Решение № 15266 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2013 г.

Решение № 15266 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 21/28.02.2013 г. по административно дело № 253/2012 г. Административен съд - Стара Загора е отхвърлил като неоснователна жалбата на Анета Койчева Димитрова от гр. Стара Загора за обявяване на нищожността или отмяната като незаконосъобразна на заповед № 19242/07.07.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора, потвърдена с решение № 9105/0043 от 18.08.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Стара Загора. С определение № 130/23.04.2013 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по искане на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора за допълване на решението в частта му за разноските, Старозагорският административен съд е осъдил Анета Койчева Димитрова да заплати на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора сумата от 50 лв. за деловодни разноски, и е отхвърлил като неоснователно искането на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора за допълване на решението в частта му за присъждане на направените по делото разноски за разликата над 50 лв. до претендирания размер от 350 лв. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Анета Койчева Димитрова с искане за отмяната му по съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - необоснованост. Димитрова е подала и частна жалба срещу определението в частта му, с която е осъдена да заплати сумата от 50 лв. на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора. На свой ред директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Георгиева, също е подал частна жалба против определението, като го е оспорил в частта му, с която е отказано присъждане на направените разноски по делото за разликата над 50 лв. до общо претендираният размер от 350 лв., както и е възразил писмено срещу касационната и частната жалби на Анета Койчева Димитрова. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната и на частните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната и частните жалби за процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, за които оспорените с тях съдебни актове в атакуваните им части са неблагоприятни. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора на основание чл. 12, ал. 4 от ППЗСП - абревиатура на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (в приложимата за казуса редакция на тази разпоредба), е спрял получаваната от Анета Койчева Димитрова месечна социална помощ по чл. 9 от същия правилник, считано от 01.06.2010 г., защото лицето не е положило общественополезен труд за месец юни 2010 г. При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Стара Загора. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което жалбата на Димитрова срещу същата заповед не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касаторката пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събраният доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ППЗСП месечните помощи се спират със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице (както е станало в случая). Териториално компетентен да издаде такава заповед е органът от дирекцията "Социално подпомагане", в чийто район лицата и семействата имат постоянен адрес, а Анета Койчева Димитрова е с постоянен адрес в гр. Стара Загора. В случая материално законосъобразно е спряна отпуснатата на Анета Димитрова месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП поради наличието на отрицателната предпоставка по чл. 12, ал. 5 (предишна ал. 4) от ППЗСП. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. Според втората алинея на същия чл. 12, тези лица полагат общественополезен труд за срок от 14 дни по 4 часа дневно. В императивната норма на ал. 5 от чл. 12 на ППЗСП е уредено, че при отказ на лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок от 2 (два) месеца, считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказа. Неявяването на лицето за участие в програма за полагане на такъв труд през месец юни 2010 г. (въпреки че е било надлежно уведомено за това му задължение от общинската администрация), не може да се тълкува по различен начин от отказ, поради което то осъществява предпоставката на чл. 12, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане за спиране на отпусната му помощ за двумесечен срок. В случая не е налице и освобождаващата от полагането на общественополезен труд и изключваща спирането на месечната помощ предпоставка по чл. 12, ал. 7, т. 3, предл. 1 от ППЗСП. Касаторката, на която с експертно решение на ТЕЛК е призната 34 % трайно намалена работоспособност, не е лице с "трайни увреждания" - такова би била, ако установената степен на трайно намалена работоспособност е 50 и над 50 на сто (съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за интеграция на хората с увреждания, "човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто). За да е приложима за нея хипотезата на чл. 12, ал. 7, т. 3, предл. 2 от ППЗСП, следва да е с установена временна неработоспособност повече от 20 дни в месеца, което по делото не е удостоверено с документ от компетентните органи за месец юни 2010 г. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесната заповед, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Правилно е и определението, постановено в производството за допълване на постановеното решение в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от ГПК. Съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК и с оглед отхвърляне на оспорването срещу процесната заповед в тежест на жалбоподателката са възложени заплатените от бюджета на Дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора 50 лева разноски по делото като първоначален депозит за извършването на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза. Независимо, че жалбоподателката е била освободена от първоначално внасяне на такси и разноски по производството, това не я освобождава от материалноправната отговорност за извършените съдебни разноски от бюджета на органа, издал акта, срещу който е отхвърлена жалбата й. От друга страна, неоснователна е претенцията на издалия заповедта административен орган за присъждане и на сумата от 300 лв., които Регионалната дирекция за социално подпомагане е внесла като доплащане за възнаграждение на назначеното по делото вещо лице, доколкото този депозит не е внесен от страна в производството. Вътрешните заповеди, свързани с разплащанията в Агенцията за социално подпомагане, са неотносими за преценката на съда, с оглед императивните в това отношение правила кому и при наличието на какви предпоставки се репарират сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,