Решение № 13709 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14626/2018 г.

Решение № 13709 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14626/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от М. Тодорова от [населено място] чрез пълномощника адв. Р. Мечкова против решение № 5686 от 9.10.2018 г. постановено по адм. дело № 1104/2018 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата и против решение № 2155-21-319/30.11.2017 г. на Директора на ТП НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/82 от 20.10.2017 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП НОИ София-град. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на ТП НОИ София-град взема становище в писмени бележки, съгласно които намира касационната жалба за неоснователна. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на М. Тодорова против решение № 2155-21-319/30.11.2017 г. на Директора на ТП НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/82 от 20.10.2017 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. За да постанови това решение съдът е приел, че осигурителният стаж на М. Тодорова през спорния период от 1.01.2000 г. до 14.06.2010 г. на длъжността "контрольор по качеството" в "Кремиковци" АД-отдел "Технически контрол" и на длъжността "инспектор качество" в "Независима лаборатория за анализи 2000" правилно е зачетен за стаж от трета категория. В тази връзка е изложил съображения, че спорният осигурителен стаж не може да бъде определен от втора категория по чл. 2, т. 6, б. "в" от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, тъй като не е изпълнено условието трудът на жалбоподателката да е полаган в цеховете и участъците, обхванати в т. т. 3, 4, 10, 15, 19 и 27 като по-конкретно не е в цеховете и участъците по т. 4 - при производството, леенето и пластичната обработка на металите. Съдът е посочил, че правилото на чл. 2, т. 6, б. В във връзка с т. 4 от НКТП е пояснено с чл. 9, ал. 14 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП, съгласно който от втора категория е трудът на работниците от самостоятелно обособени цехове (звена) в предприятието или от външни за предприятието организации, осъществяващи обслужване, профилактика и ремонти на работно оборудване, технологични процеси и работни места в цеховете и участъците, обхванати в чл. 2, т. 3, 4, 10, 15, 19 и 27 НКТП, за времето, през което работят в тях. Цеховете (звената) от съответното предприятие, както и външните за предприятието организации се обявяват в списък в ТП на НОИ. Видно от този списък от втора категория е трудът само на лицата, които работят в цех "Стан 1700". Във връзка с технологичния процес на производството в цех "Стан 1700" въз основа на свидетелските показания на свид. Горчев съдът е приел, че работното място на Тодорова се е намирало извън цеха за горещо валцуване. Същото е било на пулт за управление № 6, който се е намирал на изхода на крайната продукция на "Стан 1700" и е представлявал самостоятелно обособено помещение разположено на 4 метра над кота 0 с цел да има видимост към продукцията. Работното място на контрольора не се е намирало вътре в самия цех за горещо валцуване, а извън него с цел независимост на работата по контрол на качеството. Във връзка с гореизложеното съдът е направил правилен извод, че трудът на касаторката след 2000 година на длъжност "инспектор по качеството" в "Кремиковци" АД - Завод за горещо валцуване, отдел "Технически контрол", сектор "Листопрокатно производство-Горещо валцуване" Адюстаж – ГВ-Пулт за управление № 6 следва да се категоризира като такъв от трета категория на основание чл. 3 от НКТП, тъй като не е положен в цеха на "Стан 1700", за който е приложим чл. 2, ал. 4 от НКТП. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, а подадената срещу него касационна жалба е неоснователна. От фактическа страна е безспорно установено, че М. Тодорова касатор в настоящото производство е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-21-7706 от 14.09.2017 г., по което е постановено разпореждане № [ЕГН]/82 от 20.10.2017 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП НОИ София-град, с което и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б от КСО. Въз основа на представените документи на лицето е зачетен осигурителен стаж както следва: от първа категория - 12 години 11 месеца и 28 дни и от трета категория 18 години, 06 месеца и 29 дни и общ осигурителен стаж превърнат към трета категория на основание чл. 104 КСО - 40 години, 02 месеца и 26 дни. Отказано е отпускане на пенсия на основание чл. 69б от КСО, тъй като лицето няма сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените /касаторката има сбор от 91 години, 1 месец и 22 дни/. Спорът по делото е свързан с категорията на осигурителния стаж през периода от 1.01.2000 г. до 14.06.2010 г., през който М. Тодорова е работила на длъжността "контрольор по качеството" в "Кремиковци" АД-отдел "Технически контрол" и на длъжността "инспектор качество" в "Независима лаборатория за анализи 2000". Жалбоподателката претендира включително и пред настоящата инстанция, че трудът и през посочения период следва да се признае за такъв от втора категория при условията на чл. 2, т. 6, б. "в", вр. т. 4 НКТП. Първоинстанционният съд правилно е установил от фактическа страна, че жалбоподателката е полагала труда си през спорния период на пулт за управление № 6 в обособено помещение издигнато четири метра над земята. Повечето време същата е прекарвала в това помещение с изключение само на случаите, през които е правила регулярен обход. Установено е също така, че контрольорите не са били на щат в длъжностното разписание на цех "Стан 1700", а са били в отделна дирекция подчинена на директора на комбината. Видно от писмо изх. № 1100-7/18.05.2018 г. от "Кремиковци" АД /в несъстоятелност/, трудът на касаторката за периода 1.01.2000 г. до 14.05.2010 г. е трета категория и са внасяни осигуровки за тази категория труд. Във връзка с така установеното АССГ е извел правилния извод, че трудът полаган от касаторката не следва да се категоризира като такъв от втора категория, тъй като същият не е полаган в цех "Стан 1700" и не отговаря на изискванията на чл. 2, т. 6, б. в във връзка с т. 4 от НКТП. Съставът на ВАС напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не намира за необходимо да ги преповтаря. Въз основа на гореизложеното съдът намира, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а решението на АССГ като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. С оглед изхода на спора съдът намира искането на ответникът по касация за основателно, поради което следва да се осъди касаторката да заплати на ТП НОИ София-град разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното Върховният административен съд състав ан шесто отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК