Решение № 8916 от 27.9.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от З. Митова с постоянен адрес в гр. София чрез адвокат А. Черногорски със съдебен адрес в гр. София против Решение 6374/31.10.2022г. на Административен съд София град по адм. дело 6983/2021г. С него се отхвърля жалба на З. Митова против Решение 1040-21-599 от 14.06.2021г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е потвърдено Разпореждане [номер] от 16.04.2021г. на длъжностно лице по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град. С последното се постановява прихващане от изискуема вземане на З. Митова от ДОО, представляващо лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вземане на ДОО от неоснователно изплатено на лицето сума за парично обезщетение за безработица чрез налагане на месечна удръжка от пенсията при спазване на чл. 114а, ал. 3 КСО до окончателно погасяване на главницата от 7723.27 лева. Поддържа доводи в касационната жалба за наличието на пороци на решението по чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи отменителни основания, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ София град чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба, обжалваното съдебно решение, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение на Директора на ТП на НОИ София град. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съществените доводи в жалбата са, че разпореждането е издадено, след издаване на други три разпореждания, с които се отменя разпореждане от 2.11.2016г. за отмяна на разпореждане за предоставяне на обезщетение по чл. 54а КСО, отказва се предоставяне на обезщетение за безработица по чл. 54а КСО и се иска с разпореждане 214-005891-4/27.11.2020г. възстановяване на сума в размер на 7723.27 лева главница от получено парично обезщетение по чл. 54а КСО. Поддържа се, че тези разпореждания не са влезли в сила, което прави незаконосъобразно разпореждане от 16.04.2021г. за прихващане на суми като изпълнителен способ. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от приложената преписка от фактическа страна развитието на производството пред административния орган. Установено е от правна страна наличието на всички материални предпоставки за извършеното прихващане посочени в чл. 114, ал. 5 КСО. Възраженията относно законосъобразността на други разпореждания съдът приел, че са относими към актове извън предмета на настоящето производство. Приел също така, че при издаване на обжалваното решение не са нарушение административно производствени правила и материалния закон относно размера на удръжките и компетентността на органа. Предвид изложеното жалбата е отхвърлена като неоснователна. Идентични са доводите в касационната жалба, поддържани като пороци, обосноваващи касационни основания за отмяна. Преценена касационната жалба е допустима с оглед размера на сумата и неоснователна, съдържайки доводи, вече преценени от административния съд, изводите на който се споделят напълно от настоящата инстанция. Производството по издаване на разпореждането и потвърждаващото решение на Директора на ТП на НОИ за прихващане е без пороци, налагащи отмяната му, тъй като са налице всички материални предпоставки за извършване на прихващането като изпълнителен способ. Съдът е обсъдил всички възражения с оглед на доказателствата по преписката, делото и изискванията на закона и обосновано е приел от фактическа и правна страна, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 КСО е съобразена от административния орган и съда, че обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО не спира изпълнението им. Това ги прави годни изпълнителни основания и преди влизането им в сила. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение