Решение № 15728 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8837/2018 г.

Решение № 15728 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8837/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Д. против решение № 1181 от 22.05.2018 г. по адм. дело № 3580/2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 599/26.08.2014 г., издадена от кмета на община Родопи, с която е наредено да бъдат премахнат незаконен строеж "басейн, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) I-17 (имот № 018042) от масив 18 в землището на с. Белащица, община Родопи, местност" Варниците, извършен от жалбоподателя. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят и разноските по делото. Ответникът– кметът на община Родопи оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена в границите на компетентност на кмета на община Родопи съгласно чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж от шеста категория, извършен без необходимите строителни книжа. Аргументирани и в съответствие със закона и представените доказателства са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че жалбоподателят Д. изгражда в собствения си имот УПИ I - 17, (имот № 018042) от масив 18 в землището на с. Белащица, община Родопи, местност "Варниците" открит басейн с размери 13. 90 м на 4. 80 м. и обем около 100, 00 куб. м., а по приетата в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза с площ 51, 89 кв. м. на водното огледало и обем 80, 60 куб. м. Басейнът е изграден през 2011 (договор за доставка и монтаж на съоръжението от 02.09.2011 г.). При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че нареденият за премахване басейн представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж. Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 4 от ЗУТ "Не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за: басейни с обем до 100 куб. м в оградени поземлени имоти". Следователно редът за издаване на разрешение за строеж за басейн под 100 куб. м., какъвто е настоящият случай, е облекчен, тъй като за изграждане на такъв строеж не се изисква одобряване на инвестиционни проекти. Разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ за басейна не е издадено (доказателства за обратното от страна на жалбоподателя не са ангажирани), поради което първоинстанционният съд правилно приема, че строежът подлежи на премахване по реда на чл. 225 и следващите от ЗУТ. Възражението, че строежът е законен, тъй като е предвиден в представените по делото проекти в част "Ситуация", е неоснователно. С приетите като доказателства проекти за жилищна сграда и зимна градина, изградени в същия имот, басейн не е проектиран. Такъв е описан като бъдещо строителство през "втори строителен етап" и разрешение за строеж за такъв обект не е издадено. В съответствие със закона и представените доказателства е и заключението на съдебния състав, че предпоставките за търпимост на строежа, регламентирани в разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, също не са изпълнени. Цитираните текстове предвиждат времеви ограничения относно извършването на строежите, за които може да се приеме, че са търпими. Нареденият за премахване строеж е извършен през 2011 г., поради и което не попада във времевия обхват на нито една от разпоредбите. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си, включително чрез допускане на съдебно-техническа експертиза (разпореждане от 19.02.2018 г., протокол от съдебно заседание от 19.02.2018 г.). Решението е постановено след обсъждане на всички събрани доказателства. Заключението на вещото лице по изслушаната техническа експертиза е обсъдено с останалите, представени по делото доказателства и е кредитирано от съда, като неоспорено от страните и с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават. Относно времето на извършване на строежа са съобразени представените от жалбоподателя писмени доказателства, а изводът, че строежът е незаконен е направен с оглед липсата на разрешение за стоеж. Такова не е представено от жалбоподателя, въпреки осигурената за това процесуална възможност. Ето защо възражението на касационния жалбоподател, че доказателствата са обсъдени едностранно от първоинстанционния съд, е неоснователно. Решението на административния съд съответства и на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като са съдържа подробни мотиви в подкрепа на направените правни изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице изложените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че в касационното производство административният орган е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Родопи сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,