Решение № 9805 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6155/2012 г.

Решение № 9805 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6155/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Радостин Митев Колев и Георги Ефтимов Георгиев, двамата от гр. Варна, против решение № 69/23.03.12 г. по адм. д. № 604/11 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът началник РДНСК Североизточен район, представляван от юрк. Белегова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирани лица /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № ДК-02-СИР-169/20.07.11 г., с която, на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Североизточен район е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ стоеж "едноетажна постройка № 34" находящ се в поземлен имот с идентификатор 83017.506.399 по кадастралната карта на гр. Шабла, УПИ VI, кв. 1 по ПУП на къмпинг "Добруджа". За да постанови отхвърлителното оспорването решение, Административен съд-Варна е приел, че заповедта представлява валиден и законосъобразен индивидуален административен акт. Касационните доводи за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Обсъдени във връзка с извода за валидност на заповедта са безспорните данни относно характеристиката на обекта, при което обосновано е прието, че същият съответства на определението в § 5, т. 38 ДРЗУТ. В допълнение на изложеното следва да се има предвид, че преместваем е такъв обект, който е може да бъде демонтиран по технологичен ред, обратен на монтажа. Подобни установявания по отношение процесния обект липсват, предвид което изводът, че представлява строеж съответства на материалния закон. От тук и положителното установяване относно компетентността на издалия заповедта административен орган и извода за нейната валидност. Правилно е приложен и материалния закон. Отчетена е безспорната липса на строителни книжа, изискуеми както по законовите разпоредби, действали към периода на извършване на строежа, така и по сега действащия ЗУТ. А обстоятелството, че по действащия подробен устройствен план същият попада в терен, предвиден за улица, изключва допустимостта по сега действащите нормативи, което е пречка за определянето му като търпим в условието на приложимата в случая разпоредба на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Не намира опора в доказателства по делото твърдението за нарушение по чл. 26 АПК, тъй като касаторите са подали своевременно възражение по съставения в административната процедура констативен акт, което обуславя извода, че правото им на участие в производството не е нарушено. Наред с това, упражнявайки правото на съдебно оспорване, са имали възможност да посочат всичките си възражения срещу административния акт. Изложеното определя решението като правилно, постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон. Същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение