Решение № 9713 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4355/2011 г.

Решение № 9713 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4355/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор Вичо Станев при Върховната административна прокуратура и по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците, против Решение № 15510/16.12.2010 г. по адм. д. № 7152/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, с твърдения както в протеста, така и в касационната жалба за неправилност на същото в частта му, с която е отменено Решение № 209/14. 05. 2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставянето статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ на Али Хюсейн Ага, палестинец, без гражданство, със страна на произход Ливан по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ. Искането в протеста и в касационната жалба е за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по делото Али Хюсейн Ага, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище на касационния протест и касационната жалба. Участващият прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест и на касационната жалба по изложените в тях съображения. Според него решението в обжалваната му част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон- чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, което налага отмяната му и връщането му за ново разглеждане. Касационният протест и касационната жалба са подадени от надлежни страни и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. По същество са и основателни. Производството по адм. д. № 7152/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд е било образувано по жалба на Али Хюсейн Ага, палестинец, без гражданство, със страна на произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ Ливан, против Решение № 209/14.05.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на жалбоподателя е било отказано предоставянето му статут на бежанец и на хуманитарен статут по съображения, че не са били налице законовите предпоставки за това предвидени в разпоредбите на чл. 8, ал. 1 - 5 от ЗУБ и чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ. С обжалваното решение тричленния състав на ВАС е възприел мотивите на административния орган за липсата на законовите предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. По отношение отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя, с обжалваното решение съдът е приел, че същият като лице без гражданство, имайки качеството на бежанец по произход се е ползвал от закрилата на UNRWA - Агенция на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток и до заминаването си е имал постоянно местожителство в бежанския лагер "Айн Ал Хилуа", разположен на територията на държавата Ливан, явяваща се за него държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ. Счел е, че при наличие на тези данни административния орган е следвало да изследва въпроса дали търсещият закрила е официално регистриран като бежанец към UNRWA и дали с фактическото напускане на държавата по произход по друга причина молителя е загубил закрилата си като бежанец от UNRWA, както и това далие е установен по надлежния начин правния статус на лицето, съгласно резолюция на Общото събрание на ООН. Изследването на този въпрос според него предпоставя и произнасянето на административния орган по същество относно правото на закрила на кандидата за бежански статут на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 1 D от Конвенцията съдържа изключваща клауза относно правата на закрила на лица, които иначе притежават характеристика на бежанец по чл. 1 А от Конвенцията, като такива по презумпция без изключение, са всички лица от палестински произход, включени и попадащи под юрисдикцията на UNRWA. По изложените по-горе съображения с обжалваното решение тричленния състав на ВАС е отхвърли като неоснователна жалбата на Али Хюсейн Ага срещу Решение № 209/14.05.2010 г. на Председателя на ДАБ в частта му, с която е отказано предоставянето му на хуманитарен статут и е отменил горното решение в частта му, с която на същият е отказано предоставянето на статут на бежанец, като е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне в отменената му част, при съобразяване с указанията на съда в мотивите на отменителното решение. Върховния административен съд, петчленен състав намира решението на тричленния състав на ВАС в атакуваната му част за неправилно и постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, във връзка с чл. 1 D от Конвенцията за статута на бежанците. Предоставянето или отказа за предоставяне статут на бежанец е предопределен от наличието или липсата на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В конкретния случай от бежанската история и проведените пред административния орган интервюта с кандидата за предоставяне на статут е установено, че същият и членовете на неговото семейство, не са били преследвани в държавата си по произход - Ливан, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради изразено от него политическо мнение/или убеждение, в резултат на което да изпитва основателен страх от преследване. Той и членовете на семейството, не членуват в политическа партия или организация и не е имало заплахи срещу тях. Напуснал е държавата по произход единствено поради лошите икономически и битови условия в бежанския лагер "Айн Ал Хилуа" в Ливан. Лошите битови и икономически условия в палестинските бежански лагери в Ливан, не могат обаче да послужат като основание за предоставянето статут на бежанец на лицата, които са ги обитавали. Установено е от събраните по делото доказателства, че ливанското правителство, не забранява на палестинците да напускат бежанските лагери и да преминават в друг бежански лагер на територията на страната, както и да се придвижват свободно из страната. Ограниченията не са в сферата на свободното придвижване а по отношение на някои техни граждански права- работа, здравеопазване, образование и т. н. Лошите битови условия в бежанския лагер, не са пречка палестинския бежанец да се премести в друг лагер на територията на страната или да излезе на свободен наем, при наличието на икономически възможности за това. От това следва извода, че за жалбоподателя в производството пред тричленния състав на ВАС, не са били налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето му статут на бежанец. Необосновани са и изводите на тричленния състав на ВАС в обжалваното решение за неправилно приложение и на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, във връзка с чл. 1 D от Женевската Конвенция за статута на бежанците от 1951 г. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, статут на бежанец, не се предоставя на чужденец, който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, тази закрила или помощ не е преустановена и положението му не е установено съгласно съответна резолюция на Организацията на обединените нации. В мотивите на обжалваното решение, стр. 2 съдът изрично е посочил, че търсещия в страната ни международна закрила чужденец, се ползва от такава закрила предоставяна от UNWRA. Отделно от това, той е притежавал регистрационна карта на палестински бежанец, издадена от UNWRA, Тази организация, създадена през 1949 г. от ООН и действаща вече 60 години в изпълнение на своята мисия да обезпечи разрешаването и преодоляването на хуманитарната криза породена от Израело- Арабския конфликт от 1948 г., предоставя на голям брой палестински бежанци намиращи се на територията на Близкия Изток - Йордания, Ливан, Ивицата Газа, Западния бряг и Сирия, защита на основните човешки права на тези лица. Доводът на жалбоподателя, че закрилата на UNWRA се преустановява след напускането му на Ливан, не може да бъде споделен. Напускането на териториите върху които упражнява дейността си организацията, осуетява единствено възможността за реално ползване на предоставяните от нея услуги, съдействие и подпомагане, но не е обстоятелство, водещо до прекратяване или преустановяване на закрилата за в бъдеще или до отнемане на признатия от международното право статут на палестинските бежанци. Молителя за статут на бежанец излизайки от юрисдикцията на организацията от структурата на ООН (UNWRA) и кандидатствайки за закрила по общия ред, предвиден за това на територията на Република България установен със ЗУБ, следва да отговаря на условията за предоставяне на закрила предвидени в националното законодателство, и по-конкретно по чл. 8, ал. 1 от същия закон. Липсата им е основание за отказ за предоставянето му на статут. В конкретния случай са били налице обстоятелства, изключващи предоставянето статут на бежанец на молителя от страна Република България, поради което постановения отказ на Председателя на ДАБ е законосъобразен. Възприемайки обратното с обжалваното решение, тричленния състав на Върховния административен съд е постановил неправилен съдебен акт, която налага неговата отмяна в тази му част. Обстоятелствата около наличието на предпоставките за предоставянето му на статут на бежанец са изяснени, поради което следва да се постанови решение по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата му, срещу решението на Председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето статут на бежанец. По така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК и чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, Върховният административен съд - петчленен състав,