Решение № 63 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8951/2008 г.

Решение № 63 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8951/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Директорът на Районната здравноосигурителна каса - Варна е подал касационна жалба срещу решението от 16.05.2008 г. по адм. дело № 2554/2007 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е бил отменен издадения от него административния акт по писмо № 29-04-2917/23.11.2007 г., с което Диагностично-консултативен център "Свети Иван Рилски-Аспарухово-Варна" ЕООД със седалище и адрес на управление Варна е било поканено да възстанови сумата 1 850 лева, представляваща заплатени средства за медико-диагностични дейности и специализирани медицински дейности извън регламентираните в регулативните стандарти надвишения и задължението за компенсиране. Направени са оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъдят направените разноски. Ответникът - Диагностично-консултативен център "Свети Иван Рилски - Аспарухово - Варна" ЕООД със седалище и адрес на управление Варна - не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери допустимостта и правилността на решението прие следното: Административният съд установил, че между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на Районната здравноосигурителна каса - Варна, наречена възложител, и Диагностично-консултативен център "Свети Иван Рилски-Аспарухово-Варна" ЕООД със седалище и адрес на управление Варна, наречен изпълнител, бил сключен договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, в сила от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2007 г. Съгласно чл. 42 от договора изпълнителят може да назначава извършване на специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности по брой и по стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Възложителят определя за всеки общопрактикуващ лекар от лечебното заведение индивидуални регулативни стандарти за всяко календарно тримесечие, за което се подписва протокол. Съгласно чл. 43 от договора всяко тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15% определените му регулативни стандарти, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. Изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. С писмо № 29-04-2917/23.11.2007 г. директорът на Районната здравноосигурителна каса - Варна уведомил Диагностично - консултативен център "Свети Иван Рилски- Аспарухово - Варна" ЕООД, че за второто тримесечие на 2007 година е констатирано превишение извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на регулативните стандарти бл. МЗ-НЗОК № 3 с 148 броя, поради което е необходимо в 7-дневен срок да бъде възстановена сумата 1850, 00 лева, представляваща заплатените от касата средства за медико-диагностична дейност. В случай, че сумата не бъде заплатена в срок, същата щяла да бъде удържана от следващото плащане по договора. Съдът приел, че през второто тримесечие на 2007 година диагностично - консултативният център действително превишил регулативните стандарти с 148 броя издадени в повече медицински направления, за които от касата му били заплатени 1850 лева. Макар и произтичащо от сключения индивидуален договор, волеизявлението на директора на Районната здравноосигурителна каса - Варна представлявало индивидуален административен акт, тъй като едностранно пораждало задължение за адресата. При издаването на административния акт било допуснато процесуално нарушение, тъй като не било проведено производството по чл. 34 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Не била спазена и контролната процедура, предвидена в чл. 234 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г., където изрично е предвидено, че за неоснователно получените суми се съставя протокол, който се връчва на изпълнителя с указание, че може да направи възражение в 7-дневен срок. Съдът счел за неоснователно възражението на административния орган, че в случаите като разглеждания се прилагали разпоредбите на Инструкция за административния одит в районните здравноосигурителни каси. Инструкцията представлявала вътрешноведомствен акт, който не можел да бъде противопоставен на трети лица. Освен това, не били спазено и изискването на инструкцията за уведомяване на изпълнителите, че са превишили поетите от тях задължения. С тези мотиви административният съд отменил обжалвания акт. Решението е допустимо, тъй като е постановено по повод на административноправен спор относно законосъобразността на издаденият от директора на Районната здравноосигурителна каса - Варна индивидуален административен акт за възстановяване на сума, надхвърляща утвърдената на лечебното заведение по регулативния стандарт. Съгласно чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. Националната здравноосигурителна каса определя всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните специализирани медицински дейности, стойността на назначаваните медико-диагностични дейности, а Управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса утвърждава ред за прилагането на тези изисквания. Правилата за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2007 година са утвърдени с решение № РД-УД-04-11/02.02.2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. По смисъла на § 1 от допълнителната разпоредба на правилата регулативен стандарт е броят на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ. С оглед уредбата на отношенията между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на медицинска помощ следва да се сподели направеният от административния съд извод, че писмото на директора на Районната здравноосигурителна каса - Варна съдържа волеизявление на орган, натоварен със закон с административни правомощия, с което едностранно се създава задължение за изпълнителя на медицинска помощ и се предвижда принуда в случай на неизпълнение на задължението. Както правилно е преценил съдът, оспореният административен акт е бил издаден в нарушение на процесуалноправните разпоредби по чл. 233 - чл. 235 от Националния рамков договор, 2006 г. Предвидените процедурни правила се прилагат в случаите, когато изпълнител на медицинска помощ получи от Националната здравноосигурителна каса суми без правно основание. Съдът законосъобразно е преценил допуснатото нарушение като съществено, тъй като то е свързано с упражняване правото на защита на засегнатата страна в административното производство. Правото на защита, упражнено чрез подаването на жалба пред съда, няма общо с правото на защита в рамките на административното производство, което се изразява във възможността страната да е уведомена за започването на производството, да направи възражения и представи доказателства, като съдейства на административния орган за изясняване на фактическите обстоятелства. Основание за отмяна на административния акт може да е всяко от посочените в чл. 146 АПК нарушения: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона. При наличието на съществено нарушение на производствените правила, което опорочава издадения административен акт, съдът е длъжен да го отмени без оглед на констатациите, свързани с неговата материална законосъобразност. Затова касационната инстанция приема, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател не се дължат направените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд