Решение № 17187 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 866/2013 г.

Решение № 17187 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 866/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет - Пазарджик, подадена от пълномощника адв. Иван Йорданов, против решение № 659/15.12.2012 г. по адм. дело № 759/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено решение на съвета № 186/27.09.2012 г. С касационната жалба се възразява както срещу допустимостта на проведеното съдебно производство, така и против правилността на постановеното съдебно решение. По отношение на допустимостта се поддържа, че съдът не е изложил мотиви спрямо възражението, въведено от адв. Йорданов, че чл. 45 от ЗМСМА във вр. с чл. 8, ал. 11 от ЗОС като специална норма, определяща кръга на активно легитимираните субекти да оспорват пред съд актове по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, изключва общите правила, включително чл. 16 от АПК, породи което протестирането на решението от страна на прокурор е недопустимо. По отношение на правилността на решението се посочва, че съдът не е съобразил решението си с чл. 50 от Правилника за организацията и работата на Общинския съвет и общинската администрация (Правилника), изключващ общия организационен ред по внасяне, подготовка и разглеждане на проектите на решения от съвета. Като противен на чл. 197, ал. 1 от ЗУТ е определен извода на съда, че процесното решение е взето в нарушение на посоченото правило. В хода на делото по същество и с писмено становище, адв. Шикова, в качеството си на пълномощник на общинския съвет поддържа изложените вече в касационната жалба възражения. Ответната страна - протестиращият прокурор при Окръжна прокуратура Пазарджик, не везма отношение по касационната жалба. Заинтересованата страна - община Пазарджик, с отговор на кмета на общината, поддържа касационната жалба като намира същата за основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Според прокурора решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и обосновано. Правилно съдът е приел за допустим протеста на ОП - Пазарджик, с оглед правомощията на прокурора по чл. 16 от АПК да следи за спазването на законността в административния процес и да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, независимо, че в чл. 45 от ЗМСМА не е споменат изрично сред категорията лица, имащи право да оспорват актовете на общинските съвети. Като правилни е определен извода на Административен съд Пазарджик, че протестираното решение е прието в нарушение на разпоредбите на чл. 73, чл. 74 и чл. 75 от Правилника за организацията и работата на Общинския съвет и общинската администрация, приет на основание чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА. Като правилен е преценен и извода на съда, не е спазена приложимата правна норма - чл. 197, ал. 1 от ЗУТ, действаща към момента на издаване на решението, според която собственик може да премахне свой законен строеж, след като уведоми общинската администрация и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, което не е сторено. Правилно съдът бил приел, че констатираните нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесното решение, обуславят незаконосъобразността му. Върховният административен съд, трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Със свое решение № 186/27.09.2012 г., Общински съвет - Пазарджик по предложение на кмета на общината и при констатирана отпаднала нужда и с цел реализиране на инвестиционни намерения, е решил да бъдат премахнати девет сгради, актувани като частна общинска собственост и съответно описани съобразно кадастралните им идентификатори. Административен съд - Пазарджик, в производство започнало по протест подаден на основание чл. 147, ал. 2 във вр. с чл. 16 от АПК е отменил решение № 186/27.09.2012 г. на Общински съвет - Пазарджик като незаконосъобразно. Съдът е приел, че решението е взето при множество нарушения на административнопроизводствените правила, чиято съвкупност води до извод, че като краен резултат е налице съществено нарушение на правилата, регламентиращи начина на формиране волята на общинския съвет. Този си извод съдът е извел като е съобразил разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 50, чл. 73, чл. 74 и чл. 75 от Правилника и като е приел, че внесеното предложение от кмета на общината за премахване на процесните сгради е подложено на гласуване и прието още същия ден в условията на редовно провеждана сесия на съвета. Съдът е приел, че доколкото не е налице неотложност на въпроса или същия да може или да е дефиниран като такъв с обществена значимост, то изключение от общия производствен ред по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилника, каквото допуска чл. 50, не е налице. Като нарушение със самостоятелно значение е изведен пропуска, проекта на решение да бъде приет за разглеждане без предварително да е преминал през обсъжданията на поне две общински комисии съгласно правилото на чл. 74, ал. 3 от АПК. Отделно от изводите за вземане на решението при неспазване на производствените правила, установено в Правилника, съдът е приел, че е налице и нарушение на чл. 197, ал. 1 от ЗУТ, тъй като по делото не е установено, общинския съвет да е уведомил общинската администрация и Агенцията по геодезия, картография и кадастър за премахването на сградите. Решението е допустимо, но е неправилно. Неверни са възраженията, че съдът не е обсъдил доводите за недопустимост на подадения прокурорски протест. Напротив съдът е посочил, че не приема същите и се обосновал без да изпада в излишно многословие. Съдът е посочил, че независимо, че в чл. 45 от ЗМСМА прокурорът не е споменат изрично сред субектите, имащи правото/правомощието да оспорват актовете на общинския съвет, то той, с оглед правомощията на прокуратурата, разписани в чл. 16 от АПК да следи за спазването на законността в административния процес, е в правомощието си да протестира решение № 186/27.09.2012 г. Настоящия съдебен състав напълно споделя изложеното от първоинстанционният съд по отношение допустимостта на прокурорски протест, насочен към акт на разпореждане с общинско имущество от страна на съответния общински съвет. Що се касае обаче до основателността на касационните възражения по правилността на решението, настоящата инстанция намира същите за основателни. Доколкото хипотезата на чл. 197 от ЗУТ предполага взето решение за премахване на законен строеж, чието изпълнение предстои, то тази разпоредба е неотносима към настоящата ситуация, при която предмет на обсъждане е вземането, формирането на волята за премахване на съществуващите сгради. С други думи, тълкуването на закона, по отношение зависимостта между вземането на решението за премахване и възникване задължението за уведомяване, направено от първоинстанционният съд е логически неиздържано, доколкото премахването на сградите е винаги последващо спрямо решението те да бъдат премахнати. Нещо повече, естеството на нормата изключва общината като собственик, респ. задължено лице по чл. 197 от ЗУТ (доколкото строежите, които ще се премахват са и на територията на общината собственик) да се самоуведомява чрез представляващият я орган - кмета. В тази връзка буди недоумение извода на съда, че по силата на чл. 197 от ЗУТ общината като собственик на сградите следва да уведоми общинската администрация за предстоящото премахване, при условие, че същите се намират в град Пазарджик, а изпълнението на решение № 186/27.09.2012 г. следва да бъде обезпечено от кмета на община Пазарджик. Не могат да бъдат споделени и изводите на съда, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила по приемане на решение № 186/27.09.2012 г. Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, постоянните и временните комисии имат за задача да подпомагат общинския съвет при подготовка на решения по въпроси, внесени за обсъждане и решаване. Целта на подпомагането и въобще на съществуването на тези комисии е да облекчи работата на общинския съвет при вземане на неговите решения. Дали дадено решение въобще е преминало през обсъждане и разглеждане през помощните органи, каквито са комисиите, или е пременила през n-на броя такива комисии е абсолютно ирелевантно за законосъобразността на решенията, взети от общинския съвет, доколкото същият не е обвързан от становището или липсата на такова на съответната комисия/и по въпроса, който решава. Тъй като комисиите имат помощни функции, подпомагания орган е в правото си да реши дали да се ползва ли не от възможностите на комисиите, като отношенията между подпомагания и помагащия орган са в йерархическа зависимост изключваща съществуването на задължения от страна на подпомагания орган спрямо подпомагащия такъв. Възприемането на чл. 10, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 50, чл. 73, чл. 74 и чл. 75 от Правилника като норми предопределящи сами по себе си или в съвкупност законосъобразността на актовете на общинския съвет е неправилно. Същите имат единствено организационен характер по отношение движението на съответните проекти на решения и разглеждането им от съвета. Безспорно, че същите са установени в местен подзаконов нормативен акт, но това не променя горните изводи, тъй като от една страна не вида на нормата, която се нарушава, а резултата от неспазването й е от значение за преценката дали едно нарушение е съществено или не, а от друга - и характера на нормата не зависи от вида й, а от естеството на регулираните отношения. На практика в решението на административния съд липсват съдържателни мотиви защо приема, че нарушението на процедурните правила е съществено. За да бъде определено едно нарушение на производствените правила като съществено следва да бъде установено, че е съществувала възможност за друго решение на въпроса, ако нарушението не е било допуснато, което може да се дължи на ограничено право на участие (защита) на страна в производството, на неправилно установена фактическа обстановка или пренебрегване на правилата за мотивиране на акта. В случая, съдът не е извел извод за наличието на нито едно от посочените основания. При тези съображения, решението на Административен съд - Пазарджик следва да бъде отменено като неправилно, а протеста против решение № 186/27.09.2012 г. на Общински съвет - Пазарджик отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на Общински съвет - Пазарджик за присъждане на разноските, направени по делото и пред двете инстанции. Съдът приема, че общия размер на дължимите разноски е 450 лева, представляващи заплатеното от общинския съвет по договора за правна защита и съдействие от 07.11.2012 г. адвокатско възнаграждение на адв. Йорданов, включващо съгласно пълномощното от същата дата представителство пред всички инстанции. Доколкото разноските направени по отношение на адв. Шикова се явяват възнаграждение за втори адвокат в касационната инстанция, то на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, същите не могат да бъдат възлагани на ответната страна. В тази връзка и основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 143, ал. 4 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,