Решение № 10067 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13069/2016 г.

Решение № 10067 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13069/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по жалба на "Индустриал комерс"ЕООД-С. срещу решение № 5419 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 4939/2016 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация обективиран в решение № 3/22.04.2016 г. С. ЗПО-54/21.04.2016 г. на главен секретар на Комисия за защита на конкуренцията/КЗК/. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е установил, че е поискано предоставяне на писмена информация на Европейската комисия и на държавите членки, в качеството им на членове на Европейската мрежа по конкуренция/ЕМК/, по преписка № КЗК-1352/2011 г., решена с Решение № 1292/06.11.2012 г., на основание чл. 11, пар. 3 от Регламент на Съвета № 1/2003 на 06.01.2012 г., както и достъп до съгласувания с ЕК и националните ведомства по конкуренция проект на окончателно решение на КЗК; достъп до изразеното положително становище по проекта на окончателно решение на КЗК от ЕК. С решението на главния секретар на КЗК е отказан достъп до поисканата със заявлението информация на основание чл. 37, ал. 1, от ЗДОИ, с мотиви, че търсената информация представляват вътрешни документи на КЗК и са кореспонденция на административния на административния орган с ЕК и/или други органи по конкуренция на държавни - членки, като съгласно чл. 55, ал. 1 от Закон за защита на конкуренцията/ЗЗК/- Страните и конституираните заинтересовани лица в производството имат право на достъп до всички материали, събрани в хода на проучването, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. Не се предоставя достъп до вътрешни документи на комисията, включително кореспонденция с Европейската комисия и други национални органи по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз. Съдът, изхождайки от легалното определение на понятието "обществена информация", съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ- и изрично заявеното от жалбоподателят, че информацията се търси не за да бъде формирано мнение за дейността на органа, а за да му послужи по друго съдебно производство- АССГ приема, че достъпът до търсената информация следва да бъде осъществен в това нарочно производство, а не и по реда и процедурата уредени в ЗДОИ. Извън това, съдът потвърждава извода на административния орган, че търсената информация е защитена тайна по силата на чл. 55 ЗЗК. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че законосъобразно КЗК като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ е отказала предоставяне на достъп до исканата от жалбоподателя информация по реда на ЗДОИ. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че решението на главния секретар на КЗК е нищожно- като издадено от некомпетентен орган. Настоящата инстанция напълно споделя изводът на първоинстанционния съд в тази насока. Правомощията на КЗК, като колективен орган са детайлизирани и очертани в чл. 8 ЗЗК - където правомощия по ЗДОИ не фигурират. Законосъобразно, на основание чл. 9 ЗЗК- председателят представлява лично или чрез оправомощени лица комисията. И след като процесното решение не изисква произнасяне на комисията като колективен орган - решението на главния секретар / изрично упълномощен със Заповед № ЗПО-28/23.03.3011 г., на основание чл. 21, т. 11 от Устройствения правилник на КЗК, приет от последната на основание чл. 8, ал. 14 ЗЗК/ - е материално компетентно и в предписаната от закона форма. Обоснован е и изводът на съда, че търсената информация представлява тайна защитена със закон. Видно от представените пред първоинстанционния съд доказателства- дружеството жалбоподател е страна в производството по адм. дело № 14491/2012 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. В това производство дружеството е поискало от ответната страна КЗК- да представи като доказателства по делото документация, съдържаща информацията търсена в настоящото производство на съда. ВАС, в производството по оспорване на решение № 1292 от 06.11.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № 1352/2011г, изрично е приел, че законосъобразно КЗК не е предоставила на страните достъп до поверителните папки по преписката, предвид факта, че тяхното съдържание представлява чувствителна информация за предоставилите я и разкриването на тази информация би могло сериозно да увреди интересите на съответните предприятия. От друга страна липсата на достъп до папките съдържащи защитена тайна не нарушава правото на защита на страните до степен, която да ги поставя в невъзможност да реагират срещу доказването на нарушението. В този смисъл съдът счита, че е спазен балансът и съотношението между принципа за равенство в производството и принципа за защита на поверителната информация. По отношение на кореспонденцията между КЗК и ЕК, съдът счита, че непредоставянето й на страните по никакъв начин не се е отразило на тяхната защита и съответно не представлява съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Затова правилно АССГ приема, че съгласно легалната дефиниция на "вътрешни документи", дадено в § 1,т1 от допълнителните разпоредби на ЗЗК- това са: документите, създадени от комисията и/или администрацията в хода на производствата по този закон (проекти, становища, доклади на работни екипи, докладни записки и други); документите, представляващи кореспонденция на комисията с Европейската комисия, с органите по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз; други документи на комисията и/или администрацията, свързани с оперативната й дейност, и след като със заявлението е поискан достъп до такава документация то достъп до същата, с оглед и преследваните цели, следва да бъде осъществен по реда и при ограниченията на Регламент /ЕО/ № 1/2003 и Регламент /ЕО/ № 139/2004 г., а не по ЗДОИ. Соглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника сумата 100/сто/лева възнаграждение за юрисконсулт. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение