Решение № 214 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9811/2018 г.

Решение № 214 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9811/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Иванов, от [населено място] против решение № 1284/18.06.2018 г. по адм. д. № 862/2018 г. на Административен съд -Варна, с което е отхвърлено оспорването на Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-03002717206637-004-001 от 18.12.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 11/2.03.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, с който С. Иванов е отказано възстановяване на сумата от 36 000 лв, представляваща установено задължение по ЗДДФЛ по РА № Р-03002716007270-091-001/16.06.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му. В с. з. касаторът се представлява от адв. Претрова. Представени са писмени бележки. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира юрисконсултско възнагражение в размер на 1612, 57 лв. за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е проследил хронологията на фактите, във връзка с твърдението за неправилно постановен отказ да се възстанови сума в размер на 36 000 лв., представляваща част от общо установени по РА № Р-03002716007270-091-001/16.06.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, с който на лицето е установен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, върху определена данъчна основа по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ за главница в размер на 45791,99 лв. и лихви в размер на 27951, 36 лв. и задължения за здравно осигуряване по ЗЗО за самоосигуряващо се лице с главница в размер на 1137 лв. и лихви за забава в размер на 799, 69 лв. РА е оспорен по административен ред и е потвърден с решение на решаващият орган, оспорен е по съдебен ред и делото е висящо пред АдмС-Варна, към момента на издаване на процесното АПВ. Съдът е приел, че АПВ е издаден в предписаната от закона форма, във връзка с Резолюция за извършване на проверка по прихващане или възстановяване № П-03002717206637-ОРП-001/27.11.2017 г. издадена от компетентен орган, във връзка с подадено исканеза прихващане или възстановяване от 20.11.2017 г. за възстановяване на сума в размер на 36 085, 80 лв., установени с РА № Р-03002716007270-091-001/16.06.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна. За обезпечаване събиране на задължението по РА по отношение на С. Иванов са издадени постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки произвели действие по отношение на вещите, върху които са наложени обезпечителни мерки. Същият е подал молба за освобождаване на банкова касета, запорирана в ТБ "Уникредит Булбанк" АД, като в замяна е депозирал сума от 36 085, 80 лв. по запорираната сметка в ТБ "Инвестбанк", че след потвърждение от ТБ "Инвестбанк" АД за внесена от длъжника сума в размер на 36 085, 80 лв. по запорираната сметка е извършена частична отмяна на запора на банкови сметки и вложени вещи в трезори в ТБ "Уникредит Булбанк" АД. Установеното задължение по РА не е изпълнено в срока за доброволно изпълнение и публичният изпълнител е образувал ИД по принудително изпълнение на публичните вземания. С Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение до ТБ "Инвестбанк" АД е преведана сума от 36 085, 80 лв. по сметка на принудителното изпълнение на ТД на НАП-Варна на 02.08.2017 г. Спряно е изпълнението на РА № Р-03002716007270-091-001/16.06.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна с Определение на АдмС-Варна № 2208/16.08.2017 г. В обжалваното Решение № 1284 от 18.06.2018 г. на Административен съд-Варна е прието, че жалбата срещу АПВ № П-03002717206637-004-001/18.12.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 11 от 2.03.2018 г. на директора на Д "ОДОП"-Варна е неоснователна. За да постанови този резултат съдът е изложил обстойни мотиви, като е приел, че безспорно е установено по делото, че установените с РА задължения по ЗДДФЛ и ЗЗО на С. Иванов не е са заплатени в срока за доброволно изпълнение, както и до датата на Съобщение за доброволно изпълнение-12.07.2017 г. Невнесеното в срок, определено по основание и размер публично задължение подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението не е спряно на предвидено в нормативен акт основание. Задължението не е било погасено и след връчване на Съобщение за доброволно изпълнение от 12.07.2017 г., поради което е издадено Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение С-170027-029-0016796 от 25.07.2017 г. до ТБ "Инвестбанк" АД, като е преведена сумата от 36 085,80 лв. по сметка на принудителното изпълнение на ТД на НАП-Варна на 02.08.2017 г. Първоинстанционния съд обосновано е приел, че тази дата-02.08.2017 г. предхожда датата на постановяване на определението на съда за спиране действието на РА и предхожда датата на мерките съгласно определението на съда от публичния изпълнител. Обосновано съдът е посочил, че според 157, ал. 1 и 2 от ДОПК обжалването на РА пред съда не спира неговото предварително изпълнение, като изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, само за частта на РА, която е обжалвана пред съда. Както беше посочено спиране на действието на РА е настъпило, съгласно определение на Административен съд-Варна на 16.08.2017 г. Разпореждането на публичния изпълнител за изпълнение на запорното съобщение е с изх. № С170027-029-0016796 от 25.07.2017 г., като е преведена сума в размер на 36 085, 80 лв. по сметка на принудителното изпълнение на ТД на НАП-Варна на 2.08.2017 г. Тази дата предхожда определението на съда, с което е спряно предварителното изпълнение на РА. С оглед горното съдът е извел обоснован извод, че изводите на органа по приходите обективирани в оспорения АПВ, че към момента на издаване и изпълнението на разпореждане на публичния изпълнител задължението по РА е било изискуемо и изпълнението на РА не е било спряно, поради което АПВ се явява издаден в съответствие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона. С оглед горното правилно и обосновано е решението на Административен съд-Варна, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1612 лв., съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение