Решение № 10219 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1944/2020 г.

Решение № 10219 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1944/2020 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление – Ямбол, гр. Ямбол, ул. "Преслав" № 40 срещу Решение № 243 от 01.11.2019 г. на Административен съд, гр. Ямбол, постановено по административно дело № 297/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Отказ № 1679 р-21500 от 25.07.2019 г. на началника на Районно управление – Ямбол, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия на С. Г. е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие – пистолет "Валтер", калибър 22, №G030494.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – началникът на Районно управление – Ямбол в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Ямбол, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и сочи, че и в хода на административното производство, и в хода на съдебното производство безспорно г-н Г. не е доказал основателна причина за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Неправилно съдът приема, че е нарушен чл. 83, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), тъй като не е налице нито непълнота, нито несъответствие на заявлението на г-н Г., налагащи даване на указания за тяхното отстраняване. Сочи, че след извършена проверка е установил липса на доказателства за обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, поради което правилно е постановил отказа.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт З. Андонова.

1. Ответникът по касационната жалба – С. Г., счита същата за неоснователна. Съдът правилно е приел допуснато от органа нарушение на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Излага фактите по делото и в частност доказателствата, представени в хода на съдебното производство и сочи, че ако органът бе спазил изискванията на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ и бе го уведомил за непълнотите и несъответствията на заявлението би представил съответните доказателства.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. В. Кънчева, Адвокатска колегия, гр. Ямбол.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. С. Г. притежава Разрешение № 20160271339 за съхранение, носене и употреба на пет броя огнестрелно оръжие за ловни цели, валидно до 22.11.2021 г.

1. На 24.06.2019 г. г-н Г. подава до началника на Районно управление – Ямбол заявление за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие, пистолет "Валтер", калибър 22, №G030494, придобито през 2012 г., съхранявано в районното управление. Като основание за издаване на разрешението е посочено самоотбрана. Към заявлението са приложени изискуемите от чл. 58, ал. 1, т. 1 – 9 ЗОБВВПИ документи.

1. На 26.06.2019 г. полицейски орган извършва проверка за обстоятелствата по чл. 98, ал. 1 ЗОБВВПИ и установява наличие на изискванията за съхраняване на огнестрелно оръжие.

1. На 28.06.2019 г. полицейски орган уведомява началника на районното управление, че по отношение на г-н Г. не са налице издавани заповеди по Закона за защита от домашно насилие.

1. На 02.07.2019 г. полицейски орган уведомява началника на районното управление за резултата от извършена служебно справка за обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОБВВПИ.

1. На 25.07.2019 г. полицейски орган уведомява началника на районното управление, че за последните пет години в информационните масиви на Министерството на вътрешните работи не са налични данни за молби или сигнали, касаещи заплаха за живота и здравето на г-н Г., поради което не е налице соченото основание за издаване на разрешението – самоотбрана.

1. На 25.07.2019 г., с Отказ № 1679 р-21500 от 25.07.2019 г., издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, началникът на Районно управление – Ямбол, отказва на г-н Г. издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие – пистолет "Валтер", калибър 22, №G030494 поради липса на основателна причина, обосноваваща издаването на разрешението.

1. В хода на съдебното производство г-н Г. представя: 1.) трудов договор от 01.08.2019 г. с "Бул Реалтор" ЕООД, за назначаване на длъжност "пазач – въоръжена охрана"; длъжностна характеристика на длъжността "пазач – въоръжена охрана"; справка по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда; копие на разрешителното за ловно оръжие; удостоверение от Спортно училище "Пиер дьо Кубертен", гр. Ямбол, удостоверяващо, че г-н Г. е бил ученик в училището, издадена му е диплома за завършено средно образование и е тренирал спортна стрелба.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема, че оспореният отказ е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания, но в хода на административното производство органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Органът не е спазил разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, тъй като не е дал възможност на заявителя да отстрани нередовността на заявлението като посочи гражданска цел, за която иска да му бъде издадено разрешението. Посочената цел за придобиване на оръжието – самоотбрана, не установява по несъмнен начин целта, с която е искано издаването на разрешение.

С оглед на това прави извод за нереализирано производство за отстраняване на непълноти и несъответствия, което приема за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и отменя отказа като незаконосъобразен като връща преписката на органа за ново произнасяне.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Разрешението за придобиване на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида – свързани с личността на заявителя (т. 1 – 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10).

