Решение № 9294 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5334/2009 г.

Решение № 9294 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5334/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Галина Христова Нейчева срещу решение № 2606 от 25.02.2009 г. по адм. дело № 348/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Ответникът - Висш съдебен съвет, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като касаторът не отговаря на изискването за повишаване в ранг да има прослужени най-малко три години на съответната или приравнена длъжност в съдебната система. Върховният административен съд, петчленен състав, като разгледа касационната жалба на посочените основания и прецени валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на решението, намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлил жалбата на Галина Христова Нейчева против решението на Висшия съдебен съвет по т. 8 от протокол № 50/3.12.2008 г., с което е оставена без уважение молбата й за повишаване в ранг "съдия в апелативен съд". Приел е, че към момента на произнасяне на Висшия съдебен съвет съгласно чл. 234 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) съдията, за да бъде повишен в ранг на място, следва да е прослужил най-малко три години на съответната или приравнена длъжност. В конкретния случай жалбоподателката е повишена в длъжност "съдия" в Окръжен съд Сливен и е встъпила в длъжност на 14.11.2008 г., поради което към датата на произнасяне на административния орган - 3.12.2008 г. цитираното изискване не е налице. За неоснователно е счетено оплакването, че към датата на подаване на молбата във Висшия съдебен съвет - 10.11.2008 г., жалбоподателката е съдия в районен съд и изискванията за повишаване в ранг "съдия в апелативен съд" са налице по съображения, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Доводите за произнасяне на административния орган след предвидените срокове в Административнопроцесуалния кодекс също са счетени за неоснователни поради инструктивния им характер. Решението е правилно. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че Галина Христова Нейчева в качеството си на съдия в Сливенския районен съд, с ранг "съдия в окръжен съд", е подала във Висшия съдебен съвет на 10.11.2008 г. молба за повишаване в ранг "съдия в апелативен съд". С решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 33/24.07.2008 г. тя е била повишена в длъжност "съдия" в Окръжен съд Сливен и в хода на произнасянето по молбата е встъпила в длъжност на 14.11.2008 г. При тези данни, съдът по същество правилно е приложил материалния закон. Законосъобразно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е приел, че не е налице предпоставката по чл. 234 ЗСВ за повишаване на място съдията да е прослужил на съответната длъжност най-малко три години. Предвид това изискване неотносимо за изхода на спора е обстоятелството, че Нейчева е имала необходимия стаж за повишаване при условията на чл. 235 в два по-горни ранга, докато е заемала длъжността районен съдия с ранг "съдия в окръжен съд". С встъпването й в длъжност "съдия в окръжен съд" фактическото и правното положение се е променило и при повишаването й в по-горен ранг следва да се прилага условието по чл. 234 ЗСВ. От момента на встъпването й в длъжност с оглед повишаване на място в по-горен ранг тече тригодишен срок на основание цитираната разпоредба, чийто начален момент е датата на встъпване в длъжност 14.11.2008 г. Следователно периодът от 14.11.2008 г. до датата на произнасяне на Висшия съдебен съвет 3.12.2008 г. е крайно недостатъчен с оглед изискването за три години прослужено време. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че подателката на молбата за повишаване в ранг не е уведомена за удължаване на срока за произнасяне от Висшия съдебен съвет. Правилно съдът е приел, че предвидените в закона срокове за издаване на административни актове са инструктивни. Производството се развива без участието или изслушване на съдията, прокурора или следователя, подал молба за повишаване в ранг, поради което за административния орган не съществува задължение за уведомяване за удължаване на срока за произнасяне. Освен това, такова уведомяване е без значение, тъй като молбата е подадена на 10.11.2008 г., а Нейчева е встъпила в длъжност на 14.11.2008 г., т. е. преди изтичане на срока за произнасяне от колективния орган по чл. 57, ал. 1, във връзка с ал. 6 АПК, на който се позовава подателката на касационната жалба. Предвид встъпването в длъжност "съдия в окръжен съд" в срока за произнасяне, не се оправдава оплакването, че страната не е уведомена за удължения срок, тъй като промяната във фактическите обстоятелства е настъпила не след изтичането на срока, а преди това и по волята на подателя на молбата за повишаване в ранг. Неоправдано е оплакването, че съдът по същество не е обсъдил противоречието в мотивите и диспозитива на решението на Висшия съдебен съвет. Касае се до допусната очевидна фактическа грешка, която не опорочава административния акт, поради което и необсъждането й от първоинстанционния съд не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Законосъобразно съдът е приел за неоснователно твърдението, че към датата на подаване на молбата за повишаване в ранг условията на закона са били налице. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към датата на издаване на решението на Висшия съдебен съвет 3.12.2008 г. е настъпило ново обстоятелство от съществено значение за решаване на въпроса от административния орган, а именно встъпването в длъжност на касатора, което административният орган съобразно принципа за истинност по чл. 7 АПК е длъжен служебно да вземе предвид към датата на постановяване на административния акт. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,