Решение № 3277 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12597/2013 г.

ВАСII отделение10.03.2014 г.докладчик Галя Костова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2058/23.07.13 г., постановено по адм. д. № 4478/12 г. по описа на Административен съд-Варна. ОСЪЖДА Общински съвет-Варна ДА ЗАПЛАТИ на Ради Недев Радев от гр. София разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв. - заплатено по Договор за правна помощ от 14.01.14 г. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 3277 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12597/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Общински съвет - Варна против решение № 2058/23.07.13 г. по адм. д. № 4478/12 г. по описа на Административен съд Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Ради Недев Радев в писмено становище на адв. Иванов, надлежно упълномощен, излага доводи за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от страна за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Варна по оспорване на ответника по касационната жалба Радев е отменил като незаконосъобразно решение № 552-6/26-27.07.12 г. на Общински съвет - Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на кв. "Изгрев", гр. Варна в частта относно имот № 2675, кв. 111 - улица VI-ти клас между осови точки 1950-1951-1953 и е върнал преписката в тази и част за ново произнасяне. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че предвидената с оспорения ПУР улица VI-ти клас не отговаря на изискването по чл. 108, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за икономично и целесъобразно устройство на територията в тази част от обхвата на разработката. Касационните оплаквания за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Решението е постановено след пълно изясняване на делото от фактическа и правна страна. Съдът в съответствие с доказателствата по делото е приел, че при одобряване на разработката са спазени административнопроизводствените правила и че предвидената през процесния имот 2675 улица VI клас отговаря на законовите параметри. Въз основа на заключенията на двете съдебно технически експертизи, изготвени от вещи лица архитект и геодезист, съдът е приел, че в частта засягаща имота, улицата не отговаря на изискването по чл. 108, ал. 5 ЗУТ и разработка в тази част е одобрена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Категорично установено е, че одобреното S-образно трасе на улицата от от. 1950 до от. 1957 не държи сметка за естеството на терена и осъществяването й би било свързано със значителни по обем и разходи изкопни и насипни работи с оглед необходимостта от преодоляване на денивилация от около 5-6 м. Възможността за прилагане на друг по-икономичен вариант за трасето на улицата е доказана от писменото заключение на в. л. геодезист, който след оглед и замервания на място е предложил нов вариант, онагледен с приложена комбинирана скица, при който улицата при от. 1950 - от. 1957 следва характеристиката на терена, реализирането й би било осъществимо при по-малки по обем изкопни работи, респ. по-икономично от финансова гледна точка, а квадратурата на имота на оспорващия би била засегната в по-малка степен. Касационните доводи за неправилност на решението не преодоляват установените по делото факти, нито решаващите правни изводи на решаващия съд. Противно на твърдението в касационната жалба, установяването относно друга възможност за проектиране на улицата сочи на наличието на по-целесъобразен вариант не само с оглед интереса на ответника по касация Радев, а и с оглед цялостното устройствено предвиждане за квартала. Предвид горното, налага се изводът, че обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба Радев следва да се присъдят своевременно заявените и надлежно доказани с Договора за правна помощ от 14.01.14 г. /л. 10/ разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение

Цитирани разпоредби

1