Решение № 1832 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7227/2015 г.

Решение № 1832 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7227/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба от Иван Пасков Пенев, от гр. Балчик, срещу решение № 858/17.04.2015 г. по адм. дело № 179/2015 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения № 7403/03.11.2014 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 207/11.12.2014 г. на в. и. директор на ТД на НАП - гр. Варна, съгл. Заповед № ЗЦУ-127/05.02.2014 г. на изпълнителния директор, с който е определено задължение за задължителни здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, за следните периоди: от 21.09.2010 г. - 18.03.2012 г., от 28.03.2012 г. -31.03.2012 г., от 24.11.2013 г. - 30.11.2013 г. по фонд ЗО в общ размер на 552,74 лева, в това число главница в размер на 423,51 лева и лихва, изчислена до 03.11.2014 г. в общ размер на 129,23 лева, и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и уважаване на оплакванията срещу административния акт, евентуално връщане на делото за ново разглеждане. Поддържа, че е налице противоречие между два юридически акта-Закона за здравното осигуряване и Международния пакт за икономически, социални и културни права. Решаващият съд е следвало да констатира това противоречие и да приложи международния акт. Ответникът - Директорът на ТД на НАП Варна не е изразил становище във връзка с оплакванията. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Иван Пенев против Акт за установяване на задължения № 7403/03.11.2014 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 207/11.12.2014 г. на в. и. директор на ТД на НАП - гр. Варна, съгл. Заповед № ЗЦУ-127/05.02.2014 г. на изпълнителния директор, с който е определено задължение на Пенев за задължителни здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, за следните периоди: от 21.09.2010 г. - 18.03.2012 г., от 28.03.2012 г. - 31.03.2012 г., от 24.11.2013 г. -30.11.2013 г. по фонд ЗО в общ размер на 552,74 лева, в това число главница в размер на 423,51 лева и лихва, изчислена до 03.11.2014 г. в общ размер на 129, 23 лева, и са присъдени разноски в размер на 300,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. От доказателствата по делото се установява, че Иван Пенев осъдил, въз основа на Решение № 76/03.06.2011 г. по гр. д. № 129/2008 г. по описа на РС- Балчик, фирма "Варна инвест 2005" ООД да му изплати сума, представляваща дължимо от работодателя обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 255, ал. 1 от КТ, считано от подаване на исковата молба - 19.06.2008 г. Дружеството "Варна инвест 2005 " ООД е подало уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, от които е видно, че датата на назначаване на лицето във фирмата е 03.12.2007 г. Договорът е прекратен на 26.11.2012 г. За период 19.03.2012 г. - 28.03.2012 г. Паенев е назначен на трудов договор във фирма "Тодоров груп-95", за който период има подадена декларация, обр. 1 и внасяни осигурителни вноски. Съгласно Справка за здравноосигурителни права Пенев е с прекъснати здравноосигурителни права, като месеците без здравно осигуряване са: 2012 г. - месеци: 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11; 2011 г. - месеци: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 2010 г. - месеци: 10, 11, 12. За тези периоди за Иван Пенев не са подавани данни от работодател, че се води към дадена фирма по трудови правоотношения. Няма данни за участие в други фирми. Лицето има подавани декларации, обр. 7, както следва: на 10.07.2014 г. с начална дата 26.11.2012 г.; на 10.07.2014 г. с начална дата 21.09.2010 г. и на 15.07.2014 г. с начална дата 28.03.2012 г. С обжалвания Акт за установяване на задължение/ АУЗ/ № 7403/03.11.2014 г. на Пенев е определено задължение за задължителни здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за следните периоди: от 21.09.2010 г. - 18.03.2012 г., от 28.03.2012 г. - 31.03.2012 г., от 24.11.2013 г. - 30.11.2013 г. по фонд ЗО в общ размер на 552, 74 лева, в това число главница в размер на 423, 51 лева и лихва, изчислена до 03.11.2014 г. в общ размер на 129, 23 лева. Актът е обжалван по административен ред пред Директора на ТД на НАП - Варна, който с Решение № 207/11.12.2014 г. го е потвърдил изцяло. При така установеното от фактическа страна Варненският административен съд е приел, че при издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са налице и пороци, влечащи неговата нищожност. Пенев е с прекъснати здравноосигурителни права и същият дължи посочените в АУЗ задължителни здравноосигурителни вноски по видове и периоди, както и лихвите за просрочие, изчислени към 14.07.2014 г. Решението е правилно. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят не е внасял здравноосигурителни вноски за посочените периоди. От страна на Пенев не е извършено валидно плащане на задълженията, предмет на АУЗ, поради което последният се явява законосъобразен. Освен това от страна на жалбоподателя не е оспорен изрично размерът на установените задължения, нито са ангажирани доказателства, обосноваващи различен извод, поради което задълженията са дължими в установения от АУЗ размер. Осигурителните вноски са специфично понятие на осигурителното право. Те са парични вноски и тяхното предназначение е да осигурят парични средства по осигурителните фондове, от които се изплащат осигурителните обезпечения. Дължими по силата на закона, осигурителните вноски напомнят на данъчните задължения, но се различават от тях по своето основание, правна природа и правен режим. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло мотивите на Административен съд Варна, изложени досежно дължимостта на невнесените осигурителни вноски за процесните периоди. В случая неоснователно е позоваването от страна на жалбаподателя, на разпоредбите на Международния пакт за икономически, социални и културни права. Съгласно чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно медицинско обслужване при условия и ред определени със закон, а съгласно чл. 52, ал. 2 здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон. Това е сторено със ЗЗО, регламентиращ задължителното здравно осигуряване и различните хипотези за дължимите здравно осигурителни вноски и размерите им. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията, РБ е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната, и жалбоподателят е следвало да се съобрази с цитираните по-горе разпоредби на ЗЗО. В чл. 11, ал. 1 МПИСКП не са предвидени правни възможности за изключване приложението на конкретни нормативни актове, явяващи се част от съответните мерки за осигуряване на правото на чл. 11, ал. 1 от МПИСКП. Именно в съответствие с чл. 11 от МПИСКП са приети множество нормативни актове - КСО, ЗЗО, ЗСП и др. които осигуряват комплекс от мерки насочени към осигуряването на правото на чл. 11, ал. 1 от МПИСКП. По изложените съображения атакуваното съдебно решение в тази му част се явява законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на Административен съд Варна и в частта за присъдените в полза на ТД на НАП- гр. Варна разноски. Като пряка последица от изхода на делото същите са точно съобразени с обжалвания материален интерес. Отчитайки изхода на спора, първоинстанционният съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е присъдил в полза на ТД на НАП - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,