Решение № 8655 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14727/2013 г.

Решение № 8655 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14727/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на П. Е. П. от [населено място] против решение № 520 от 2.10.2013 г., постановено по адм.д. № 102 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пазарджик. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, чрез уважаване на предявения иск. Ответниците - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Министерство на правосъдието оспорват основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Пазарджик е било образувано по предявения от П. Е. от [населено място] иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с който се претендира присъждане на обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица на ответника по време на изтърване на наказание "лишаване от свобода" в затвора [населено място]. В исковата молба се твърди, че през 2006 г. той е постъпил в Затвора в [населено място] за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. През 2009г. се разболял от туберкулоза, изпратили го да се лекува в болницата в [населено място], където престоял около половин година, но не успели да го излекуват. Междувременно през 2010 г. наказанието му изтекло и бил освободен, след което продължил да се лекува в [населено място] около 2-3 месеца и се излекувал. Ищецът твърди още, че преди да го изпратят да се лекува в Л. ходел през ден при лекарката в затвора, която му давала само прахчета АЦЦ и изразявала съмнение, че симулира, след което казала на охраната да не го пуска при нея. Това предизвикало гняв и възмущение в него, след което той направил скандал, за да го изпратят на преглед. След като го изпратили в болницата в Л. кашлял около половин година и се чувствал наполовина излекуван, разбрал, че има три каверни в белия дроб, които оставали за цял живот. Ищецът твърди, че се е разболял от туберкулоза в резултат на условията, в които е бил поставен в затвора в [населено място] поради съвместното въздействие на следните фактори: пренаселени, студени и прашни килии, малко количество храна и лоша по качество, липса на проветрение на килиите, поставянето му в една килия с друг болен от туберкулоза и друг болен от воден плеврит, както и наличието в затвора на други болни от туберкулоза, които не били изолирани. В следствие на това твърди, че претърпял неимуществени вреди в продължение на повече от 4 години – битови неудобства от условията в затвора, болки и страдания от заболяването, страхове и притеснения за бъдещето му, за живота и здравето му, защото през времето на престоя в затвора се страхувал, че ще се разболее, а като се разболял не знаел дали ще се излекува. В хода на съдебното производство съдът е приел писмени доказателства, разпитал е свидетели и е приел заключение на три съдебно-медицински експертизи от специалисти в областта на диетиката, във връзка с условията в затвора и тяхното отражение върху здравословното състояние на ищеца, както и специалист - пулмолог. От фактическа страна съдът е приел, че ищецът е постъпил в Затвора в [населено място] за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ през 2006г. През 2009г. се е разболял от туберкулоза. За лечение на това заболяване е постъпил в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода [населено място], където е бил приет на 2.11.2009 г. и изписан на 21.04.2010 г. В представената епикриза от това болнично заболяване е отразена като диагноза при постъпване и окончателна диагноза – инфилтративно пневмотична туберкулоза на белите дробове, минали заболявания – хепатит С, злоупотреба с наркотици, като болният е изписан с подобрение и поради изтичане срока на наказанието, в добро общо състояние, с насочване към регионалното пулмо-фтизиатрично отделение за продължаване на лечението. След това, ищецът е постъпил на лечение в Областния диспансер по пневмо фтизиатрични заболявания със стационар П. на 27.04.2010г., изписан на 28.07.2010г. с подобрение на обективното състояние при изписването и с мнение да продължи лечението в домашни условия. По делото е представена епикриза, издадена от Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания [населено място], видно от която ищецът е постъпил там на 23.12.2010 г. с диагноза „белодробен абсцес вдясно“, като придружаващи заболявания е отразено – състояние след белодробна туберкулоза, изписан е на 3.01.2011 г. с подобрено обективно състояние. Във връзка с установяване на условията в затвора , за които в исковата молба се твърди, че са лоши и с причинили заболяването на ищеца, съдът е анализирал доказателствата, представени и от двете страни в процеса. В правните си изводи съдът е посочил, че твърдението в исковата молба за лоши битови условия не е доказано. Въз основа на показанията на вещите лица