Решение № 7285 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12689/2014 г.

Решение № 7285 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12689/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Министерството на земеделието и храните срещу решение № 107/08.07.2014 г., постановено по адм. дело № 344/2013 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което Министерството на земеделието и храните е осъдено да заплати на Цветанка Донева Иванова, чрез адв. Иван Йосев 1250 лв. обезщетение за имуществени вреди от нищожен административен акт-решение № 05-СР/02.03.2011 г. на ОС "Земеделие" гр. Кюстендил, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според касационния жалбоподател обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на производствени правила и иска отменяването му и отхвърляне на исковата молба. Не се претендират разноски. Ответникът по касационната жалба Цветанка Донева Иванова чрез процесуалния си представител адв. Иван Йосев я оспорва и моли същата да се остави без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационата жалба, като постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Пред Кюстендилския административен съд ищцата Цветанка Донева Иванова, ответник в настоящето производство е предявила частичен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Министерство на земеделието и храните за вреди в размер на 1250 лв., като част от общи причинените й вреди от 20 000 лв., ведно с законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Вредата е претендирана от обявен за нищожен административен акт - решение № 05-СР/02.03.2011 г. на ОС "Земеделие"- гр. Кюстендил. С решението на ОС "Земеделие" гр. Кюстендил, на основание чл. 13, ал. 10 от ЗСВГЗГФ, е изменено решение по чл. 13, ал. 6 от същия закон, за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на Атанас Йосев Стоилков и вместо имот № 025006 по КВС на землището на селото, на Стоилков е възстановен в стари реални или възстановими граници по чл. 4, ал. 1 от ЗВСГЗГФ имот № 025011 по КВС на землището с площ от 4 200 дка, представляващ широколистна гора - бук, находяща се в м."Църна трева". Това решение е обявено за нищожно с решение № 129/29.02.2012 г. по гр. д. № 1000/2011 по описа на Кюстендилски районен съд, оставено в сила с решение № 113/31.05.2012 г. по адм. д. № 89/2012 г. по описа на Кюстендилски административен съд. С решението е била намалена с 3800 дка площта на гора на ищцата, възстановена й с предходна решение на ОС"Земеделие" - гр. Кюстендил, която била изсечена и дървесината продадена от Васил Петров Гъолев, като наследник на Петър Василев Митов, в патримониума на когото правото на собственост било възстановено с обявеното за нищожно решение № 05-СР/02.03.2011 г. на ОС "Земеделие" гр. Кюстендил. Ищцата е твърдяла, че е претърпяла от това решение имуществена вреда, като е претендирала от Министерството на земеделието и храните вреда от 1250 лв., частично от общ размер на вредата - 20 000 лв., като стойност на продадената дървесина от неправилно възстановената част от 3800 дка гора на друго лице - наследниците на Петър Василев Митов. Съдът счел исковата претенция за основателна и доказана и уважил същата за претендирания частично размер от 1250 лв., като осъдил Министерството на земеделието и храните да заплати на Цветанка Донева Иванова, от . Богослов, община Кюстендил исковата сума, ведно с лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Съгласно чл. 31 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ органи по поземлена собственост са Министерството на земеделието и храните, областните дирекции "Земеделие" и общинските служби по земеделие. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 32 от ППЗСПЗЗ, а разпоредбата на чл. 11 от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/ повелява, че възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд се извършва от съответните общински служби по земеделие към Министерството на земеделието и храните.. Съгласно чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ Областните дирекции "Земеделие" са юридически лица на бюджетна издръжка. Общинските служби по земеделие издават решенията за възстановяване правото на собственост върху земеделските земи и горите и са звено от Областните дирекции "Земеделие", но не са юридически лица. С разпоредбата на чл. 203 - чл. 207 АПК законодателят изрично посочва срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Разпоредбата на чл. 205 АПК е категорична, че ответник по иска за вреди е юридическото лице, представлявано от административният орган, причинил претендираните вреди. Отговорността се носи от това юридическо лице, в което организационно или бюджетно е включен административният орган, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са произтекли вреди. В процесния случай вредите се претендират от акт издаден от "Поземлена комисия - Кюстендил, в последствие преименувана в закона в Общинска служба по земеделие - гр. Кюстендил, която е звено от структурата на Областна дирекция "Земеделие"-гр. Кюстендил. Последната е юридическото лице, съгласно чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ. В предвид на което исковата молба е насочена към ненадлежен ответник. Ищецът е този, който определя срещу кого е насочен иска. Само неговото твърдение определя ответника по иска. В това производство съдът не посочва служебно административният орган - ответник, тъй като в исковото производство чл. 154, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 153, ал. 1 АПК са неприложими. В предвид на изложените съображения Министерството на земеделието и храните не е надлежния ответник по така предявения иск. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска, поради което когато се претендират вреди от ненадлежен ответник, претенцията се явява неоснователна. С оглед изложеното решението на решаващия съд е неправилно и следва да бъде отменено, а исковата молба насочена срещу Министерството на земеделието и храните се отхвърли като неоснователна. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, трето отделение,