Решение № 5918 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10195/2013 г.

Решение № 5918 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10195/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Aдминистративнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 66 от 21.05.2013 г. по адм. дело № 165/2012 г. по описа на Административния съд - Кърджали. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Емин Байрам Юсуф от с. Биволяне, област Кърджали оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, по жалба на Емин Байрам Юсуф, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/13208 от 8.06.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, като незаконосъобразен. С АУПДВ е установена като недължимо платена за 2007 г. сума в размер на 5661,88 лв., във връзка с подадено от Емин Байрам Юсуф общо заявление за единно плащане на площ с УИН 09/140507/07723. Мотивите са свързани с констатирано неправомерно признати като допустими за подпомагане площи във физически блокове с код "06" - "Друга земеделска площ". На основание чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е разпоредено възстановяване на получената финансова помощ като недължимо платена. Административният съд е приел, че изложените съображения в административният акт са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви, което е съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Доколкото изобщо липсва предходен акт, който от една страна да обосновава извършените плащания и от друга страна да мотивира отказа да бъдат оторизирани субсидии по определени схеми и мерки и за определени парцели, то актът за държавно вземане следва да установява основанието и размера на недължимо платеното - чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Вместо това административният орган е посочил в мотивите, че от доклада на Европейската сметна палата и от получения на 19.02.2010 г. доклад от Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" еднозначно ставало ясно, че сумите подлежат на възстановяване. Цитираният доклад на Европейската сметна палата не е правно основание за установяване на държавно вземане срещу земеделските производители. Освен това изразената позиция на Европейската сметна палата е за лошо управление и занижен контрол от страна на Държавен фонд "Земеделие", респективно Разплащателна агенция, които обаче също не са нито правно, нито фактическо основание за установяване на държавно вземане. Никъде в мотивите на процесния акт не е посочено под коя правна норма са подведени изложените в него факти. Съдът е приел, че извършеното на жалбоподателя плащане на допълнителна субсидия в размер на 5661.88 лв. не е недължимо по смисъла на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Поради изложените причини първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е правилно. Съгласно чл. 59 АПК, който се цитира в самия АУПДВ, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран и тези изисквания са спазени, но акта е издаден при грубо нарушение на процесуалните правила, което винаги е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна. Установено е от доказателствата по делото, че първоначално заявените за субсидиране площи във физически блокове с код "06" не са счетени за допустими за подпомагане, тъй като през 2007 г., подаденото заявление не е било избрано за проверка на място и такава не е била извършена. В последствие е извършено преизчисление на субсидиите на кандидата, въз основа на нови указания на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) в заявени площи в блокове с код "06". Тези площи са проверени от служители на Общинската служба по земеделие. Процесните БЗС на жалбоподателя, първоначално счетени като недопустими за подпомагане, са отбелязани като допустими. Извършено е преизчисление на бенефициента и са оторизирани допълнителни суми по схемите и мерките. В последствие, както е изложено в мотивите на акта, въз основа на одита на Европейската сметна палата, е извършен комплексен анализ на всички площи, заявени в такива физически блокове. Резултатите са предоставени на Държавен фонд "Земеделие" с писмо № 02-0409/1673 от 30.05.2009 г. на МЗХ. В резултат на това същите БЗС отново са счетени за недопустими. На основание данните от одитния доклад на Комисията е извършено преизчисляване на субсидиите за процесните площи код "06" и е издаден оспореният административен акт. Безспорно плащанията от страна на Разплащателната агенция са извършени неправомерно за определените като "Друга земеделска площ" (код 06) в СИЗП БЗС площи. Това плащане обаче е станало съобразно указанията и практиката на администрацията, а не в следствие на неправомерно поведение на заявителя. В случая на бенефициента на два пъти са давани противоречиви указания и оценка на заявените от него площи за обработка. като първоначално е отказано подпомагане, но в последствие сумата му е била платена, поради различните становища на администрацията относно подлежащата на субсидиране площ. При тези обстоятелства сумата не е неправомерно получена от жалбоподателя поради което и не подлежи на възстановяване, както правилно е приел съдът. След като именно министърът на земеделието и храните е определял както класификацията на различните видове земеделски площи и кои от тях следва да бъдат подпомагани, изплатените въз основа на тези указания суми не са нито неправомерно платени, нито недължимо платени, независимо от последващото изменение в указанията. Обстоятелството, че сумите са платени в нарушение на правилата на Общността по смисъла на чл. 31 от Регламент № 1290/2005 на Съвета относно финансиране на Общата селскостопанска политика има за последица изключването на определени от Комисията суми за финансиране от бюджета на Общността. Когато държавата - членка чрез акредитираната от нея Разплащателна агенция изразходва неправилно суми, то това е основание субсидиите на тази държава-членка да бъдат намалени, а ако са платени - да бъдат възстановени от държавата-членка на Общността. Това обстоятелство обаче само по себе си не е основание да бъдат възстановени получените суми от земеделския производител. По делото няма данни платената от Разплащателната агенция сума да е резултат от недобросъвестно поведение на земеделския производител. Погрешното прилагане на условията за подпомагане в рамките на ОСП от страна на администрацията в случая не е резултат от недобросъвестно поведение на кандидата, което именно поведение е обект на санкция. Субсидията е платена именно за грешка на държавния орган, неговите неправилни указания, върху които никой от земеделските производители не е могъл да влияе. Санкционирането на бенефициента е резултат от неподходяща административна практика, а това противоречи на законодателството на Европейския съюз, поради което на основание чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. сумата не подлежи на възстановяване. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,