Решение № 10789 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3816/2020 г.

Решение № 10789 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3816/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – С. област срещу решение № 95/16.01.2020 г., постановено по адм. дело № 1494/2019 г. по описа на Административен съд – С. област, с което е отменено решение № 1012-22-173#1 от 14.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ-С. област и потвърденото с него разпореждане № 2 от 01.08.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ-С. област. Преписката е изпратена на ръководител "ПО" в ТП на НОИ-С. област за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Наведените в жалбата възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, обусловили неправилно приложение на нормите на § 7б, ал. 2 и § 7в от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – К. Коеджиков, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1012-22-173#1 от 14.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ - С. област и потвърденото с него разпореждане № 2 от 01.08.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - С. област, с което е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Коеджиков от 01.07.2019 г., пожизнено по чл. 102, ал. 1 КСО за придобит осигурителен стаж след пенсионирането, по заявление подадено от К. Коеджиков на 10.06.2019 г. Спорен от правна страна е въпроса по приложението на материалния закон относно реда за определяне на базата (основата), която съгласно § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО следва да се увеличи с 5.7%. Първоинстанционният съд намира, че процесното решение на директора на ТП на НОИ – С. област е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл. 35 от АПК, като административният акт е издаден, без да са обсъдени направените от заявителя възражения в жалбата му срещу разпореждане № 2 от 01.08.2019 г. на ръководител "ПО" относно допусната грешка "в оградените от него пасажи в разпореждането", в частта относно сумата съгласно чл. 100/КС0/2016 г. в размер на 1264,83 лв., както и че като основа по §. 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО/2019 г. е приета друга сума - 1232,08 лв. от 2015 г. Заявителят оспорва, че по този начин е пропуснато осъвременяването на пенсията му през 2016, 2017 и 2018 г. Първоинстанционният съд намира, че дори да е налице неяснота по отношение на възраженията на заявителя относно оградените от него пасажи в разпореждането, то е следвало органът да даде възможност на лицето, преди да се произнесе, същият да конкретизира оплакванията си. От първоинстанционният съд са изложени мотиви, че при извършеното преизчисляване на пенсията на заявителя, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КСО. Обоснован е извод, съобразно който преизчисляването на пенсията на Коеджиков следва да се извърши при прилагане към установения стаж на процент 1, 2 и след това получената стойност на пенсията да се вземе за база при изчисляване на увеличението по §. 7б от ПЗР на КСО. Върховният административен съд – шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Конкретната хипотеза се отнася до преизчисляване на отпуснатата вече пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не за първоначално отпускане на пенсия при условията на чл. 70, ал. 1 КСО, действаща от 1.01.2019 г., което не е било съобразено от съда. Принципно неправилно е при преизчисляване на посочената пенсия въз основа на придобит след пенсионирането осигурителен стаж и доход, пенсията да се преизчислява по правни норми, които са относими за лицата, чиито пенсии се отпускат първоначално след 1.01.2019 г. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1 КСО предвижда, че пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. През 2017 г. тежестта на осигурителния стаж за пенсиите, отпуснати с начална дата от същата календарна година, както и за пенсиите, преизчислени от 1 юли на основание § 53 от ПЗР на ЗИДКСО за 2015 г. е определена на 1,126 на сто, а през 2018 г. тежестта на осигурителния стаж е определена на 1, 169 на сто. По отношение календарната 2019 г. увеличението и преизчисляването на пенсиите от трудова дейност се регламентира с разпоредбите на § 7б и § 7в от ПЗР на КСО. В § 7б, ал. 1 ПЗР на КСО (нов обн. в ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) е посочено, че през 2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл. 100, а алинея втора от същия текст регламентира, че размерът към 30 юни 2019 г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се увеличава от 1 юли 2019 г. с процент 5, 7. Съгласно нормата на § 7 в. (нов – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. с процент 1, 2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1. Разпоредбата на ал. 2 установява, че преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 30 юни 2019 г. включително. По силата на ал. 3, когато преизчисленият размер на пенсията по ал. 1 и размерът на пенсията по § 7б, ал. 2 не са равни, пенсията се определя в по-високия размер. При представяне или при наличие на допълнителни документи, данни и/или обстоятелства по чл. 99, ал. 1 и ал. З КСО, въз основа на които се изменя размерът на пенсията, както и при преизчисляване на пенсията по чл. 102 КСО, разпоредбите на § 7в, ал. 1 и § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО се прилагат по следния начин: когато датата на изменението на пенсията по реда на чл. 99, ал. 1 и ал. З КСО или преизчисляването й по чл. 102 КСО е преди 01.07.2018 г., размерът на пенсията се изчислява към съответната дата въз основа на допълнителните документи, данни и/или обстоятелства, след което за определянето на размера от 01.07.2019 г. се прилага разпоредбата на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО. Определеният въз основа на допълнителните документи, данни и/или обстоятелства размер на пенсията към 30.06.2019 г. се увеличава с 5, 7 на сто на основание § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО и се сравнява с преизчисления размер по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО, като на основание § 7в, ал. 3 от ПЗР на КСО пенсията от 01.07.2019 г. се определя в по - високия размер. Когато датата на изменението на пенсията по реда на чл. 99, ал. 1 и ал. 3 КСО или преизчисляването й по чл. 102 КСО е след 30.06.2019 г., размерът на пенсията се изчислява въз основа на допълнителните документи, данни и/или обстоятелства, като се прилага разпоредбата на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО. Ако полученият размер е по-малък от преизчисления размер на пенсията от 01.07.2019 г. по § 7в, ал. 1 и § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО (преди представянето/наличието на допълнителните документи, данни и/или обстоятелства), то последният се запазва. Неоснователно жалбоподателят възразява, че процентът увеличение от 5, 7 е начислен неправилно върху сумата 1232. 08 лв., вместо 1264,83 лв. Видно от данните в пенсионната преписка към относимата дата 30 юни 2019 г. по § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО, изплащаната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Коеджиков е в размер на 1232,08 лв. или преизчисления размер е 1232,08 лв. х 1, 057 (5, 7%) = 1302,31 лв. С разпореждането, пенсионният орган е извършил преизчисление на пенсията на жалбоподателя на основание § 7в, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО, прилагайки визираната методика. Разпоредбата предвижда задължение за служебно преизчисляване на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., от 1 юли 2019 г. с процент 1, 2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж, като съгласно ал. 2 на § 7в от ПЗР на КСО, преизчислението по ал. 1 се извършва без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 30 юни 2019 г. включително. Инкорпорирани в съдържанието на разпореждането са констатациите на органа по отношение на фактите, относими към цитираното правило. Преизчисляване и осъвременяване на размера на пенсията е извършено от пенсионните органи, като към 01.07.2019 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е определена в размер на 1302.31 лв. Този размер е определен при следните показатели: общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 56 г. и 08 м.; индивидуален коефициент - 3.00; средномесечен осигурителен доход за 11. 2007 г. – 10. 2008 г. – 428,48 лв.; доход за изчисляване на пенсията 1447.44 лв., като е извършено осъвременяване на пенсията на основание чл. 100 КСО в размерите, доказани от приложените към пенсионната преписка разпореждания за отделните периоди. Предвид обстоятелството, че преизчислената пенсия по реда на § 7в, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО е в по - нисък размер от увеличената по реда на § 7б, ал. 2 КСО, съобразно правилото на § 7в, ал. 3 от ПЗР на КСО, пенсионният орган е определил да се изплаща на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.07.2019 г. в размер на 1320,31 лв. По тези съображения Върховният административен съд - шесто отделение намира, че оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ - С. област, което е било предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на К. Коеджиков да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от касационния жалбоподател акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, К. Коеджиков следва да бъде осъден да заплати в полза на Териториално поделение на НОИ – С. област съдебни разноски в размер на 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,