Решение № 12376 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10062/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. И., [ЕГН], чрез адв. Иванов и адв. Райчев, срещу Решение 6098 от 05.06.2025 г., постановено по адм. дело 3122/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт (РА) Р-03000324003163-091-001/11.10.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 233/13.12.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, и лицето е осъдено за разноски. Касаторът поддържа, че решението е нищожно, а в условията на евентуалност неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. За да обоснове, че обжалваното решение е нищожно, счита, че съдебният състав механично е копирал мотивите си от друг съдебен акт. Твърди, че съдът не е извел самостоятелни правни изводи по оплакванията, посочени в жалбата. Излага съображения, че са налице противоречия и несъответствия между РА и РД. Счита, че административният съд неправилно е приел, че изтеглените от банковите сметки и касата на дружеството средства обуславят отговорност по чл. 19 от ДОПК. Посочва, че част от задълженията са погасени по давност. Излага подробни съображения в касационната жалба. Настоява за обявяване нищожността на обжалваното решение или отмяната му като неправилно и отмяна на РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прилага писмени доказателства. Ответната страна по касационната жалба Директор на Дирекция ОДОП Варна, чрез процесуалния представител юрк. Марчева, оспорва касационната жалба в писмена молба-становище. Моли решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба се явява основателна в частта, в която се иска отмяна на съдебното решение поради наличие на основания по чл. 209, т. 3 от АПК, и е неоснователна в частта, в която се твърдят основания по чл. 209, т. 1 от АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е била законосъобразността на РА Р-03000324003163-091-001/11.10.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 233/13.12.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на И. А. И. е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за непогасени задължения на Сий Старс 88 ЕООД, както следва: Корпоративен данък по ЗКПО за 2018 2019 г. в размер на 14 687, 11 лв. и лихва от 7 708, 35 лв.; ДДФЛ от трудови правоотношения и приравнени на тях за 01.12.2018 31.10.2019 г. в размер на 3 897, 50 лв. и лихва от 2 384, 33 лв.; ДДФЛ свободна професия за 01.01.2019-30.06.2019 г. в размер на 43, 56 лв. и лихва от 25, 83 лв.; ДДС за 01.12.2018 г. 31.08.2019 г. в размер на 33 443, 83 лв. и лихва от 19 815,34 лв.; ДОО за 01.12.2018 г. 31.10.2019 г. в размер на 12 446, 96 лв. и лихва от 7 481,99 лв.; ЗО за 01.12.2018 31.10.2019 г. в размер на 4 969, 99 лв. и лихва от 2 985, 55 лв.; УПФ за 01.12.2018 г.- 31.10.2019 г. в размер на 2 805, 13 лв. и лихва от 1 685, 68 лв. и ППФ за 01.12.2018 г. 31.10.2019 г. в размер на 2 338, 29 лв. и лихва от 1 410, 59 лв. Първостепенният съд подробно е описал предприетите процесуални действия по възлагането на ревизията и издаването на РД и РА и фактическата обстановка по спора. Приел е, че РА е издаден от компетентен орган, като е била спазена предписаната от закона форма на акта и че липсват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Съдът е приел, че е безспорно установено качеството на жалбоподателя на управител на дружеството през ревизирания период, както и обстоятелството, че дружеството е задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Според съда доказването на целта и начина на използване на постъпилите от клиенти на дружеството суми по личната сметка на жалбоподателя е в тежест на ревизираното лице, като в случая такова не е осъществено, както в хода на ревизионното производство, така и в съдебното дирене. Споделен е изводът на ревизиращите органи за осъществено скрито разпределение на печалба по смисъла на §. 1, т. 5, б. "а" ДР на ЗКПО, което да покрива и обективните признаци на състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Според съда недобросъвестността на РЛ се установявала от това, че тя е знаела за дължимите от дружеството задължения за данъци и ЗОВ към бюджета и независимо от това си е позволила да си разпредели дивиденти и да тегли суми от касата на дружеството през ревизирания период без да ги връща. Съдът е приел за налични предпоставките по чл. 19 ДОПК за ангажиране на отговорност на управителя на Жоте ЕООД за задълженията на последното. Посочил е, че пълномощникът на жалбоподателя изрично е заявил в съдебно заседание, че не оспорва размера на установените задължения за данъци и осигурителни вноски. Съдът при гореизложените мотиви е приел, че РА е законосъобразен. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т.е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки изложените оплаквания и задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд Варна като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. По възраженията в касационната жалба, обосноваващи касационното основание по чл. 209, т. 1 от АПК следва да бъде посочено следното. Съдебната практика се е обединила около становището, че нищожността на съдебното решение представлява тежък порок на съдебния акт, който е свързан с нарушения на изискванията за неговата валидност. Касае се за нарушения във връзка с функционирането на съда, с надлежното формиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с изискванията за писмена форма и подписване на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана, дори и чрез тълкуване, изразената от съда воля. Единствено наличието на такъв непреодолим порок в правораздавателната дейност може да обоснове обявяване нищожност на съответния съдебен акт. /така Решение 8140 от 01.07.2024 г., постановено по адм. дело 2019/2024 г. по описа на ВАС, Осмо отделение/. Такова едно положение не се установява от доказателствата по делото. Решението е неправилно. Макар и съставът на Административен съд Варна да е изложил съображения по законосъобразността (в тесен смисъл) на процесния РА, това не позволява на касационната инстанция да разреши спора в тази му част, поради следните съображения. Мотивите на първата съдебна инстанция не покриват изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, а и на чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. На първо място съдебният състав е посочил, неотговарящи на фактическата обстановка по спора мотиви, в т.ч. постъпили от клиенти на дружеството суми по личната сметка на жалбоподателката; както правилно се изтъква в касационната жалба пренесъл е механично мотивите (вкл. и относно фактическите установявания) на друг съдебен акт; позовал се е на изрично заявяване от страна на пълномощникът на И., че не оспорва размерът на установените данъчни и осигурителни задължения, каквото не се установява по делото напротив изрични са възраженията относно факта на установяване размерите на задълженията, за които е ангажирана отговорността по чл. 19 от ДОПК на оспорващата. В съдебния акт също така липсва каквото и да е логично и последователно изложение на факти, обстоятелства и направени въз основа на тях изводи, относно причинна връзка между така приетото от съда скрито разпределение на печалбата, което също не е изследвано, и невъзможността да се съберат процесните вземания. Липсата на собствени (на съда) фактически и правни релевантни установявания относно законосъобразността на РА е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Отделно от това обсъждането за първи път от касационната инстанция на релевантните за делото факти и излагане за първи път съответни фактически и правни изводи ще наруши и правилото за двуинстанционност на съдебния контрол и ще лиши страните от една съдебна инстанция. Или този пропуск на съда налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Варна, в хода на което при постановяване на заключителния съдебен акт съдът следва подробно да изложи собствени фактически установявания и собствени правни изводи по всеки един от спорните между страните въпроси, след разрешаването на които въпроси, съдът следва да разреши и спора относно правилното определяне размера на данъчните и осигурителните задължения на лицето в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. По претенциите на страните за присъждане на разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва цялостно произнасяне от първоинстанционния съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,