Решение № 8077 от 26.9.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ширзад, гражданин на Афганистан, подадена чрез процесуалния му представител адв. Недков против решение 3307/16.05.2022г. по административно дело 3793/2022г. по описа на Административен съд - София град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Ширзад против заповед 5364з-664 от 08.04.2022 г. на директора на дирекция "Миграция" в МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е чужденецът е настанен в принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради наличието на всички касационни основания по чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поради това моли съда да отмени атакуваното съдебно решение като незаконосъобразно, да отмени заповедта, с която Ширзад е настанен принудително в СДВНЧ и да разпореди незабавното му освобождаване от дома. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Миграция в МВР, чрез процесуалния си представител ю.к.Чорбаджийски, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на А. Ширзад, гражданин на Ислямска република Афганистан, срещу заповед 5364з-664 от 08.04.2022 г. на директора на дирекция "Миграция" в МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 от ЗЧРБ чужденецът е настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци при дирекция Миграция до отпадане на пречките за наложената със заповед 4537 ПАМ-15/26.02.2021г. на началника на ГПУ-Ново село принудителна административна мярка- връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, за срок до шест месеца, считано от датата на фактическото настаняване. Заповедта е издадена въз основа на фактите, установени в предложение рег. 5364р-7191/08.04.2022г. и е мотивирана със съществуващата опасност от укриване на чужденеца. Съобразно изложената в предложението фактическа обстановка, на 12.04.2022г. чужденецът А. Ширзад ще бъде освободен от Затвора- [населено място], където изтърпява наказания лишаване от свобода, наложени му с присъда по НОХД 135/2021г. на РС-Свиленград и с присъда по НОХД 76/2021г. на РС-Кула. От извършените справки се установява, че със заповед 4537 ПАМ-15/26.02.2021г. на началника на ГПУ-Ново село, спрямо чужденеца е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Според отразяванията в АИС "БДС", лицето е с отказан статут на бежанец и не е подавало молба за международна закрила. В предложението се сочи, че А. Ширзад е с неустановена самоличност; спрямо него не е постъпвала декларация от български гражданин, който гарантира че ще осигурява жилище и финансова издръжка на чужденеца по време на престоя му в България; лицето не разполага със парични средства, както и валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за настаняване на чужденеца в СДВНЧ е издадена от компетентен орган, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и обжалваният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. За да достигне до тези изводи, първостепенният съд е анализирал подробно доказателствата по делото, въз основа на които е установил и предвидените в нормата на чл.44, ал.6 от ЗЧРБ предпоставки, обуславящи издаването на оспорената заповед: спрямо чужденеца е наложена принудителна административна мярка връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна на основание чл.39а, ал.1, т.2 във връзка с чл.41, т.5 от ЗЧРБ; към момента на издаване на оспорената заповед чужденецът е с отказан статут на бежанец и не е подавал молба за международна закрила; налице е опасност от укриване, тъй като спрямо чужденеца са постановени две присъди, с които той е осъден на лишаване от свобода за извършени престъпления по чл.279 от НК; не посочил постоянен адрес на територията на страната и няма доказателства да разполага със средства за издръжка. Анализирайки приложимата нормативна уредба, първоинстанционният съд е приел за обоснован извода на директора на дирекция Миграция за наличие на материалните предпоставки на чл. 44, ал.6 от ЗЧРБ. Обжалваното решение е правилно и обосновано. Изложените в него мотиви са подробни, ясни безпротиворечиви и относими към същността на спора. Съдът е приел, че в рамките на развилото се административно производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, включително и на чл.26 и чл.34, ал.3 от АПК. Този извод се обосновава напълно от посоченото в приобщената към доказателствата по делото докладна записка, че с чужденеца е проведена беседа, при която му е разяснена възможността да се запознае с материалите по административната преписка, да изрази становище и да направи възражения, както и да посочи нови факти и обстоятелства. Неоснователно и възражението за необоснованост на извода на съда във връзка с със спазването на изискването за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, въведено от чл.35 от АПК. Принудителното настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване, предвидено в чл.44, ал.6 от ЗЧРБ, има за цел да обезпечи изпълнението на взета по отношение на този чужденец предходна принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1 от ЗЧРБ, която в конкретната хипотеза е по т.2- връщане до страна на произход, страна на транзитно пребиваване или трета страна. Законът предвижда, че тази мярка- принудително настаняване в СДВНЧ, се прилага в случаите, когато чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта, с която се налага мярката по чл.39а, ал.1 от ЗЧРБ или е налице опасност от укриване. Според §1, т.4в от ДР на ЗЧРБ, опасност от укриване е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други. В настоящата хипотеза е установено, че чужденецът е осъждан два пъти за престъпления по чл.279 от НК- преминаване през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места: с присъда по НОХД 135/2021г. на Районен съд-Свиленград чужденецът е осъден на шест месеца лишаване от свобода за извършено от него престъпление по чл.279, ал.1 от НК, а с присъда по НОХД 76/2021г. на Районен съд-Кула, е осъден на шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.279, ал.2 от НК. Фактът на тези две предходни осъждания, както и обстоятелството, че чужденецът не посочва адрес в България, на който ще пребивава, липсата на социална среда и средства за издръжка обосновават напълно предположението, че чужденецът ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка по чл.39а, ал.1 от ЗЧРБ. Противно на направеното в касационната жалба оплакване, съдът е изложил мотиви и относно извършената от административния орган преценка за възможността за налагане на друга по-лека мярка, които се споделят изцяло и от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят. На основание чл.142 от АПК касационната инстанция съобрази обстоятелството, че в рамките на развилото се касационно производство жалбоподателят е освободен от СДВНЧ на основание чл.67, ал.2 от ЗУБ, тъй като е със статут на кандидат- бежанец до 27.08.2022г., съобразно представената от дирекция Миграция справка. Съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В конкретната хипотеза към момента на издаване на процесната заповед фактическите предпоставки за издаването й са били налице и при направената в тази връзка преценка за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ административният орган е упражнил правомощията си законосъобразно. Поради това решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да заплати на Министерството на вътрешните работи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,