Решение № 3455 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13135/2009 г.

Решение № 3455 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13135/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1103 от 31.07.2009 г. по адм. дело № 424/2008 г. на Пловдивския административен съд, с което е прогласен за нищожен ревизионен акт № 260 - 1062/19.12.2007 г. на ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 78/30.01.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2003 г., както и е отменен ревизионния акт, В ЧАСТТА, с която на "Дидо" ООД, гр. Харманли не е признато право на данъчен кредит по фактурите, издадени през м. 04 - м. 10.2002 г. от "Компас" ООД и по фактурите, издадени през м. 01 - м. 05.2003 г. и м. 04.2004 г. от "Компас - 2002" ЕООД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Дидо" ООД, гр. Харманли, чрез адв. Петрова, в съдебно заседание, както и във възражение по касационната жалба ангажира становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА: За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че с процесния РА на жалбоподателя "Дидо" ООД незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от доставчиците "Компас" ООД и "Компас - 2002" ЕООД. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, включително и неоспорената от страните ССЕ, е приел за неправилни и необосновани изводите на приходния орган за липса на реални доставки по процесните фактури. От заключените на вещото лице е установено, че закупеното от жалбоподателя гориво от доставчиците "Компас" ООД и "Компас - 2002" ЕООД, съответства като количество на впоследствие продаденото от жалбоподателя гориво на "Харманли - БТ" АД, "Тополовград БТ" АД, ЗК "Напредък" и ЕТ "Марийка Добрева". Според съда вещото лице е проследило счетоводните отразявания от закупуването на стоките до последващата им реализация, след извършена съпоставка на счетоводните записвания по съответните хронологични и аналитични сметки при жалбоподателя и неговите контрахенти. Оттук съдът е направил извод, че фактът на последващо разпореждане със процесните стоки обосновава извода, че жалбоподателят е придобил собствеността върху тях, следователно са налице реални доставки. По делото са представени и ДРА, издадени на съконтрахентите на жалбоподателя - "Харманли - БТ" АД и "Тополовград БТ" АД, обхващащи процесните данъчни периоди, от които се установява, че данъчните органи не са извършили корекции в размера на декларирания ДДС по получените доставки, съответно не е отказан данъчен кредит на получателите по доставките с доставчик жалбоподателя. Представени са и ДРА на доставчиците "Компас" ООД и "Компас - 2002" ЕООД, обхващащи процесните данъчни периоди, от които се установява, че при тези ревизии данъчните органи не са извършили корекции в размера на декларирания и начислен ДДС по извършените от тях доставки, в т. ч. и на извършените през тези периоди доставки на жалбоподателя. Следователно, с влезли в сила ревизионни актове е установено, че за процесните периоди, както при крайните получатели, така и при преките доставчици, доставките на процесното гориво са приети за реално извършени. Тези изводи се потвърждават по безспорен начин и от допълнителното заключение по ССЕ. По делото са представени още писмени доказателства от трети неучастващи по делото лица - доставчиците "Компас" ООД и "Компас - 2002" ЕООД, доказващи реалното осъществяване на транспорта на горивото. Представени са инвентарна книга на дълготрайните активи на "Компас" ООД, вкл. сметка 205 "Транспортни средства", по която като дълготрайни активи са заведени транспортни средства, между които и "Мерцедес" 2226 Специален, за който приходните органи са приели, че липсва договор за наем и не са кредитирали представените за него пътни листове. По отношение на втория доставчик "Компас - 2002" ЕООД е представен договор за наем на транспортно средство - цистерна вид Мерцедес, който договор също не е бил кредитиран от приходния орган, с мотива, че в него липсва конкретизация за наетата цистерна. За двамата доставчици са представени Дневници на синтетични и аналитични сметки, от които е видно, че е изписано гориво за процесните товарни автомобил по пътни листове за периода, както и са представени самите пътни листове, които са отразени в счетоводствата на двамата доставчици по съответните счетоводни сметки. Относно ревизираните периоди м. 10 и м. 11.2003 г., съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен. Този извод на съда е обусловен от представения по делото ДАПВ на жалбоподателя, обхващащ и процесните м. 10 и м. 11.2003 г., за който е прието, че е издаден по реда на чл. 112, ал. 3, т. 2 ДПК (отм.) и представлява данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.). При наличие на влязъл в сила данъчен акт, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията и по реда на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.). Съдът е приел, че в случая предвид липсата на уредба в ДОПК на заварените случаи, при които данъчните задължения са установени с влязъл в сила данъчен акт по ДПК - ДРА или ДАПВ, следва да се приеме, че и при тях е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 и чл. 134 ДОПК, тъй като при наличието на стабилен данъчен акт, неговото изменение е допустимо само по изключение и при строго регламентирана процедура. Съгласно чл. 134, ал. 1 ДОПК възлагането на ревизия се извършва със заповед на териториалния директор. В случая заповедите за възлагане на ревизия са издадени от началник сектор "Ревизии и проверки", който не притежава материалната компетентност за това, поради което съдът е приел, че РА в съответната част е нищожен. Решението е правилно. Спорният въпрос по делото касае наличието на реални доставките по процесните фактури, издадени от доставчиците "Компас" ООД и "Компас - 2002" ЕООД, като една от предпоставките за признаване правото на данъчен кредит. За да достигне до извода, че в конкретния случай са налице реални доставки, първоинстанционния съд подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и заключенията по ССЕ - основно и допълнително, които не са оспорени от страните. Съдът не се е ограничил само до експертните заключения, а е коментирал и представените по реда на чл. 153 ГПК (отм.), също неоспорени от страните, писмени доказателства от трети неучастващи по делото лица - доставчиците "Компас" ООД и "Компас - 2002" ЕООД. Така представените доказателства са подробно обсъдени и преценени от съда поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на тях съдът е формулирал законосъобразни правни изводи. След като представените пътни листове, които не са били кредитирани от горестоящия административен орган, са били отразени в счетоводствата на доставчиците и тяхното съдържание е било възпроизведено в съответните счетоводни сметки, то не може да се приеме, че пътните листове нямат достоверна дата и не удостоверяват извършен от доставчиците транспорт на процесното гориво. В подкрепа на извода за наличие на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) са и представените по делото влезли в сила ДРА, издадени на доставчиците "Компас" ООД и "Компас - 2002" ЕООД, обхващащи процесните данъчни периоди. От тях се установява, че при извършването на ревизиите, данъчните органи не са извършили корекции в размера на декларирания и начислен ДДС по извършените от тях доставки, включително и на извършените доставки на жалбоподателя по процесните фактури. Следователно с влезли в сила ревизионни актове е установено, че за процесните данъчни периоди доставките са приети за реално извършени при доставчиците. Аналогични правни изводи следват и от представените ДРА, издадени на последващи контрахенти на жалбоподателя "Харманли - БТ" АД и "Тополовград БТ" АД, обхващащи процесните данъчни периоди. От последните се установява, че данъчните органи не са извършили корекции в размера на декларирания ДДС по получените доставки, съответно не е отказан данъчен кредит на получателите по доставките с доставчик настоящия жалбоподател. Следователно с влезли в сила ревизионни актове е установено, че за процесните периоди при крайните получатели, доставките на процесното гориво са приети за реално извършени. Решението е правилно и в частта, в която ревизионният акт относно данъчни периоди м. 10 и м. 11.2003 г. е прогласен за нищожен. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от административния съд мотиви, които съответстват на трайната практика на Върховния административен съд по идентични казуси по този въпрос. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат, а на ответника следва да бъдат присъдени такива за касационната инстанция в доказания размер на 2447 лв. по приложено адвокатско пълномощно. Водим от горното, Върховният административен съд - I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК