Решение № 7886 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2017 г.

Решение № 7886 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Комета" ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. "А." ..№..., вх. ..., ет. ... срещу Решение № 17 от 13.06.2017 г., постановено по адм. дело № 107/2017 г. на Административен съд - Р., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед № А-0-236/15.12.2016 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт и твърди, че е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилен е изводът на съда, че дружеството не разполага с изискуемия съгласно нормативните изисквания персонал. От представените по делото доказателства се установява, че управителят на дружеството и едноличен собственик на капитала В. Г. И. притежава образование и квалификация, изискуеми за четирите длъжности, предвидени в чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "а"-"г" от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество, при което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - председателят на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор не представя отговор по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно установената по делото фактическа обстановка. По делото е безспорно установено, че в резултат на извършена на дружеството проверка контролните органи са констатирали, че дружеството няма служители, наети по трудово правоотношение за длъжностите по чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "а"-"г" от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения. Посочената разпоредба касае следните длъжности: а) лице с образователно-квалификационна степен "магистър" по машинна или електротехническа специалност, което да контролира качеството на влаганите материали и спазването на изискванията на проектната документация и на наредбата - за повдигателните съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 7; когато заявителят кандидатства само за дейността по поддържане на повдигателни съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 7 или за ремонтиране и преустройване на повдигателни съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 5, лицето може да е със средно професионално образование с изучаване на повдигателни съоръжения; б) лице с не по-ниско от средно професионално образование и квалификация в областта на заваряването на метали - само за дейностите по ремонтиране и преустройване на повдигателни съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 7; в) заварчик с правоспособност "заварчик на тръби" или "заварчик на листов материал", одобрен от компетентен за одобряване на персонал нотифициран орган или от лице, акредитирано от чл. на Европейската организация за акредитация да извършва сертификация на персонал за изпълнение на неразглобяеми съединения - само за ремонтиране и преустройване на повдигателни съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 7; г) лица с професия "машинен монтьор" и/или "електромонтьор" - в зависимост от дейностите и видовете повдигателни съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 7, за които кандидатства. Предоставена е възможност на дружеството за възражение. Към подаденото възражение не са представени доказателства за нает персонал по трудово правоотношение. Изложени са аргументи, че управителят на дружеството и едноличен собственик на капитала В. Г. И. притежава изискуемото образование и квалификация и за четирите длъжности, предвидени в цитираната по-горе разпоредба. Въз основа на констатациите от извършената проверка е издадена процесната заповед, с която на основание чл. 36а, ал. 4, вр. чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП, вр. чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "а"-"г" от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения "Комета" ЕООД е заличено от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейност по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност и е обезсилено издаденото удостоверение № Р025/19.11.2007 г. за вписване на дружеството в регистъра на ДАМТН като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на товароподемни кранове, електрически телфери и подвижни работни площадки. Съдът е обсъдил всички относими доказателства във връзка с издадената заповед на председателя на ДАМТН и правилно е приел, че актът е издаден при спазване императивните изисквания на чл. 36а, ал. 4, предл. второ от Закон за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). При издаване на административния акт председателят на ДАМТН действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП, вр. чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "а"-"г" от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения е длъжен да заличи лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП и обезсили издаденото удостоверение. По делото касаторът не спори, че няма сключени трудови договори с лица по трудово правоотношение. Твърди, че правоотношението на едноличния собственик на капитала на дружеството е приравнено на трудово правоотношение по силата на § 1, т. 26, б "и" ЗДДФЛ (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), поради което дружеството отговаря на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП. Първоинстанционният съд е изложил подробни правни съображения във връзка с основния релевантен факт по спора, които настоящата инстанция споделя изцяло. Действително, както правилно е установил първоинстанционният съд, към момента на издаване на заповедта управителят и едноличен собственик на капитала на дружеството е притежавал необходимото образование и квалификация, изискуеми за процесните четири длъжности. Въпреки това, дружеството не е отговаряло на законоустановените изисквания, тъй като не е разполагало с нает персонал по трудово правоотношение по чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП, вр. чл. 123, ал. 1, т. 1, б. "а"-"г" от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно § 1, т. 26, б "и" ЗДДФЛ (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, са приравнени на трудови правоотношения, но за целите на данъчния закон. За разлика от трудовия договор, при гражданския договор изпълнителят не е подчинен на възложителя и не отговаря дисциплинарно пред него, няма определено работно време и място на работа и е свободен да ги определи самостоятелно. С оглед естеството и характера на дейността по поддържане, ремонтиране и преустройване на повдигателни съоръжения е оправдано законодателят да изисква персоналът да е нает по трудово правоотношение. Специалният закон изисква регистрационен режим на лицата, извършващи дейност по поддръжка, ремонт и преустройство на съоръжения с повишена опасност и не въвежда ограничения във връзка със заличаването им като такива субекти. Ето защо, в следващ момент, в който дружеството изпълни условията на закона и представи изискуемите документи, може да подаде ново заявление за регистрация (в този смисъл Решение № 5070 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9606/2015 г., VII о.). Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил сочените в жалбата съдебни решения. Първо, цитираните съдебни решения не се характеризират със сила на пресъдено нещо по отношение на предмета и страните по настоящия спор. Второ, тези решения дори не касаят аналогични случаи, а случаи, в които спорният въпрос е дали собственик и управител на ЕООД може да изпълнява една от длъжностите, за които се изисква нает персонал по трудово правоотношение, а не всички едновременно, включително такива, които се намират в отношение на контрол или ръководство помежду си. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение