Решение № 13256 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9505/2012 г.

Решение № 13256 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9505/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е във връзка с искане, подадено от "Джуниър 4" ЕООД - гр. Варна, за отмяна на влязло в сила решение № 4852 от 03.04.2012 г., постановено по адм. дело № 7602/2011 г. по описа на Върховен административен съд - първо отделение, с което е оставено в сила решение № 875/13.04.2011 г. по адм. дело № 946/2011 г. на Административен съд Варна. С искането са изложени твърдения за противоречие на посочения съдебен акт на решения № 5663/19.04.2012 г. по адм. дело № 7539/2011 г.; решение № 6126/02.05.2012 г. по адм. дело № 9652/2011 г. и решение № 3417/08.03.2012 г. по адм. дело № 9741/2011 г., и трите по описа на ВАС. Според молителя е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като е налице пълна идентичност между посочените дела. Ответникът Заместник директорът на ТД на НАП - Варна, чрез процесуален представител в писмено становище от 18.07.2012 г. излага становище за недопустимост, алтернативно - за неоснователност на искането. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, I колегия, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството по адм. дело № 7602/2011 г. по описа на ВАС - Първо отделение е образувано във връзка с подадена касационна жалба от настоящия молител против срещу Решение № 875/13.04.2011 г. по адм. дело № 946/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 11-1021/03.02.2011 г., на зам. директора на ТД на НАП-Варна, с която на основание чл. 186 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ " запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до търговския обект", представляващ снек бар, находящ се в гр. Варна, кв. "Аспарухово"-плаж, за срок от петнадесет дни. С Решението чиято отмяна се претендира ВАС е оставил в сила решението на АС Варна. С Решение № 5663/19.04.2012 г. по адм. дело № 7539/2011 г. е отменено Решение № 885/14.04.2011 г. по адм. дело № 945/2011 г. на Административен съд - Варна, като вместо него е постановена отмяна на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11-1019/03.02.2011 г. на Заместник-директора на ТД на НАП - Варна, с която на "Джуниър 4" ЕООД - гр. Варна, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна. С решение № 6126/02.05.2012 г. по адм. дело № 9652/2011 г., тричленен състав на ВАС е отменил решение № 1403/10.06.2011 г. на АС Варна, по адм. дело № 948/2011 г. и вместо него е отменил заповед № 11-1414/17.02.2011 г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от зам. директора на ТД на НАП - гр. Варна. С решение № 3417/08.03.2012 г. по адм. дело № 9741/2011 г. ВАС е оставил в сила Решение № 1479/17.06.11 г. по адм. д. № 937/11 г. по описа на АС Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № № 11-733/27.01.2011 г. на Заместник-директора на ТД на НАП -Варна, с която на "Джуниър 4" ЕООД - гр. Варна на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В този смисъл е и ТР № 6/2010 г. на ОС на колегиите на ВАС. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са налице. Това, че съдебните производства са с идентични страни, и предмет на проверка са заповеди за налагане на ПАМ за еднакви нарушения, не води до извод за основателност на искането по чл. 239, т. 4 от АПК, поради констатирано от молителя противоречие в мотивите на съдебните състави. Предмет на съдебно обжалване по четирите дела са различни административни актове, следователно не може да се говори за идентичност на производствата, а за тяхното сходство. Ето защо при липсата на пълно тъждество между делата не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, ще следва молителя, да се осъди да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,