Решение № 1927 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1602/2014 г.

Решение № 1927 от 23.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1602/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на "Бовал сервиз" ООД, подадена чрез управителя Венера Георгиева Тодорова, против Решение № 815 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0 +000 до км 0+780, на територията на област София (Обн., ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.), постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр с чл. 34б от ЗДС и § 1 ДР на ЗДС. В жалбата поддържа, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част. от поземлен имот № 2808.2569, ЕКАТТЕ 68134 с обща площ 4235,41 кв. м., от които отчуждени 41 кв. м., намиращ се в землището на гр. София, Столична община, урбанизирана територия с начин на трайно ползванетърговски обект, комплекс, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение и на основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Поискано е да бъде определена оценка в съответствие с пазарните цени. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБългария и заинтересованите страни, поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Оценката е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 3 от ЗДС и е съобразена с изискванията на закона. Не следва да се акредитира оценката на вещото лице относно подобренията. Направено е възражение за прекомерност на търсените разноски. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 815/21.12.2013 г. на Министерския съвет на Република България е отчуждена част от поземлен имот № 2808.2569, ЕКАТТЕ 68134 с обща площ 4235.41 кв. м., от които отчуждени 41 кв. м. и определена стойност на паричното обезщетение 2 304 лв., урбанизирана територия намиращ се в землището на гр. София, Столична община, с начин на трайно ползване за търговски обект, комплекс. По искане на жалбоподателя с определение от 10.02.2014 г. съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото на 10.03.2014 г. е представило съдебно-оценителна експертиза, с която е определена пазарната стойност на отчуждената част от имота на жалбоподателя в един вариант на база двойна данъчна оценка, заедно с определеното обезщетение в размер на 615 лв., за подобренията - трайна настилка в отчуждаваната част. Вещото лице е изяснило, че липсват пазарни свидетелства за извършени сделки с имоти с подобни характеристики поради което е извършило оценката в съответствие с чл. 96, ал. 1 от ППЗДС и приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси. Съдът намира, че този вариант на оценката, предложен от вещото лице може да бъде приложен. Това е така поради факта, че се касае за урегулирани поземлен имот, а съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение за отчуждения имот се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, а след като такива няма правилно вещото лице се е съобразило с ЗДС и ЗМДТ. Настоящият състав възприема съдебната експертиза, в която към определената оценка на имота е включена и стойността на направената настилка, която е подобрение на имота. По делото е се изясни от вещото лице, че тя съществува и няма пречка отчуждената част да бъде оценена с подобрението върху нея. По изложените съображения съдът е приел и ценил на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е обективно и изготвено в съответствие със закона и е ценено от съдебния състав в съответствие с останалите доказателства по делото. Съобразно това дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота предмет на настоящото съдебно производство с площ 41 кв. м. от 2304 лева следва да се увеличи на 3 534 лв. От жалбоподателя са направени разноски по делото за вещо лице в размер на 200 лв. (двеста лв.), които следва да се заплатят от ответната страна - Министерски съвет, както и разноски за ползване на правна помощ оказана от адвокат в размер на 300 лева. Направеното възражение за редуциране на разноски по делото с оглед неговия предмет е основателно и следва да се уважи от съда. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,