Решение № 5061 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5285/2017 г.

Решение № 5061 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5285/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Т. Л. от [населено място], обл. Плевен, против решение № 108/20.03.2017 г., постановено по адм. д. № 271/2016 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена като неоснователна нейната жалба срещу уведомително писмо за отхвърляне на плащане № 01-153-6500/49 от 15.01.2016 г., издадено от директор на Областна дирекция на "Държавен фонд Земеделие"/ОДЗ/ – Плевен, за отказано плащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 15/112/08032 от 7.11.2012 г. и е постановено връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лева. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране с оглед представени доказателства, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид безкритично съобразяване на изводите на съда с приетата комплексна съдебно-агротехническа и агро-икономическа експертиза, която не била професионално изготвена и съответно некредитиране на едноличната и неправилен отказ да се кредитират свидетелските показания на разпитаните две лица. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на административно-производствените правила. По подробно изложени в нея и в писмени бележки съображения моли ВАС да отмени решението и вместо него постанови друго, с което жалбата да бъде изцяло уважена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", не изпраща процесуален представител. В отговор на касационната жалба, чрез юрк. Л. Х., излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспореното уведомително писмо, предвид събраните гласни и писмени доказателства, вкл. и назначената по делото комплексна агротехническа и агроикономическа експертиза. Счита, че въз основа на извършения анализ съдът е формирал правилен извод, че към годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес-плана – третата от сключване на договора с ДФЗ, бенефициентът не е поддържал минимално изискуемия икономически размер на стопанството от 4 икономически единици, съобразно относимата Наредба № 9/2008 г. и договора за финансиране, както и че не са представени доказателства за засаждане на декларираните като засадени култури. Намира, че приложените фактури за закупуване на семена са с дата, следваща извършената проверка на място на 26.08.2015 г., че касаторът е бил редовно уведомен за проверката на място, а и не са били подадени възражения срещу констатациите, отразени в контролния лист. Намира за обоснован и изводът на съда, че договорите за покупко-продажба на корнишони и приемо-предавателните протоколи не следва да се кредитират, предвид обстоятелството на неприложени доказателства за действително извършени плащания по тях- за да се приеме, че е извършена реализация на продукцията, а и сделката е между свързани лица. Сочи и че свидетелските показания противоречат на събраните писмени доказателства, поради което правилно съдът не ги е взел предвид. Предлага ВАС да остави в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Плевен е бил сезиран с жалба на С. Т. Л. против Уведомително писмо № 01-153-6500/49 от 15.01.2016 г. на Директора на Областна дирекция на "Държавен фонд Земеделие" – Плевен за отхвърляне на плащанията, с което на жалбоподателката е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 15/112/08032 от 7.11.2012 г. - поради това че към 28.08.2015 г. не е изпълнила свое договорно и нормативно задължение, установено съгласно т. 4. 4 буква "й" от договора и чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/3.04.2008 г. на МЗХ, изразяващо се в неподдържане на минимално изискуемия размер на стопанството от 4 икономически единици и е постановено връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лв. в 30-дневен срок от получаване на уведомителното писмо, на основание т. 4. 4, буква "й", т. 4. 7 от договора и чл. 8, ал. 1, т. 11 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/3.04.2008 г. Съдът приел оспореното уведомително писмо за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на делегирана компетентност и в предвидената от закона писмена форма. От правна страна съдът приел и че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното писмо, нито нарушение на материалния закон, с оглед следното: От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че С. Л. е подала Заявление № 15/112/08032 от 4.09.2012 г. за подпомагане по програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. по мярка 112 – създаване на стопанства на млади фермери, като декларирала обща обработваема земеделска площ на стопанството от 4, 350 дка в [населено място] и [населено място], [община], обл. Плевен съответно: ползвани по договор за наем имот № [номер] в [населено място] от 3, 250 дка - за отглеждане на домати - градински, пъпеши, угар; имот № [номер] в [населено място] от 0, 550 дка за отглеждане на краставици-градински и имот № [номер] в [населено място] от 0, 550 дка за отглеждане на краставици-градински. В началото на подпомагането е деклариран икономически размер на стопанството съгласно представения бизнес план от 4, 49 икономически единици/ИЕ/, предвиждан икономически размер на стопанството към годината на проверка изпълнението на бизнес плана - 12, 74 ИЕ, с предвидено нарастване на стопанството от 8 ИЕ, като за относимата за случая /трета/ година на подпомагане се предвижда отглеждане на краставици- градински на площ от 6, 500 дка. Констатирал и, че на 7.11.2012 г. оспорващата е сключила с ДФЗ договор № 15/112/08032 за отпускане на финансова помощ по посочената мярка, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като размерът на безвъзмездната финансова помощ по договора е общо 48 892 лв., с първото плащане в размер на 24 446 лв. и второ - в същия размер, дължимо при нарастване на икономическия размер на стопанството с 8, 25 ИЕ, съответно нарастване на земеделското стопанство минимум с 4, 5 ИЕ в срок до 3 години от датата на подписване на договора. Взел предвид и, че първото плащане по договора е осъществено на 15.11.2012 г. при одобрен от РА начален икономически размер на земеделското стопанство 4, 49 ИЕ. Съобразил, че съгласно т. 4. 4 буква "й" от този договор фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва върху него, когато ползвателят не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана, т. е. към годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана, в случая - третата от сключване на договора /2015 г./, икономическият размер на стопанството не трябва да е по-малък от минимално изискуемия размер при отпускане на помощта – т. е. не по-малко от 4 ИЕ, което условие е предвидено освен в чл. 8, ал. 1, т. 11 и в чл. 33, ал. 1 от наредбата- че при неизпълнение на свое договорно или нормативно задължение ползвателят на помощта дължи връщане на изплатените суми, заедно със законните лихви, съгласно чл. 4. 7. от договора. По възраженията на оспорващата приел, че със заповед № 287526/17.08.2015 г. на регионален технически инспекторат при РА на ДФЗ е разпоредено извършване на проверка на място на бенефициента в периода 18.08.2015 г. – 28.08.2015 г., като проверката е извършена на 26.08.2015 г., за което е съставен контролен лист (л. 206). Съгласно последния, при извършения оглед на декларираните площи в [населено място] и [населено място] /при който са заснети площите и са приложени снимки (л. 357-375)/ е установено, че ползвателят стопанисва три парцела: един в [населено място] от 0, 317 ха обработваема площ с налични растителни остатъци от отглеждане на ечемик, при заявено по документи 0, 22 ха за засаждане с градински краставици; два - в [населено място] от 0, 4300 ха по документи, заявени за засаждане с градински краставици според бизнес плана, като на място е измерен един парцел от 0, 118 ха, засаден със зеле и един парцел с площ от 0, 133 ха – угар, липсва култура. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и неоспорена комплексна съдебна агротехническа и агроикономическа експертиза/л. 461/, опровергаваща изводите в първоначалната агроикономическа експертиза/л. 434/, приел, че в заявените площи според бизнес плана не са били отглеждани и установени градински краставици като първа култура, поради което икономическият размер на стопанството на бенефициента през третата година е в размер на 0 икономически единици. Не кредитирал показанията на допуснатите до разпит на двама свидетели- поради това, че те не се подкрепят от другите доказателства по делото. В тази връзка съобразил, че оспорващата е заявила, че през третата година на проекта, която обхваща стопанската 2014/2015 г. ще отглежда 6, 5 дка градински краставици и е заявила по анкетна карта от 14.05.2015 г. за стопанската 2014/2015 г. намерение за засаждане на 0, 22 ха градински краставици в имот [населено място] като основна култура и на същата площ втора култура – други зеленчуци, но при проверката на място на 26.08.2015 г. на парцела в [населено място] е установено 0, 317 ха ожънат ечемик и не са установени градински краставици /а и няма как да са били засети и отглеждани на тази площ, защото установеният ечемик е есенник и е бил засят през есента на предходната година, а реколтата е прибрана към момента на проверката/, както и че на единия парцел в [населено място] от 0, 1330 ха е установена угар – липса на насаждения, а на другия, в същото село- от 0, 1180 ха е установено насаждение от зеле с големина на розетката от около 50 см, което означава, че е било засадено преди месец и половина, а е необходимо и седмица технологично време за обработка и подготовка на почвата, в случай, че е имало преди това първа култура градински краставици, както твърдят свидетелите. На тази база приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че към годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана т. е. третата година от сключване на договора - 2015 г., бенефициентът не е поддържал минимално изискуемия икономически размер на стопанството от 4 икономически единици съгласно изискването на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., което е основание, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 11 от последната, бенефициентът да не получи второ плащане по договора, както и че дължи възстановяване на получената сума за първо плащане, заедно със законната лихва -за неизпълнение на нормативното си и договорно задължение, посочено както в цитираните текстове от наредбата, така и в т. 44 б. "й" и т. 4. 