Решение № 1965 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11988/2011 г.

Решение № 1965 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11988/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ивелина Стефанова Николова от гр. Русе, чрез процесуалния си представител адвокат Татяна Бойчева, против решение № 1933 от 21.07.2011 г., постановено по административно дело № 1790 от 2011 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването на касаторката срещу решение № 7 от 2.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Варна и потвърденото с него разпореждане № 178 от 29.03.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Варна, за възстановяване на недобросъвестно получени осигурителни плащания, представляващи парично обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст за периода 13.10.2008 г. до 20.02.2009 г. в размер на 1 003.48 лева, лихва по чл. 113, ал. 1 КСО до датата на издаване на разпореждането 469.62 лева и лихва по чл. 113, ал. 1 от КСО до окончателното погасяване на задължението. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Варна, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Варна, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 КСО, е оспореното от Ивелина Стефанова Николова от гр. Русе решение № 7 от 2.05.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 178 от 29.03.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото РУСО. С последното е разпоредено събиране на сума по ревизионен акт за начет, произтичаща от неправилно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО за периода 13.10.2008 г. до 20.02.2009 г. в размер на 1 003.48 лева, лихва по чл. 113, ал. 1 КСО до датата на издаване на разпореждането 469.62 лева и лихва по чл. 113, ал. 1 от КСО до окончателното погасяване на задължението, поради настаняване на детето в детско заведение. С обжалваното решение, Варненският административен съд е приел, че атакуваният административен акт е законосъобразен като постановен в съответствие с чл. 53, ал. 4 КСО, според който, ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. С тези мотиви е отхвърлил жалбата на Ивелина Николова срещу атакуваното решение на директора на РУСО - Варна. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Ивелина Стефанова Николова е работила по трудов договор в "БТК - Административен регион" - гр. Варна и от 1.01.2008 г. до 20.02.2009 г. е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). В заявлението - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, представено на 9.01.2008 г. в ТП на НОИ - Русе касаторката е декларирала, че детето й Ралица Николова не е настанено в детско заведение и е заявила, че при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства в тридневен срок ще уведоми писмено предприятието. При направена от контролните органи на РУСО - Русе проверка по чл. 107 от КСО било установено, че детето Ралица Николаева Николова е прието в детски ясли "Ясен" № 16 - гр. Русе на 13.10.2008 г. и в 3-дневния срок по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО (в редакцията й към ДВ, бр. 26 от 7.03.2008 г.), жалбоподателката Ивелина Николова не е подала декларация за промяна на обстоятелствата, която осигурителят да представи в РУСО - Русе. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че дъщерята на жалбоподателката, родена на 20.02.2007 г., за времето 13.10.2008 - 20.02.2009 г. е била настанена в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО, Ивелина Николова да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Доводите в касационната жалба за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са основани на аргументите, че в нарушение на чл. 9 от Закона за нормативните актове било направеното от съда тълкуване на понятието "настаняване в детско заведение". Смисълът на това понятие, според касаторката, бил този, в който то се употребявало в Закона за закрила на детето - отглеждане на детето в детско заведение изцяло за сметка на държавния бюджет и при пълно прекъсване на връзката между родител и дете. Административният съд - Варна, е приложил правилно материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли, в сила до 5.12.2008 г., а след тази дата - по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). В разглеждания случай е безспорно установено, че детето Ралица Николаева Николова е прието в детски ясли "Ясен" № 16 - гр. Русе, на 13.10.2008 г. Настаняването в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Неоснователното изплащане на парични обезщетения по чл. 53, ал. 2 КСО е последица от недобросъвестното поведение на получилото ги лице, което в подадената молба-декларация е декларирало, че детето не е настанено в детско заведение. Невярното деклариране на известни на молителя обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. Както правилно е посочил административният съд, паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката (или осиновителката) през време на нейния допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чието разрешаване и ползване са регламентирани с чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Правото на този отпуск възниква при условие, че детето не е настанено в детско заведение (чл. 164, ал. 1 КТ), а според чл. 47, ал. 7, т. 2 от цитираната наредба отпускът по чл. 164 КТ се прекратява когато детето след разрешаването на отпуска бъде настанено в детско заведение. Това прекратяване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете има за последица прекратяване и на паричното обезщетение, защото то е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО. Затова с чл. 53, ал. 4 КСО е прогласено правилото, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. При възникването на това обстоятелство - настаняването на детето в детско заведение - работодателят е длъжен да прекрати разрешения отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ (чл. 46, ал. 7 НРВПО), а бъде ли прекратен този отпуск, отпада и неразривно свързаното с него право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. Затова с посоченото по-горе изменение на чл. 53, ал. 4 КСО (ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.) законодателят въведе еднаква предпоставка за прекратяването на разрешения отпуск и за забраната да се изплаща паричното обезщетение - това е настаняването на детето в детско заведение. Видно от съдържащата се в административната преписка декларация от 9.01.2008 г., Ивелина Николова е декларирала изрично, че детето й не е настанено в детско заведение. Това по категоричен начин сочи на извод за нейната недобросъвестност в случая - при знание, че новото обстоятелство (настаняване на детето в детско заведение) изключва правото на обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО, същата е получила и разходвала, а не е върнала на РУСО като недължими направените по заявената от нея сметка парични преводи. По същество в касационната жалба се повтарят основните оплаквания срещу административния акт, развити вече пред първата инстанция. Възраженията на касаторката, обуславящи незаконосъобразност на оспорвания административен акт, са основани на аргумента, че не било доказано, че всички получени от нея суми са били получени недобросъвестно. Тези доводи са неоснователни. С оглед изложеното не се установяват твърдяните в касационната жалба отменителни основания и след като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено, че дъщерята на касационната жалбоподателка е била записана за времето от 13.10.2008 - 20.02.2009 г. в детски ясли "Ясен" № 16 - гр. Русе, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Варна, е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО и липсват основания за изменение на размера на определените за възстановяване суми. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, което води до извода, че Ивелина Николова е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. Относно лихвите, дължими от касационната жалбоподателка върху подлежащата на възстановяване сума, следва да бъде посочено, че според § 21, ал. 1 и 2, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г.), ако задължението, в размер на установената главница, бъде изпълнено от жалбоподателката в 6-месечен срок от датата на това решение (т. е. от влизането в сила на разпореждане № 178 от 29.03.2011 г.) тя се освобождава по силата на посочения закон от задължението за лихви. Настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, споделя и останалите фактически и правни изводи, изложени от административния съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и с оглед изложените по-горе съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,