Решение № 14141 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10198/2020 г.
ВАСVI отделение16.11.2020 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 304 от 23.07.2020 г., постановено по административно дело № 280 от 2020 г. по описа на Административен съд – Перник, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Куцов от [населено място], [община], [област], против решение № КПК-13 от 27.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Перник. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14141 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10198/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Перник против решение № 304 от 23.07.2020 г. по административно дело № 280/2020 г. на Административен съд – Перник, с което е отменено по жалба на Т. Куцов решение № КПК-13/27.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-13-00704498 от 16.01.2020 г., издадено от ръководител по контрола на разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) в ТП на НОИ – Перник, с което е разпоредено жалбоподателят да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 10.01.2018 г. – 11.07.2019 г. в размер на 9389. 88 лв. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на отмененото с него решение на директора на ТП на НОИ - Перник. Ответникът по касация Т. Куцов, действащ чрез пълномощника адв. Батев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд – Перник, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдяните от касатора пороци материална незаконосъобразност и необоснованост, което обусловя наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. По делото е установено, че по представени в НОИ 10 болнични листа от "АТоМи-Транс" ЕООД, ЕИК 204460610, на Т. Куцов за периода 10.01.2018 г. – 11.07.2019 г. са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване в общ размер 9389. 88 лв. При извършената проверка от контролен орган на НОИ е констатирано, че дружеството не е осъществявало дейност, не е подавало годишни данъчни декларации, няма регистрирани фискални устройства и търговски обекти, в него не са назначавани лица по трудово правоотношение, поради което административният орган е приел, че не е възникнало основание за осигуряване при осигурител "АТоМи–Транс" ЕООД и въз основа на издадени задължителни предписания неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО са заличени. В резултат на гореизложеното и на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Перник е издал процесното разпореждане, с което е наредил на Т. Куцов да възстанови добросъвестно получените суми за осигурителни плащания в бюджета на ДОО като неоснователно изплатени му, понеже не е имал качеството осигурено лице и не е осъществявал трудова дейност в "АТоМи-Транс" ЕООД. Разпореждането е оспорено от Куцов пред директора на ТП на НОИ – Перник, който с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 27.02.2020 г. е о отхвърлил жалбата му. За да уважи сезиралата го жалба срещу това решение, Пернишкият административен съд, ако и да е приел за установено изложеното по-горе и да е констатирал правилно, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, е извел погрешният извод, че при постановяването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. В основата на този извод стои изложеното в мотивите на съда, че Куцов е бил в трудово правоотношение и с "Кредитинс груп" ЕООД, като органът не бил изследвал дали жалбоподателят има качеството осигурено лице при този осигурител. Касационната инстанция не споделя решаващият извод в проверявания съдебен акт за незаконосъобразност на процесното решение на директора на ТП на НОИ – Перник. В случая е без правно значение за изхода на спора дали Куцов е упражнявал реално трудова дейност в "Кредитинс груп" ЕООД и има ли качество на осигурено лице към 10.01.2018 г. при този осигурител. Това е така, защото изплатените му парични обезщетения за временна неработоспособност са само въз основа на подадените от осигурителя "АТоМи-Транс" ЕООД данни и болнични листи, а не от "Кредитинс груп" ЕООД. Именно по отношение на тези неоснователно получени суми за осигурителни плащания е постановено възстановяването им в бюджета на ДОО при наличието на хипотезата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО – добросъвестно получените суми за осигурителни плащания подлежат на възстановяване, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне правото, размера и срока на изплащане. Изложеното обуславя законосъобразността на нареденото от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Перник възстановяване на неоснователно изплатени суми. На база на правилно установените факти органът е направил обоснован извод за наличие на предпоставките за приложимост на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ - Перник също е постановил законосъобразно решение, като е анализирал коректно установените факти и е съобразил относимите материалноправни разпоредби. Като е приел друго и е отменил оспореното пред него решение, Пернишкият административен съд е постановил необоснован и противоречащ на материалния закон съдебен акт. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, поради което неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което се отхвърли като неоснователно оспорването срещу решение № КПК-13 от 27.02.2020 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Перник. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски се явява неоснователно и не следва да бъде уважавано. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,