Решение № 189 от 20.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 724/2009 г.

Решение № 189 от 20.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 724/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимата Е. Й. Й. против решение № 155 от 22.10.2009 г. по в.н.о.х.д. № 250/2009 г. на Варненски апелативен съд. Касационната жалба изготвена от адв. В е на посочените в чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК основания. Твърди се, че съдилищата по същество при установените факти са стигнали до неправилни правни изводи относно квалификацията на деянието извършено от подсъдимата Й. Необосновано въззивната инстанция е отхвърлила възраженията, че престъплението е извършено при хипотезата на чл. 12, ал. 1 НК, или при превишаване пределите на неизбежната отбрана, следствие на уплаха или смущение. Алтернативно се поддържа деянието да бъде квалифицирано по чл. 118 НК. Според защитата с оглед психическата непълноценност на подсъдимата, множеството предходни противоправни действия от с. на пострадалия във всичките му проявни форми е налице раздразнено състояние по смисъла на чл. 118 НК. Искането за намаляване на наказанието е свързано с приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление. Защитата поддържа жалбата, като представя и писмени бележки в които доразвива тези доводи. Частният обвинител и граждански ищци И. Т. изразява становище за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора е също за неоснователност на жалбата, защото не са налице посочените в нея нарушения. Направените възражения са били предмет на обсъждане от апелативния съд, относно квалификацията на деянието. При установените факти закона е приложен правилно. Наложеното наказание при условията на чл. 55 НК е справедливо. Искането е за оставяне на решението в сила. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 20 от 18.06.2009 г. по н.о.х.д. № 9/2009 г. Разградски окръжен съд е признал подсъдимата Е. Й. Й. за виновна в извършено престъпление по чл. 115 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на пет години лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. Осъдена е и да заплати на И. М. Т. сумата от 30 000.00 лв. за причинени му неимуществени вреди със законните последици, като до предявения размер гражданския иск е отхвърлен. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Инстанциите по същество са направили изводите си относно обстоятелствата включени в предмета на доказване, само на базата на надлежно приобщени доказателства, изследвани всестранно, пълно и съобразно действителното им съдържание, при спазване правилата на формалната логика. Оплакванията в касационната жалба /единствено за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление/, с подкрепящите ги доводи са правени и пред въззивната инстанция, която в мотивите на атакувания съдебен акт /на л. 32-37 от н. д./ след повторен, обективен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, ги е отхвърлила като несъстоятелни, в изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК. В тази насока са изложени подробни и убедителни съображения, които не са налага да бъдат повтаряни, само защото не удовлетворяват защитната теза. Съдилищата са обосновали и законосъобразно са отхвърлили доводите за извършване на деянието при самозащита при всички хипотези на чл. 12 НК. Апелативният съд след като отново е отчел събраните фактически данни от предмета на делото относно причините, условията и мотивите за извършване на деянието и установените личностни данни за подсъдимата от назначените психически и психологични експертизи, законосъобразно е приел, че не може да се направи извод за приложение на привилегирования състав на чл. 118 НК. Според експертните становища към момента на извършване на деянието подс. Й. е била в състояние на обикновено алкохолно опиване, което е довело до отпадане на всички задръжки и до ярка проява на потисканата при нормални обстоятелства агресивност на характера. Деянието е извършено под въздействието на алкохола, който категорично е единствената причина за извършването му. В експертизите са изложени съображения за това, че не е била нито в състояние на патологичен, нито в състояние на физиологичен афект, а в състояние на обикновено раздразнение при обикновено алкохолно опиване. Обстоятелствата за психичното състояние на подсъдимата по време на извършване на деянието, правилно е отчетено само при индивидуализацията на отговорността, предвид обществената опасност на деянието и дееца по чл. 54-55 НК, а не като определящи елементи на обективните и субективни признаци на деяние извършено при силно раздразнение по чл. 118 НК. След като подсъдимата е нанесла удар с нож в гърдите на пострадалия, в близост до сърцето е била длъжна да допусне, че може да го убие, и поради това правилен е извода за извършено убийство при евентуален умисъл, с което е осъществила от субективна и обективна с. престъпния състав по чл. 115 НК. При събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност са спазени процесуалните правила. В рамките на установените фактически положения материалния закон е приложен правилно. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото се основава само на искането за приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, което не се подкрепя от фактическа с. е неоснователно. Определено значително под предвидения в закона минимум е напълно справедливо и съответно на целите визирани в чл. 36 НК. Поради липса на други оплаквания и доводи в жалбата, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, с състав на III н. о.,