Освен материалноправните изисквания, при наличието на които органът издава разрешение, законодателят, с оглед на правния субект, който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване на разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат приложени към него – чл. 76, ал. 3, 4, 5, 6 и 7, чл. 77, 78, ал. 1 и 2, чл. 78а ЗОБВВПИ.

Следователно, от една страна, законодателят е формулирал изрично материалноправни изисквания за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, а от друга страна, е регламентирал документите, които заявителят трябва да представи, за да може органът да прецени наличието или липсата на материалноправните пречки.

Освен че е регламентирал материалноправните изисквания, съдържанието на заявлението и необходимите приложения законодателят е регламентирал и самото производство по издаване на разрешение. Наличието на специално регламентирано производство поставя въпроса доколко приложими са общите разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Това изисква да се установи какво точно е регламентирал законодателят и с оглед на това какво от общата регламентация на Административнопроцесуалния кодекс намира приложение.

Безспорно е, че органът е длъжен да постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Член 35 АПК задължава органа да стори точно това. Това изискване е проявление на основен принцип в административното производство – принципа на истинността, чл. 7 АПК, и безспорно нарушаването му е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Въпросът по делото обаче е не досежно спазването на чл. 35 АПК, а досежно задълженията на органа и на заявителя за събиране на доказателства – за кои факти доказателствената тежест на кого принадлежи? Именно в този контекст – спазването на разпределението на доказателствената тежест, следва да се разглеждат и доводите на касатора.

Както правилно е приел съдът, органът, с оглед на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешителното и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. Например, че липсва документ посочен в чл. 76, ал. 4 ЗОБВВПИ или в някоя от другите разпоредби, или че за някой от посочените в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ факти не е представено доказателство или че представеното не съответства на изисквания.

Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично е регламентирал и кои релевантни факти органът установя сам, т. е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя.

Следователно, органът е длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително, или че представен документ е непълен да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 АПК, която задължава органа да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на административното производство. Органът е длъжен, също така, служебно да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ обстоятелства. Тази разпоредба изключва приложимостта на чл. 36, ал. 1 АПК.

В случая не става въпрос за нито една от посочените хипотези. С оглед на разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя именно на заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на исканото разрешително. Разбира се, задължение на органа е, да извърши проверка за верността на сочените факти в подкрепа на заявената цел. От заявлението на г-н Г. е видно, че той е заявил цел за самоотбрана. Дали и с какво ще обоснове основателността на заявената цел е въпрос на преценка на самия заявител. Ако органът установи, че заявената цел не е доказана, той е длъжен да издаде отказ, а не да предоставя на заявителя възможност да обоснове целта си. От съдържанието на заявлението е видна заявената от г-н Г. цел по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ за издаване на разрешение, поради което изводът на първоинстанционния съд за нередовност на заявлението поради непосочване на цел е несъответен на доказателствата. Следва да се посочи, че съдържанието на заявлението в частта за целта и нейното обосноваване е предоставено на преценката на заявителя. Както сочи и касаторът не е била налице каквато и да е неяснота или несъответствие по отношение на заявената от г-н Г. цел за придобиване на огнестрелното оръжие, поради което за органа не е било и налице задължение за прилагане на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Изрично заявеното от г-н Г. придобиване на оръжието за самоотбрана не е нищо друго освен декларирана цел по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ.

Следва да се посочи, че представените от г-н Г. в първоинстанционното съдебно производство доказателства, освен че са съставени след издаване на оспорения отказ, поради което не могат да бъдат основание за неговата незаконосъобразност с оглед на невъзможността да бъдат отчетени от него дори и при прилагане на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, са и неотносими към исканата от закона гражданска цел по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ, тъй като установяват служебната дейност на г-н Г., която не се обхваща от гражданските цели по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ.

Видно от изложеното първоинстанционният съд като не е определил правилно разпределението на доказателствената тежест в рамките на административното производство, преценена при отчитане на характера на акта на облагоприятстващ и на законово определените предпоставки за неговото издаване, е направил неправилен извод за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това прави решението му неправилно и съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, а актът му е съобразен с материалния закон, тъй като не са налице доказателства за сочената от заявителя цел за издаване на разрешение за огнестрелно оръжие – самоотбрана. Поради това съдът следва да отхвърли жалбата на г-н Г. срещу Отказ № 1679 р-21500 от 25.07.2019 г. на началника на Районно управление – Ямбол за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие – пистолет "Валтер", калибър 22, №G030494.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и Тълкувателно решение № 5 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2009 г. съдът следва да осъди г-н Г. да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Ямбол – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 100, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд