Решение № 15637 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2018 г.

Решение № 15637 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12287/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 237 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. К. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 22/02.01.2014 г., постановено по адм. дело № 12547/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 1388 от 19.07.2013 г. по адм. дело № 337/2013 г. на Административен съд (АС) - Благоевград. С последния съдебен акт е отхвърлено оспорването по жалба на К. срещу решение № 9/26.03.2013 г. на директора на РУ"СО" – Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/24.01.2013 г. на Началник отдел "Пенсии" при РУ "СО" – Благоевград. По делото като нови писмени доказателства са представени решение № 6806/22.11.2016 г., постановено по гр. дело № 541/2014 г. на Районен съд – Разлог и решение № 2840/22.05.2017 г., постановено по в. гр. дело № 132/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград. Като основание за отмяна се сочат разпоредбите на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Ответникът – директор на ТП на НОИ – Благоевград не взема становище по искането за отмяна. Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия намира искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени в закона основания по чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. В конкретния случай молителят е завел трудовоправен спор по чл. 357 от Кодекса на труда (КТ) за установяване към минал момент на длъжността, която е заемал, едва след приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по обжалване решение № 9/26.03.2013 г. на директора на РУ "СО" – Благоевград. Представените доказателства са новосъздадени след проведено исково производство по чл. 357 КТ, поради което не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Редът за изменение или отмяна на разпореждането за отпускане и изменение на пенсия е установен в нормата на чл. 99 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основанията, на които може да бъде отменено или изменено дадено пенсионно разпореждане са изчерпателно изброени в чл. 99, ал. 1 КСО, като са обособени в две групи. В случаите по чл. 99, т. 1, б. "а" и "б" КСО може да се инциира възобновяване на производството по заявление на пенсионера при представяне на нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането или за гражданското си състояние. В хипотезата на чл. 99, т. 2, б. "а" – "д" КСО, правосубектен да възобнови производството е административния орган. На основание чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО, разпореждането за изменение на пенсията, в случаите на подадено заявление от пенсионера с представени нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, се издава от датата на представяне на доказателствата. Видно от данните по делото, настоящият съдебен състав намира, че не са налице и предпоставките за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 4 АПК. Текстът на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезли в сила съдебни решения между същите страни, за същото искане и на същото основание. Данните по делото налагат извод за липса на такова противоречие. Не е налице едно съдебно - административно производство по един и същ административноправен спор между едни и същи страни. Представените с искането за отмяна съдебни актове, постановени в исково производство по трудов спор на основание чл. 357, ал. 1 КТ не са тъждествени със съдебните решения постановени в съдебно - административно производство по реда на АПК. При същите липсва идентитет както между страните, така и по отношение на спорния предмет, който е изцяло различен. Изложеното изключва наличие на противоречие между влезлите в сила съдебни решени (в този смисъл виж: Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС). Предвид горното, искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,