Решение № 2029 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7275/2017 г.

Решение № 2029 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7275/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Булмастърс" ООД, чрез процесуален представител, срещу решение № 1606 от 13.03.2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ), постановено по адм. д. № 9757/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-22220315006711-091-001/16.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта потвърдена с решение № 1455 от 23.08.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) С. при ЦУ на НАП. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се позовава на практика на СЕС. В. срещу отхвърлянето на жалбата, като е изложил доводи за реално осъществени доставки, доказателства за които били представени в хода на производствата. Иска се отмяна на атакуваното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт, в частта, потвърдена с решението на директора на ОДОП С.. Претендира присъждане на направените разноски в две съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1005 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорения РА на дружеството са определени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 15 841,79 лв. за данъчни периоди месец юни и месец юли 2015 г. по фактури, издадени от "КРИСТЪЛ БОЛ ПРОДАКШЪНС" ЕООД с предмет "организационни услуги за ФП "Del wale" по дог. от 25.5.2015". Констатирано е, че ревизираният субект извършва дейност по предлагане на услуги в областта на филмопроизводството във връзка с договори, сключени с "RED CHILLIES ENTERTAINMENTS PRIVATE LIMITED", Индия за филмова продукция "Dilwale" и с "AJAY DEVGN FILMS", Индия за филмовата продукция "Shivaya". Дружеството няма собствени активи и лица, наети по трудов договор, като при необходимост наема активи от други дружества и физически лица и ангажира физически лица по граждански договори; ползва офиси, декори, снимачна, осветителна, транспортна и друга техника в Киноцентър "Б.", основно от "НЮ БОЯНА ФИЛМ" АД. В хода на ревизията е установено, че спорните фактури са издадени във връзка с консултантски и организационни услуги по предварителна подготовка на снимачния процес на филмов проект с работно заглавие "NFP" и заснемане на филм с работно заглавие "Dilwale". Установено е, че доставчикът "КРИСТЪЛ БОЛ ПРОДАКШЪНС" ЕООД също няма лица, наети по трудов или граждански договор. Представлява се от И. И. С. - управител и на ревизираното дружество - получател по доставките. Ревизиращите органи са посочили, че липсват доказателства какви консултантски и организационни услуги са извършени и няма разграничение кои услуги са извършени от управителя, като представляващ "Булмастърс" ООД и кои, като представляващ "КРИСТЪЛ БОЛ ПРОДАКШЪНС" ЕООД. Органите по приходите са приели, че фактурираните доставки не са подкрепени с надлежните доказателства, които да обосноват наличието на настъпило данъчно събитие, водещо до признаване правото на приспадане на данъчния кредит по тях, предвид което са установени задължения в посочените по-горе размери. За да отхвърли жалбата на "Булмастърс" ООД, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроцесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е приел за недоказан факта на извършване на облагаеми доставки на услуги. При съобразяването на горните обстоятелства, съдът е приел РА за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора, същите са общи и засягат принципите на механизма на приспадане данъчния кредит и позоваване на практика на СЕС, която не кореспондира по фактология на настоящия казус. В хода на ревизията е установено, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, като получател по доставки по фактури, издадени от "КРИСТЪЛ БОЛ ПРОДАКШЪНС" ЕООД. Предмет на доставките са услуги, а именно - консултантски и организационни във връзка с филмови продукции. Понятието доставка на услуга е дефинирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗДДС - това е всяко извършване на услуга. Установяването на доставката или нейното реално осъществяване, в случаите когато се касае за минал период спрямо този на проверката, следва да бъде направено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя. Наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадне данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. С оглед преценката за реално осъществена доставка по конкретните фактури е необходимо да се установи дали е налице предвиденият в чл. 9, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно извършването на услуги. От страна на жалбоподателя са представени процесните фактури, договор за консултантски и организационни услуги от 01.05.2015 г. и анекс от 18.05.2015 г. във връзка с предварителната подготовка на снимачния процес на филмов проект с работно заглавие "NFP", съгласно сключен договор между "Булмастърс" ЕООД и индийското дружество "Травел мастерс Индия Р" ЛТД и договор от 25.05.2015 г. с предмет предоставяне на услуги по организация и координация на снимачен процес /организатор продукция/ във връзка и при заснемането на филм с работно заглавие "Dilwale". Липсват документи, индивидуализиращи конкретните извършени услуги. Жалбоподателят неоснователно възразява, че същите са били конкретизирани със свидетелските показания на св. И. И. С. - управител на дружеството-доставчик и на дружеството-получател и на св. А. А. П. - работил по определени проекти заедно със Сотиров. Свидетелските показания внасят яснота единствено относно естеството на осъществяваната дейност от И. С., но не и относно конкретно извършените спорни доставки на услуги. След като доставките на услуги не са индивидуализирани, то е невъзможно доказването на тяхното извършване. В решението си по дело С-271/12 Съдът на ЕС е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Именно такава непълнота е налице в процесния случай, тъй като естеството на престацията по тях до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено в процесните фактури. Не са представени допълващи документи, от които да се установи предметът на престацията, не са налице конкретни твърдения на ревизираното лице в какво се изразява доставката по тях. Свидетелските показания в съдебно заседание установяват най-общо дейността на Сотиров, осъществявана чрез двете дружества, на които той е едноличен собственик и управител, и които се явяват съответно издател и получател по спорните фактури. Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Документалното обосноваване на сделката е въпрос на воля и търговски взаимоотношения, които при спор за материално право, което произтича от същите, следва да се докажат от страната, която черпи изгодни за себе си правни последици. Материалните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит следва да се преценят в зависимост от наличието на доставка на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС. П. силата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, респ. услугата е извършена. От значение в случая за правилното прилагане на закона е да се отговори на въпроса към мой момент възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС това право възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът става изискуем, когато настъпва данъчното събитие, което по смисъла на чл. 25, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС в случая е доставка на услуга. Предвид гореизложеното, настоящата инстанцията намира, че изводът за липса на доставка е изграден на базата на анализ и правилна преценка на фактите и обстоятелствата, и при съвкупната преценка на ангажираните доказателства. От събраните по делото доказателства не се установява нито конкретният вид на фактурираните доставки на услуги, нито реалното им извършване. Поради това, останалите събрани относими доказателства, включително и осъщественото плащане, не са достатъчни да установят обективното извършване на спорните доставки. Следва да се има предвид, че в основата на прилагане на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаема доставка, което в случая не е доказано. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, а именно на основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи същата да докаже благоприятния за него, положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. От изложеното следва, че основателно е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС по издадените от "КРИСТЪЛ БОЛ ПРОДАКШЪНС" ЕООД фактури. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 1005 лв. (хиляда и пет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,