Решение № 2944 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6947/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Научния съвет /НС/ на Национална художествена академия /НХА/, представляван от ректора проф. Г. Янков, чрез процесуален представител, срещу Решение 2023 от 27.03.2024 г., постановено по административно дело 11 108/2023г. на Административен съд София град / АССГ/, с което съдът е отменил решение по т.5 по протокол от 21.06.2023 г. на НС на НХА и върнал делото като преписка на НС на НХА за ново произнасяне, при спазване на указанията в мотивите към съдебното решение. Касаторът обжалва решението като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано отменителни основания, съгласно чл.209, т.3 от АПК. Конкретно поддържа, че законът не съдържа изискване за мотивиране на решенията на НС за приемане или отхвърляне на предложението на научното жури за заемане на академичната длъжност главен асистент, като подобно изискване не съществува и във вътрешния правилник на НХА. Сочи, че е спазена нормата на чл.59 ал.2 от АПК, тъй като мотиви за решението се съдържат в протокола от проведеното заседание на НС от 21.06.2023г., в изказаните мнения, становища и предложения на членовете на НС. Моли решението на АССГ да бъде отменено и вместо него се постанови решение, с което се отхвърли жалбата на А. П. срещу решението на НС на НХА. Подробни съображения излага в касационната жалба и в позиция по същество. Претендира разноски , за които представя списък. Ответникът А. А. П., чрез пълномощник, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Счита, че при постановяване на решение, в противоречие с предложението на научното жури, НС следва да го мотивира. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски по списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на А. А. П. срещу решение по т.5 от заседание на НС на НХА, проведено на 21.06.2023г., с което не е избрана за заемане на академичната длъжност главен асистент по Живопис и Стенопис в катедра Стенопис на НХА. Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е установил правилно фактите, свързани с процедурата за провеждане на конкурса, които не са спорни между страните. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, административният съд е приел, че оспореното решение е взето от компетентен орган и в процедура, развила се в съответствие с условията и реда на чл.19-23 от ЗРАСРБ, относимите норми от Правилника на прилагането на ЗРАСРБ и Правилника на НХА за прилагане на ЗРАСРБ, но не са спазени изискванията за форма на административния акт. Въз основа на решението си по протокол от 15.06.2023г., прието единодушно, научното жури мотивирано е предложило на НС на НХА да избере А. П. на обявената за заемане академична длъжност главен асистент по Живопис и Стенопис в катедра Стенопис на НХА. С решението по т.5 от Протокол от 21.06.2023г. НС на НХА не е избрал А. П. на длъжността главен асистент. За да обоснове крайния си извод, правилно съдът е посочил, че преценката за заемане на академичната длъжност главен асистент се извършва от НС, който не е обвързан от предложението на научното жури, но като решаващ орган, когато не приема мотивите в предложението на научното жури, е задължен да изложи собствени мотиви за своето решение. Мотивирането на административните актове, като задължително условие за тяхната законосъобразност, безспорно се отнася и до решенията, приемани от НС в качеството му на колективен административен орган, в конкретната процедура. Оперативната самостоятелност на НС, при невъзприемане на мотивираното предложение на помощния орган научното жури, не води до отпадане на задължението му да изложи мотиви, в подкрепа на решението си. Това задължение, както правилно е посочил административния съд, не отпада поради приетия в правилника на НХА начин на провеждане на гласуването / тайно/, както и поради липсата на изрична норма в ЗРАСРБ за мотивиране на решението на НС. Мотивирането на административните актове, като задължително условие за тяхната законосъобразност, безспорно се отнася и до решенията, приемани от НС в качеството му на колективен административен орган. Съгласно ТР 4/22.04.2004г. на ВАС, в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви за преценката му, съставлява основание за отмяна на акта. Както правилно е приел първоинстанционният съд, на заседанието на НС, проведено на 21.06.2023г., по т.5 са изказани становища от петима от общо 16 присъстващи членове на НС, но нито едно от изказванията, не може да послужи за мотиви на решението да не бъде избрана А. П. на длъжността главен асистент. Споделят се изводите на АССГ, че становищата са общи, някои и неотносими към съществото на решението, а съдържанието им не позволява определянето им като мотиви на приетото решение на НС. В допълнение, едно от становищата / на проф.Добрев /, може да бъде определено по-скоро като подкрепящо предложението на научното жури, доколкото оценява портфолиото от работи на кандидата като много сериозно, но все пак с акцента, че не е ясно за кой кандидат се отнася. Принципно, изразените на заседанието на НС мнения, становища и съображения на отделните членове на съвета, следва да се ценят при преценката на наличието на мотиви на крайния акт, но такива, както правилно е приел административния съд, по същество липсват в решението. Като е приел, че мотивирането на административния акт е една от гаранциите за неговата законосъобразност и за защита на правата и законните интереси на страните в административното производство, включително правото им на защита, чрез осъществяване на съдебен контрол и извел извод, че в конкретния случай административният орган не е мотивирал решението си, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, на ответника А. П. се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на пето отделение на Върховен административен съд