Решение № 15865 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10534/2011 г.

Решение № 15865 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10534/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 107/24.06.2011 г., постановено по административно дело № 102/2011 г., Административен съд - Кюстендил е: 1) отменил решение № РД-12-29/22.03.2011 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 5505072850 от 18.11.2010 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при РУСО - Кюстендил, с което на Цветанка Василева Илиева е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО; 2) разпоредил изпращане на административната преписка на длъжностното лице по пенсионното осигуряване за постановяване по административен акт при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението; 3) осъдил Директора на РУСО - Кюстендил да заплати на Цветанка Василева Илиева разноските по производството в размер на 270 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на РУСО - Кюстендил. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на решението на директора на РУСО - Кюстендил. Ответницата по касация Цветанка Василева Илиева от гр. Бобов дол, в писмен отговор на повереника си адв. Лазаров и в съдебно заседание чрез другия си процесуален представител адв. Иванов, оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли тя да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред тази инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на Кюстендилския административен съд за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Решението на Административен съд - Кюстендил, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и на обуславящите ги такива), както и при съобразяване на компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че процесните административни решение и разпореждане са засегнати от порока по чл. 146, т. 4 от АПК (противоречие с материалноправни разпоредби), което е основание за тяхната отменяемост. Основание за отказа на пенсионния орган да отпусне на Цветанка Василева Илиева лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е че същата към датата на заявлението (01.09.2010 г.) няма изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст от 94 точки, и няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Решаващо в случая се явява зачитането от органа на положения от нея труд в "Мини Бобов дол" ЕАД на длъжността "кранист" към Централна ремонтна база през периода от 04.07.1983 г. до 31.05.1993 г. като такъв от трета категория по т. 66 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), а не като втора категория. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че трудът на Илиева през спорния период следва да бъде зачетен като такъв от втора категория. Както правилно е отбелязано в мотивите на проверяваното решение, условие за отнасяне на труда към този по т. 7а от ПКТП (отм.) е да свързан с надземен комплекс, който обслужва подземните рудници. В случая това условие е налице, което безспорно се установява от вещото лице, на чието заключение като обективно съдът с основание е дал вяра, ако и то да е било оспорено, още повече, че оспорилият го юрисконсулт изрично е заявил, че няма други искания (в това число и за нова експертиза). Нещо повече, налице е и приложното поле на т. 67 от ПКТП (отм.), предвид данните за идентична вредност и тежест на работата. В процесният казус по отношение на Илиева са налични кумулативните предпоставки по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 1 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото към релевантния момент тя има отработени над изискуемите 15 години труд при условията на втора категория (признатите 9 години, 8 месеца и 21 дни от директора на РУСО и повече от 9 години и 10 месеца труд по т. 7а от отменения ПКТП), и е на възраст 55 години, а след конвертирането по чл. 104, ал. 2 от КСО, сборът от осигурителния стаж и възрастта надхвърля 94, каквото е изискването на приложимата редакция на чл. 68, ал. 3 от КСО. Изложеното обосновава правилността на извода на първоинстанционния съд, че отричайки на Илиева правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, длъжностното лице по пенсионното осигуряване е постановило акт, противоречащ на материалния закон, а като е отхвърли жалбата срещу този отказ, директора на РУСО е постановил материално незаконосъобразен контролен акт. Инвокираното възражение в касационната жалба, че Илиева не е работила през спорния период на автокран с товароподемност 4 и повече тона, е неотносимо към обхвата на т. 7а от ПКТП (отм.), поради което е ирелевантно за спора. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на пенсионния орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на ответницата по касация за присъждане на сторените деловодни разноски, се явява основателно. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена касационна жалба присъжда адвокатско възнаграждение, платимо от юридическото лице, в чиято структура се намира едноличния административен орган, оспорил първоинстанционното съдебно решение. На основание чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК касаторът следва да бъде осъден да заплати такива на Цветанка Илиева в размер от 300 лв., установени по представения договор за правна защита и съдействие като сума на изплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК не е заявено от касатора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,