Решение № 1688 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11802/2017 г.

от 7.04.2016 г. на обл. управител на област П. (стр. 68), според което след направена справка в актовите книги за държавните имоти на гр. Ч. бряг няма съставени актове за държавна собственост за имоти, находящи се в м. "Деловете". За м. "Водол" има само един акт, с който е актуван като държавна собственост поземлен имот № 28/2006. Жалбоподателят представя и писмо, изх. № 28-11 В1 от 5.07.2010 г. (стр. 69) от зам. министър на МРРБ, според което в министерството не е съставен акт за държавна собственост за този имот. Прави искане за представяне на акт за държавна собственост на имот с № 236009 от ответната страна и заявява, че собствеността върху този имот е възстановена по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ. Със заявлението по делото от 31.01.2019 г. жалбоподателят осъществява конкретизация на становището си от 23.07.2018 г., като съдържанието на същото се констатира, че според него има такъв имот № 236009, като той е собственост на анонимно търговско дружество. Посочва, че е заведено дело под № 33667/2018 г. по описа на Софийски Районен съд, по реда на чл. 88, чл. 90, ал. 1 от ЗКИР и чл. 537, ал. 2 от ГПК. поради което е поискал спиране на настоящото производство, което е направено с определение от открито съдебно заседание от 27.02.2019 г. То е възобновено, като със заявление от 23.07.2019 г. жалбоподателят изрично посочва, че информацията, която се изисква от него е по повод на този имот с площ от 121. 75 дка, за който ответната страна твърди, че е държавна собственост. Той не е държавна собственост, поради което ответникът неправилно е предоставил информация за него, за да бъде нанесен в кадастралната карта, а такава информация е представена и от търговското дружество "ТЕРА" АД, което е концесионер. Тази информация се "укрива от министерството на земеделието, храните и горите, като по повод възстановяване на екологичната обстановка ще бъдат използвани средства от Държавата, а не от концесионера". Представя писмо № АУ-21-240 от 19.07.2019 г. на зам. областен управител на Област П. относно поземлен имот с идентификатор 80501.236.9 с площ 121 748 кв. м., с начин на трайно ползване "Насип, насипище", вид територия "Нарушена", за който няма съставен акт за държавна собственост. От съдържанието му се установява, че съгласно извадка от кадастралната карта на гр. Ч. бряг, съвместна с координатите на характерните точки от контура на находище "Ч. бряг" (Банчовското) в поземлен имот с идентификатор 80501.236.9 попада част от находище "Ч. бряг" (Банчовското), за което е съставен акт за изключителна държавна собственост № 1076/13.01.2009 г., утвърден от МРРБ. Настоящият съдебен състав намира, че предмет на съдебен контрол е произнасянето по заявление под № 70-30-53 от 10.08.2017 г. (стр. 9) на жалбоподателя от страна на сезирания административен орган, какъвто е министърът на земеделието, храните и горите, задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. От съдържанието му може да се приеме, че същият иска достъп до информация относно осъществяване на дейност от страна на "Тера" АД, като концесионер по рекултивацията на концесионни площи, с уточняване, че дружеството е предоставило на административния орган писмо изх. № 136 от 25.07.2010 г., с приложения, предмет на интерес от страна на искателя. С посочените и постъпили по делото "уточнения" (от 23.07.2018 г. и от 31.01.2019 г.) се излиза извън предмета на жалбата и по тях не се дължи произнасяне, респ. са извън предмета на контрол по административен и съдебен ред. След като е сезиран със заявление за достъп до обществена информация, органът дължи произнасяне, вкл. с такова, че по негова преценка информацията не е обществена. Когато задълженият субект прецени, че търсената информация не е обществена или не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе, респ. да формира собствена воля по отношение на информацията при произнасянето си по същество. Неоснователни са доводите, че за жалбоподателя не е съществува правен интерес от оспорването. Безспорно е установено, че Н. Н. е подал заявление за достъп до обществена информация и че не е получил отговор по него. Липсата на произнасяне в законовия срок от страна на сезирания задължен субект обосновава правен интерес от оспорването. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответната страна, направено в молба от 6.07.2018 г. (стр. 58), че с комплектоване на делото с административната преписка (писмо изх. № 11-326 от 9.10.2017 г., стр. 7) е налице произнасяне по заявлението, понеже исканата информация е предоставена. Доколкото по делото не се спори, че исканата информация е по повод осъществяване на дейност по концесионен договор, независимо дали той е действащ, прекратен или в процедура по прекратяване, и доколкото чрез него се възлагат за ползване обекти, публична държавна и публична общинска собственост, следва да се направи преценка дали исканата информация има обществен характер по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, това представлява произнасяне по съществото на спора, след преценка на допустимостта на жалбата пред административния срок като абсолютна процесуална предпоставка. Следва да се посочи също, че по делото по категоричен начин се установява, че чрез посоченото заявление лицето иска да получи информация, която не е създадена от сезирания орган, а се твърди, че такава информация се съхранява при него, като тя изхожда от трето лице, посоченото търговско дружество. Освен това от събраните доказателства по делото, включително и изпратената административна преписка с писмо изх. № 15379 от 11.10.2017 г., както и от направените уточнения от жалбоподателя се констатира, че той търси и конкретна информация относно правото на собственост върху имот, за част от който има претенции за собственост, респ. е налице гражданскоправен спор за собственост. При съобразяване с тези обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че обжалването следва да се уважи като се отмени оспорения мълчалив отказ и делото се върне като преписка на компетентния административен орган. При този изход от спора на жалбоподателя следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 310. 00 лв., на основание чл. 143 от АПК, а именно такива за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно представените доказателства - пълномощно и договор за правна помощ и съдействие (стр. 3). Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 150. 00 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е такова по пълномощно и договор за правна помощ и съдействие (стр. 96) по друго, гражданско дело, образувано пред ВКС. С. разноски не се дължат на ответната страна, понеже такива не са поискани. Искането за присъждането им е направено с депозираната молба от 19.09.2019 г., след проведеното съдебно заседание и даване ход на делото по същество, поради което това процесуално действие не се явява реализирано в настоящото съдебното производство.