7 от процесния договор за финансиране. Постановеното решение е правилно. Не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила, предвид следното: Твърдението на касационния жалбоподател, че административната преписка не е представена в цялост /досежно снимковия материал/, е ирелевантно за настоящия спор, тъй като непълнотата на доказателствата не е касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, освен ако е свързана с нарушение от съда на процесуалните правила при разглеждането на делото, каквото в случая не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 и ал. 2 АПК, в касационното производство се допускат само писмени доказателства и то само за установяване на касационните основания, но не и доказателства по фактите, а според разпоредбата на чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Възражения за липса на част от административната преписка биха били допустими пред първоинстанционния съд като инстанция по фактите. В конкретния случай жалбоподателят в хода на първоинстанционното производство е имал възможността да се запознае с всички доказателства, приложени към делото, в това число с административната преписка, като при установена непълнота, е могъл да иска от съда ответникът да бъде задължен да приложи същата в цялост. Твърдяната непълнота на доказателствата в конкретния случай, както бе посочено по-горе, не се дължи на нарушаване на съдопроизводствените правила от страна на съда, каквото би било недопускане на допустимо доказателство, неправилно разпределение на доказателствената тежест и пр., а е резултат на процесуалното бездействие на страната. Неоснователно е и следващото възражение в касационната жалба, че постановеното решение не е съобразено с доказателствата, налични по делото, както и че съдът неправилно кредитирал заключението на вещите лица по комплексната експертиза, чиито изводи според касатора били основани на "остарели методи "и не е следвало да бъдат възприети. Не е спорно, че допуснатата и изслушана в първоинстанционното съдебно производство комплексна експертиза е приета, като неоспорена от страните. Възраженията в касационната жалба за "некоректност" на експертизата по същество представляват оспорване на експертизата, което е недопустимо в касационното производство. Несъстоятелно е и твърдението от касационната жалба за неправилно несъобразяване на решението с показанията на разпитаните като свидетели Л. и Ц., тъй като те не се подкрепят от другите доказателства по делото, за което -в мотивите на оспореното съдебно решение съдът е посочил основание и съображения. Съдът обстойно е посочил и причината, поради която не е кредитирал едноличната експертиза, както и представеното след изслушване на заключението становище от доц. д-р Ф., с характер на експертно мнение, което не е дадено в качеството му на назначено по делото вещо лице- единственият допустим процесуален способ за събиране и приобщаване на такъв род доказателства по делото. Правилни са изведените в тази връзка изводи на съда, като съображенията му съответстват на чл. 195 и чл. 197 ГПГ, приложими на основание чл. 144 от АПК. Най-сетне, неоснователно е и възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. При посочените по-горе данни правилно първоинстанционният съд е приел, че след като икономическият размер на стопанството на жалбоподателя е под 4 ИЕ отказът за финансиране, постановен на основание чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 е обоснован. В чл. 9, ал. 1 от Наредбата кумулативно са зададени условията, на които кандидатите следва да отговарят, за да получат исканото подпомагане. Според т. 8 общият икономически размер на земеделското стопанството не може да е по-малко от 4 ИЕ. От доказателствата по делото, включително и от приетата като неоспорена от страните по делото комплексна експертиза, се установява, че икономическият размер на стопанството на оспорващата е под изискуемите 4 единици и че това се дължи на обстоятелството, че на заявените според бизнес плана площи не са били отглеждани и установени градински краставици като първа култура, поради което икономическият размер на стопанството на бенефициента през третата година е в размер на 0 икономически единици. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредбата, ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато бъде установено, че не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. Затова е законосъобразен изводът, че е налице основанието по чл. 8, ал. 1, т. 11 от наредбата бенефициентът да не получи второ плащане по договора, както и да дължи възстановяване на получената сума за първо плащане, ведно със законната лихва –за неизпълнение на нормативното и договорно задължение, последното-посочено в т. 44 б. "й" и т. 4. 7 от договора за финансиране, респ. че правилно административният орган е постановил отказ за финансово подпомагане. Този извод не се разколебава от приложените към касационната жалба и към писменото становище документи. Впрочем те са неотносими към предмета на спора- отказът за второ изплащане на финансова помощ по договора от 7.11.2012 г. /л. 188 и изисканото връщане на първото плащане по този договор. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС-Плевен е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение