Решение № 8208 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13763/2012 г.

Решение № 8208 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13763/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "БЕЛИ БРЕЗИ 1" ООД, гр. София, представлявано от управителя Слав Георгиев срещу решение № 2013 от 10.09.2012 г. по адм. дело № 3163 по описа за 2011 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 241102273 от 29.07.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Стара Загора, потвърден с решение № 1003/19.10.2011 г. на заместник директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата и в постъпили по делото писмени бележки от адв. Георги Хорозов са развити подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени изцяло РА като незаконосъобразен. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е бил РА, с който на дружеството, при условията на чл. 177 от ЗДДС, е начислен ДДС за внасяне в размер на 39 612,92 лв. по данъчна фактура № 77/22.03.2010 г., издадена от ЕТ "БЕСИ - Бирсен Йозгюр" - гр. Момчилград. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на анализ на данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, приложимите правни разпоредби, от което е извел извод за наличието на предпоставките, предвидени в чл. 177 от ЗДДС, правна последица от които е възникването на солидарна отговорност за получателя за дължимия, но невнесен от доставчика му данък добавена стойност. Решението е правилно. Съдът е направил последователен анализ на установените в хода на ревизията факти, както и данните, установени в хода на съдебното производство от представените пред съда доказателства. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. По делото не е спорно, че двете страни по облагаемата доставка са регистрирани по реда на ЗДДС лица, получателят е ползвал правото на приспадане на процесния данък. "БЕЛИ БРЕЗИ 1" ООД е включило размера на данъчния кредит в справката - декларация по чл. 125 от ЗДДС за същия данъчен период, посочило е първичният счетоводен документ в дневника за покупки по чл. 124 от ЗДДС, като размерът на същия подлежи на възстановяване в съответния срок по чл. 92 ЗДДС. Установено е и обстоятелството, че дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчния период от доставчика по сделката, поради което е налице предпоставката на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Първоинстанционният административен съд правилно е установил, че е спорен въпроса дали получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика. В разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС е посочено, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. След като по делото е установено, че данъкът не е ефективно внесен в бюджета от прекия доставчик, спорният момент по делото се отнася до наличието на предвиденото условие по чл. 177, ал. 3, т. 2, предложение последно - облагаемата доставка да е на цена, значително отличаваща се от пазарната. По този повод, в рамките на административното производство е назначена експертиза, която да определи пазарната стойност на процесния недвижим имот. Цената на сделката, въз основа на която жалбоподателят е придобил собствеността върху процесните недвижимости, е 25 000 лв., а пазарната цена, посочена от вещото лице, е в размер на 222 600 лв. Настоящата инстанция споделя напълно извода на съда, че в случая е налице доставка, цената по която, значително се отличава от пазарната такава по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 2, предл. трето от ЗДДС. В обобщение на всичко гореизложено следва да бъде посочено, че не е оборена в хода на оспорването законовата презумпция по чл. 177, ал. 3 от ЗДДС. В допълнение следва да бъде посочено, че касаторът не е поискал допускането на съдебна експертиза за установяване на твърдения факт за неточност и необективност на заключението на вещото лице по приетата в хода на ревизията оценъчна експертиза, установяваща размера на пазарната цена на процесния недвижим имот. Съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил, за което решението следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация в размер на 1 242,26 лв., същото е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение