомощието му по чл. 98, ал. 2 от КСО компетентното длъжностно лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, е издало разпореждане № [номер] / протокол № Ра-116 от 17.02.2015 г., задължаващо Н. Й. М. да възстанови неправилно изплатени суми за пенсии. Разпореждането е издадено от компетентния орган по материя, място и степен, поради което представлява валиден административен акт. По-късно издадената нарочна заповед от ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с която на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е възложено да действа и като орган за издаване на разпореждания по чл. 114, ал. 3 от КСО, не може да го лиши от законовите му правомощия по чл. 98, ал. 2 от КСО. Възраженията на касационната жалбоподателка във връзка с правилното прилагане на материалния закон и основанията за ангажиране на отговорността й са неотносими към компетентността на издателя на акта и валидността на издадения акт. Като е приел, че оспореното административно решение е законосъобразно частта за оставяне без уважение на искането за прогласяване нищожността на разпореждане № [номер]/протокол № Ра-116 от 17.02.2015 г. на Ръководител "ПО", Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за извършените процесуални действия, състоящи се в представяне на писмен отговор, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 143 от АПК предвижда изрично право на разноски за първата инстанция. С обжалваното съдебно решение в полза на административния орган е било присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,