по делото и свидетеля Р., на длъжност началник сектор "Финансово ресурсно осигуряване" към затвора в П., съдът е приел за установено, че битовите условия в помещенията, в които е изтърпявал наказанието си ищецът са в добри норми – помещението, в което се е разболял ищецът не е могло да бъде поддържано в безупречен хигиенен вид, но в него не се е установило наличие на влага, достъпът на чист въздух и естествена светлина е бил осигурен, отоплението също е било в необходимите рамки. Прието е, че осигуряваната на ищеца. храна през периода, през който е изтърпявал наказанието си е била здравословна и пълноценна. Според съда не са били доказани твърденията на ищеца, че е бил поставен в една килия с други лица, болни от туберкулоза. Бил е в едно помещение с лице, боледувало от „туберкулозен плеврит“, за което заболяване, според възприетото от съда заключение на вещото лице категорично установи, че не е заразно заболяване, както и че няма връзка с заболяването на ищеца. От заключението на вещото лице – пулмолог, както и от показанията на свидетеля Барбаров, съдът е приел, че недоказани са останали и твърденията за недобри медицински грижи, които е получавал П. П. по време на престоя си в затвора в [населено място]. Въз основа фактите, които съдът е счел за установени е направил извод, че не са били установени незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при ответниците, които да са причинили или допринесли за заболяването на ищеца. Решението на съда е валидно, допустимо , но е неправилно поради нарушение на приложимите материалноправни норми, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът при формулиране на изводите си относно установените по делото факти, изцяло е основал същите на доказателствата, представени от ответната страна, без да изложи мотиви защо не възприема доказателствата, представени от ищеца, защо не дава вяра на показанията на свидетелите, ангажирани от същия. По отношение на изводите си относно условията , при които ищецът е изтърпял наказанието си лишаване от свобода, съдът не е дал логичен отговор на основния, поставен в обстоятелствената част на исковата молба, въпрос - дали същите са причинили или допринесли за заболяването от туберколоза на П. Дали заболяването на ищеца се дължи изцяло на фактори, които по никакъв начин не са свързани с условията в затвора или то е резултат изцяло или частично на средата, в която е изтърпяно наказанието лишаване от свобода. Обсъждането на тези обстоятелства е необходимо, поради безспорно установения по делото факт, че ищецът е заболял от туберкулоза именно по време на престоя си в затвора в П.. Във връзка с този факт съдът не е дал отговор и на въпроса дали заболяването не се дължи на липсата на превенция или недостатъчност на същата от страна длъжностните лица на ответника, след като по делото има данни, че преди ищеца и други затворници са заболели от същото заболяване. Не е било установено какви по принцип са били дължимите грижи за предотвратяване разпространение на болестта туберкулоза в затвора, а не само по установяването й, и дали такива действия са били предприети от страна на администрацията. Отговорът на съда при изясняване на тези обстоятелства би отговорил на въпроса за наличието или липсата на бездействие от страна на длъжностните лица на ответника и дали при наличие на такова същото е незаконосъобразно. При преценката за съобразеност на действията на администрацията на затвори със закона, съдът е следвало да изложи мотиви и за съобразеността на същите с нормите на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, предвид пряката приложимост на този акт като част от вътрешното право по силата на чл. 5, ал.4 от Конституцията, както поради съществуващата практика на Европейския съд по правата на човека по сходни казуси. С оглед изложеното настоящата инстнация намира, че решението на Административен съд - Пазарджик е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и същото следва да се отмени. При разглеждане на делото административният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, въз основа на които спорът може да бъде решен по същество и не налага установяването на нови факти от първата съдебна инстанция. С оглед установяване на основния елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличието на незаконосъобразни бездействия от страна на затворническата администрация, каквито се твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на събраните по делото доказателства съдът съобрази следното: безспорно по делото е установено, че при влизането в затвора през 2006 г. наличието на заболяването туберкулоза не е установено. Първоначален преглед е извъшен на 6.11.2006 г. Заболяването е диагностицирано по време на прегледите , извършени през месец октомври 2009г., т.е. три години след постъпване за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". Липсват данни ищецът да е бил преместван в друг затвор по време на изтърпяване на наказанието, поради което следва да се направи извод, че заболяването е получено по време на престоя на ищеца в затвора в [населено място]. По въпроса доколко условията в затвора в П. са станали причина или са допринесли за заболяването съдът , въз основа на данните по делото приема следното: В периода от 2006 г.-2010 г., при общ брой на затворниците в затвора [населено място] са били диагностицирани общо 22 лишени от свобода като болни от туберкулоза. Заболяването им е установено преди диагностициране на ищеца като болен от същото заболяване. Според вещото лице - лекар-пулмолог по приетата по делото медицинска експертиза заболяването от туберкулоза е резултат от въздействието на два фактора - изключително устойчива на околната среда бактерия - микобактериум туберкулозис, предавана по въздушно-капков път и от друга страна - приемащ организъм /макроорганизъм/ с възприемчивост към бактерията. Според него условията на живот оказват влияние на възможността за заболяване, тъй като имат отражение върху приемащия организъм. По делото е установено, че ищецът е имал съпровождащи заболявания и зависимости- наркозависимост, тютюнопушене и хроничен хепатит С. Предвид характера на заболяването като инфекциозно такова, изключена е възможността същото да се придобие без наличие на инфекциозен агент, на базата единствено на отслабване на имунната система. По делото се установява, че след заболяването на ищеца лишените от свобода, пребиваващи в една и съща килия с него, както и тези в помещенията от същия коридор, които се считат за контактни с ищеца, са били изследвани и имунизирани и в този момент други заболели не са установени. От разпита на свидетеля Б. става ясно, че след ищеца заболели от туберкулоза са били двама от лишените от свобода от същото помещение, включително и самият свидетел. Установява се, че към момента на диагностициране на заболяването, ищецът е пребивавал в помещение заедно с още 11 човека, същото е било с големина до 20 кв.м. Досежно уловията на живот се дават противоречиви сведения от свидетелите на двете страни и вещите лица. Според показанията на св.Б. помещението е било прашно, зле осветено - с три малки прозореца, студено, тъй като парното е пускано два пъти дневно по 1 час и влажно. В същото е имало хлебарки, почти всички от лишението от свобода са пушели в него. Свидетелят твърди, е храната е била недостатъчна. Свидетелят Р. от своя страна заявил, че килиите са били почиствани редовно, осигурени са били препарати за дезинфекция и дезинсекция, която се преви ежемесечно, а отоплението се спира само нощем или когато температурата е над 15 градуса. От заключението на вещото лице - специалист в областта на държавния здравен контрол, помещението е с площ от приблизително 30 кв.м., подът е дъсчен и е покрит със захабен и на места протрит балатум, дори при ежедневно почистване същото не може да бъде поддържано в безупречен хигиенен вид, стените са покрити със стара, на места изкъртена мазилка, на тавана има следи от теч, изгоряло е едно от осветителните тела, но към момента на огледа, следи от влага не се наблюдават. В помещението има 12 легла, от които се заети 7 към датата на огледа. Част от помещението е преградено и обособено за санитарен възел, без изолационно преддверие, поддържано в сравнително добро хигиенно състояние. Данни за отопляването на помещението вещото лице не дава. От заключението на вещото лице - специалист по храненето, се установява, че за проверявания исков период след 2006 г. храната в затвора в П. е здравословна и пълноценна, спазени са били изискванията на Наредба № 23/2005 г. за физиологичните норми на хранене на населението и Националните препоръки за здравословно хранене на населението в България. От тези доказателства преценени в съвкупност и отделно, съдът намира, че следва приеме сътоянието за условията на живот в помещение № 701 съобразно данните на свидетеля Предвид тези доказатества настоящата инстанция намира исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация, довело до заболяване на ищеца от туберкулоза, за доказана по основание. Установените по безспорен начин факти, неопровергани с насрещно доказване водят до извод, че заболяването на ищеца е получено по време на престоя в затвора. Изводът се основава на характеристиките на заболяването и начина на разпространението му. Както се посочи, туберкулозата е вид инфекциозно заболяване и се предава по въздушно-капков път, а носители на този вид инфекциозен агент преди заболяването на ищеца, в затвора е имало. В случая без значение, е че те не са живели в същото спално помещение. След като на медицинските лица е известно, че агентът на заболяването е представлява изключително устойчива в околната среда бактерия, грижите за ограничаване на разпространението й са изцяло предоставени на компетентните лица и администрацията на затвора. Не може да се възприеме за намиращо опора в доказателствата твърдение на свидетеля Барбаров, който е и директор на Медицинския център в затвора, че заразяването на ищеца е можело да стане по време на пътуванията му с конвой извън затвора, по време на съдебни дела или в чакалните. Самият свидетел по-нататък в показанията си твърди, опровергавайки така казаното от него, че поради бавния период на размножаване на бактерията, от което следва и по-малката популация на туберкулозата сред човешката популация, за да може да стане заболяването, контактът между хората трябва да бъде по-плътен, по-чест с източника на заразяване и само така се стига до някаква опаразитеност, която предизвиква и самото заболяване. От това следва, че е изключено по време на конвой или в чакалните, а още по-малко в съдебна зала, контактът с източник за инфекция да е толкова плътен и чест, че да предизвика опаразитеност, водеща до заболяване. Такива условия, за които говори свидетелят са налице само в рамките на затвора, по време на пребиваването с цел изтърпяване наказание лишаване от свобода. Следва да се приеме и е че е налице възприемчивост, с оглед показанията на вещото лице-пулмолог и от страна на приемащия организъм. Ищецът е страдал от зависимости - тютюнопушене, наркомания и заболяване от типа на хепатит С, водещи до отслабване на имунната му система. Това до голяма степен са фактори, предразполагащи заболяването. Сами по себе си обаче те не предизвикват заболяването, без наличието на инфекциозен агент , заболяването не може да възникне, ищецът не може да се разболее от туберкулоза. Както се установява от разпоредбата на чл. 2, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, постигането на целите на наказанието се извършва и чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Това са задължения, вменени на администрацията на затвора, и неизпълнението им следва да се приеме за бездействие противоречащо на законовата норма. Разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС забранява прилагане на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. нормата примерно изброява случаите , които се считат за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Следва да се приеме, че бездействието да се предприемат съответни мерки за ограничаване на инфекциозни заболявания в затвора , в резултат на което осъден е заболял от туберкулоза, не е сред примерите за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, които българският законодател дава в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС. Практиката на Европейският съд по правата на човека обаче е в обратния смисъл. Ищецът по делото се позовава на Решение на Съда по делото D. v. R. /жалба № 25153/04/, в което при сходни факти - заболяването на осъдения е установено по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, при лоши битови условия, ЕСПЧ е приел, че пребиваването при лоши условия, което само по себе си е нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, макар и при липсата на умисъл на властите да влошат положението на затворника, след като болестта/ също туберкулоза/ се е развила в затвора вследствие от лошите условия на живот, то е налице нарушене на чл. 3 от ЕСПЧ. Ето защо, с оглед констатираното бездействие спрямо нормата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, настоящият съд намира, че същото противоречи и на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. По тази причина налице е незаконосъобразно бездействие, водещо до реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди. В случая бездействието е осъществено от длъжностни лица на първия ответник - Главна дирекция "Изпълнеине на наказанията", който е и надлежният ответник съгласно чл. 205 от АПК. Производството по иска спрямо Министрество на правосъдието следва да се прекрати, тъй като същият е ненадлежен съгласно чл. 205 от АПК ответник. По отношение на размера на дължимото обезщетение, при спазване на принципа на съразмерност между установените факти и действията на страните, настоящата инстнация намира, че като справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, следва да се определи сумата от 2000 лв. При определянето й съдът съобразил обстоятелството, че поведение и действия на самия ищец са допринесли за добра възприемчивост на инфекциозната бактерия, отчита се краткия период от време, през което ищецът е търпял заболяването в същите условия след установяването му, както и факта, че мерки за лечението на ищеца са били предприети веднага след установяване на заболяването и той е изпратен за лечение в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода в [населено място]. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли. Водим от горното, В. административен съд