Решение № 8486 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2940/2020 г.

Решение № 8486 от 30.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2940/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "И. Станков", чрез адв. П. Вълканов, против решение № 586/10.01.2020 г., постановено по адм. д. № 586/2019 г. по описа на Административен съд-Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С19-0396903/16.09.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдебното решение е постановено в противоречие със събраните доказателства. Претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на Административния съд-Перник е отхвърлена жалбата на ЕТ "И. Станков" срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С19-0396903/16.09.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – аптека, находящ се в гр. Перник, ул. "Брезник" № 1 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съдът е приел, че оспорващият не е опровергал констатациите, послужили като основание за налагане на принудителна административна мярка- запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Приел е за установено, че в обекта има регистрирано фискално устройство, от което не е издаден фискален бон за покупката на 1 кутия аспирин на стойност 2, 00 лева. Преценил е, че наложената принудителна административна мярка отговаря на целта на закона, тъй като в акта са изложени мотиви за необходимостта от налагането й, както и относно продължителността на определения 14-дневен срок. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба/. Този ред е уреден в Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Процесната заповед представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. В случая нарушението е установено безспорно и е доказано. Установената продажба на кутия аспирин в проверения търговски обект, за която не е издаден фискален бон от фискалното устройство, е обоснована с годно доказателствено средство - протокол, съставен при условията и реда на чл. 50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Протоколът сер. АА № 0396903/7.09.2019 г. е съставен в присъствието на Н. Петрова на длъжност помощник фармацевт, която е присъствала по време на проверката и е подписала протокола без възражения. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства от жалбоподателя, че не е извършено процесното нарушение. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика в паричните средства в касата, което е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение