Решение № 8479 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5177/2012 г.
ВАСVII отделение13.06.2012 г.докладчик т Юлия Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 55 от 14.03.2012 г. по адм. дело № 30/2012 г. на Административен съд - Кърджали. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8479 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5177/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Фари Мехмедали Сюлейман против решение № 55 от 14.03.2012 г. по адм. дело № 30/2012 г. на Административен съд - Кърджали. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на Районно управление "Полиция" гр. Момчилград, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Кърджали е отхвърлил жалбата на Фари Мехмедали Сюлейман против заповед № 9/13.01.2012 г. на началника на РУ "Полиция" гр. Момчилград, с която на основание чл. 155, ал. 1 от Закона за оръжията, взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия, е разпоредено отнемането на разрешение за носене на ловно оръжие и са иззети описаните в акта огнестрелни оръжия, притежавани от жалбоподателя. Оспорената заповед е мотивирана с обстоятелството, че срещу жалбоподателя са образувани досъдебни производства № 6/2012 г. № 7/2012 г. по описа на РУП гр. Момчилград по обвинение за извършени престъпни деяния по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК и чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Съдът е приел, че при наличие на висящи наказателни производства срещу жалбоподателя са изпълнени условията по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ за отнемане на издаденото му разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие. Съдът е посочил, че оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната й. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. В чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ е предвидено, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението, а съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 - разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Съдът правилно е приел, че в случая от доказателствата по преписката е безспорно изпълнението на отрицателните предпоставки по чл. 58, ал. 1, т. 2 от АПК по отношение на жалбоподателя и законосъобразно административният орган е разпоредил отнемането на издаденото разрешение на касатора. Правилно съдът е отчел, че пропускът да се посочи цифровото означение на конкретната хипотеза от изброените в чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 ЗОБВВПИ, предвид безспорно установените фактически обстоятелства, субсумирани в законовата хипотеза на т. 2, не съставлява съществено нарушение да административнопроизводствените правила и не води до отмяна на оспорената заповед. По отношение на наименованието на акта "заповед" вместо "решение" следва да се отбележи, че релевантно за законосъобразността на същия е съдържанието, т. е. изпълнени ли са законовите условия за издаването му, а не формалното му наименование. В този контекст са верни изводите на съда, че нарушението не опорочава законосъобразността на оспорения административен акт. Предвид изложеното, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответната форма, а изложените мотиви за издаването й кореспондират на установените по делото факти, с оглед на което и визираните в закона предпоставки за издаването й са били налице. Обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,