Решение № 8076 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13470/2016 г.

Решение № 8076 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13470/2016 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общинския съвет-В. против решение № 343/20.10.2016 г., постановено по адм. д. № 292/16 г. от Врачанския административен съд. С обжалваното решение е отменена разпоредбата на т. 13 от Приложение към чл. 38в от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. В., приета с решение № 1024 от Протокол № 82 от 26.05.2015 г. на Общински съвет В.. Със същото решение Общинския съвет-В. е осъден да заплати на Окръжна прокуратура В., разноски по делото в размер на 20 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК-нарушение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорената част от наредбата. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - Окръжна прокуратура В. не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по спора, в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Делото пред административния съд е образувано по протест на Окръжна прокуратура-В. срещу конкретна разпоредба, а именно т. 13 от Приложение към чл. 38в от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община В. ( наричана за краткост по-долу Наредбата). С оспорената разпоредба са определени такси и депозити за издаване на разрешение за разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства. Административният съд е постановил обжалвания резултат приемайки, че жалбата срещу оспорената разпоредба от наредбата е допустима. За да прецени като основателна жалбата, съдът е стигнал до изводи, че при приемане на оспорената разпоредба, макар и да е спазен редът за приемането й и тя да е приета от компетентен орган, е нарушен материалния закон и по-конкретно - чл. 6, ал. 1 и чл. 107 ЗМДТ, както и чл. 72, ал. 1 ЗУТ. Изводът на съда е, че общинският съвет може само да определя размера на таксите, предвидени в закона, каквато не е оспорената такса. Съдът е посочил, че съобразно специалния закон - ЗУТ, работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки, както и на вътрешно-квартални пространства изискват разрешение за строеж, като не е предвидено издаването и на разрешение за разкопаване, поради което общината не може да предоставя тази техническа услуга и да изисква такса за нея. Отделно от това, съдът е посочил, че размерът на таксата не е разходообоснован. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. По аргумент от чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Р. Б., данъците и таксите трябва да бъдат установени със закон. Съгласно чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Р. Б. на Общинските съвети е предоставено правомощието да определят размера на местните такси по ред, установен със закон. Както правилно е посочено в обжалваното решение, съгласно чл. 72 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършва въз основа на разрешение за строеж. При тази законова регламентация, незаконосъобразно е в номенклатурата на техническите услуги, предоставяни от община В. предвиждането на такава по "издаване на разрешение за разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно-квартални пространства", тъй като такова разрешение, различно от разрешението за строеж, не е предвидено от ЗУТ. Систаматичното място (отделянето на оспорената техническа услуга в отделна точка (под № 13) в приложението към чл. 38в от Наредбата) на разпоредбата, не позволява да се приеме, че тя предвижда диференциран размер на разрешение за строеж, за този вид работи (разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно-квартални пространства), а не отделна техническа услуга. Налице е и законова регламентация, предвиждаща такса за разрешението за строеж, която се намира в § 3, ал. 1 от ДР на ЗУТ и в чл. 107, т. 8 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). В ЗУТ и в ЗМДТ не е предвидена такса за разрешение за разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно-квартални пространства. Неоснователен е доводът на касатора, че оспорената разпоредба предвижда такса за административна услуга и позоваването му на определението за административна услуга, дадено в § 1, т. 2, б."б" от ДР на ЗИД на ЗА. В Закона за местните данъци и такси е налице разпоредба - чл. 104, която определя кръга на техническите услуги за целите на този закон и услугата по разрешаването на работите по чл. 72 ЗУТ попада в този кръг. По тези съображения, касационният съдебен състав преценява като обоснован и верен извода на административния съд за липсата на правно основание на техническата услуга и таксата за нея, определени в оспорената разпоредба. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Съдът