Решение № 3020 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10977/2017 г.

Решение № 3020 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10977/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР К. срещу Решение № 128 от 18.07.2017 г. постановено по административно дело № 121/2017 г. по описа на Административен съд, К., с което е обявена нищожността на Заповед № 17-1139-000139 от 24.03.2017 г., издадена от началника на Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-К., с която на В. А. Б., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП - "прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца, чрез изземване на два броя регистрационни табели КН3005ВМ и на свидетелство за регистрация на МПС с № 006559520. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед е издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР К., който се явява ръководител на служба за контрол по ЗДвП и е компетентен орган в съответствие с чл. 172, ал. 2 ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Ответникът по касационната жалба - В. А. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че: оспореният административен акт е издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен Акт № Г508180/24.03.2017 г. за установяване на административно нарушение, респ. при изложените в същия фактически обстоятелства, за това, че на 24.03.2017 г., около 18,50 часа, на улица "Бузлуджа" в посока от бензиностанция "Еко" към ул. "С." в гр. К., жалбоподателят управлява МПС - лек автомобил "Мицубиши паджеро пинин" с per. № КН3005ВМ, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство - СУМПС е с изтекъл на 22.12.2016 г. срок на валидност. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, въвеждащ изискване за управление на МПС от водач, който притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Към административната преписка са приложени цитирания АУАН № Г508180/24.03.2017 г., както и справка за нарушенията на правилата за движение по пътищата на оспорващия. Въз основа на обстоятелствата отразени в съдържанието на АУАН № Г508180/24.03.2017 г., началникът на Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР- К. издава оспорената заповед № 17-1139-000139/24.03.2017 г., с която приема, че жалбоподателят управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, доколкото СУМПС е с изтекъл на 22.12.2016 г. срок на валидност, поради което му е наложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца, на осн. чл. 171, т. 2а ЗДвП вр. с чл. 22 ЗАНН. Мярката е наложена чрез изземване на 2 броя регистрационни табели КН 30005ВМ и на свидетелството за регистрация на МПС с № 006559520. В съдебното производство, освен посочените писмени доказателства, е представена Заповед № 277з-91/23.01.2015 г. на директора на ОД на МВР - К., с която са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. "а" и т. 6 от ЗДвП длъжностни лица от структурните звена на ОД на МВР-К., вкл. началника на сектор "Пътна полиция". Тази заповед е издадена на основание т. 2 от заповед с per. № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Сочи се, че заповед № 277з-91/23.01.2015 г. е издадена преди последните изменения на закона /ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 27.01.2017 г./, с които е законодателно уредена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а и тази принудителната административна мярка е извън предметния обхват на тази заповед. От друга страна, по делото не се твърди и доказва наличие на надлежно делегиране на компетентност с друга заповед, която да е била налице преди и към момента на издаване на оспорената заповед за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП. За пълнота са изложени и мотиви и за незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като неправилно административният орган е приравнил управлението на МПС със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, на управление на МПС без свидетелство за управление, т. е. без правоспособност. С оглед така установеното, първоинстанционният съд е обявил нищожността на обжалваната заповед. Решението е правилно. За да бъде законосъобразна заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е необходимо най-напред тя да е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителя на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По делото органът е представил Заповед № 277з-91 от 23.01.2015 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, К., с която е оправомощил началника на сектор "Пътна полиция" да прилага принудителни административни мерки. Видно от мотивите на тази заповед, тя е издадена на основание Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Тази заповед не е приложена по делото, но е ноторно, че с нея министърът на вътрешните работи определя областните дирекции на Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, К., с приложената Заповед № 277з-91 оправомощава длъжностни лица от областната дирекция, в т. ч. началника на сектор "Пътна полиция", да издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП. Следователно, издалият оспорената заповед орган е оправомощен да издава заповеди, с които да прилага принудителни административни мерки, но Заповед № 277з-91 оправомощава началника на сектор "Пътна полиция" за издаването на заповеди за прилагане на точно определени принудителни мерки - тези по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. "а" и т. 6 ЗДвП. Процесната принудителна мярка е по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Следователно, за прилагането на тази принудителна административна мярка не е налице надлежно оправомощаване на органа, издал оспорения акт. Вярно е, че Заповед № 277з-91 е издадена две години преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и обективно не би могла да включва тази принудителна мярка в оправомощаването. Но избраният от органа - директора на областната дирекция, начин на изрично посочване на принудителните мерки, които могат да бъдат прилагани от началника на сектор "Пътна полиция" изисква изрично оправомощаване и за мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Без изрично в нарочен писмен акт да е посочена и мярката по т. 2а на чл. 171 ЗДвП началникът на сектор "Пътна полиция" няма правомощието да издава заповед, с която да прилага принудителната мярка. Фактът, че в закона е предвидена възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата, както и фактът, че оправомощаване е извършено за част от предвидените в чл. 171 ЗДвП принудителни мерки, не може да обоснове извода на съда за наличието на надлежно делегирана власт на издалия оспорената заповед орган. Компетентност по делегиране чрез аналогия не може да се създава. За компетентността по делегация е необходимо винаги да има първо, законова възможност за делегиране, и второ, нарочен писмен акт, който изрично да възлага съответната компетентност. В случая, второто изискване не е налице - няма изричен писмен акт, който да делегира на началника на сектор "Пътна полиция" правомощието да издава заповеди, с които да прилага принудителната административна мярка по т. 2а на чл. 171 ЗДвП. Това прави оспорената заповед издадена от некомпетентен орган, както правилно е приел първоинстанционният съд. За пълнота по отношение на мотивите изложени от първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед следва да бъде отбелязано следното: настоящият съдебен състав не споделя изводите на състава на АС К., че неправилно административният орган е приравнил управлението на МПС със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, на управление на МПС без свидетелство за управление, т. е. без правоспособност. СУМПС с изтекъл срок на валидност не представлява документ, удостоверяващ правоспособност. Правата на водача не се подновяват автоматично, а последният следва да покрие и обезпечи минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на моторно превозно средство от съответната категория, чрез представяне на нужните доказателства пред оторизираните контролни органи, за да му бъде подменено СУМПС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение