Решение № 10602 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13006/2011 г.

Решение № 10602 от 19.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13006/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ при ЦУ на НАП, гр. Варна, срещу решение № 2048/10.08.2011 г. по адм. дело № 1305/2011 г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна, с което е отменен ревизионен акт / РА/ № 030801463/06.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 158/15.04.2009 г. на директора дирекция "ОУИ", гр. Варна, с който на "Темонт" ЕООД за данъчен период м. 11. и м. 12.2003 г., з д. п. м. 07,м. 08, м. 09 2004 г. и за д. п. м. 12.2005 г. са определени данъчни задължения по ЗДДС /отм./ общо в размер на 15981, 06 лв. и лихви за забава в размер на 9 754,28 лв. и определени задължения по ЗКПО /отм./ за 2003, 2004 и 2005 г. общо в размер на 16484,36 лв. и лихва общо в размер на 10 040,48 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необосновано. Иска отмяната му и присъждане на разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Темонт" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Неделчев иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. Образувано е след решение на ВАС по адм. дело № 12376/2010 г. с което е отменено решение на Административен съд Варна постановено по адм. дело № 1453/2009 г. по описа на съда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с оспорения РА незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит като е прието, че не са били налице реални доставки по процесните фактури по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./ от една страна, а от друга не са налице кумулативните изисквания на чл. 64 ЗДДС, респ. налице са отрицателните предпоставки на чл. 65 ЗДДС /отм./ във връзка с упражняване на правото на данъчен кредит. Незаконосъобразно с оглед приетата липса на реалност на доставките налице са и основания за увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2003,2004 и 2005 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО /отм./. По отношение на данъчен период м. 11 и м. 12.2003 г. жалбоподателя е упражнил правото си на данъчен кредит по фактури № 182/26.11.2003 г. и № 206/22.12.2003 г. издадени от "Ребуция " ЕООД, регистриран към този период доставчик. Предмет на доставката по по тези фактури са СМР, съгласно договор от 15.10.2003 г. акт обр. 19 от 26.11.2003 г. и акт обр. 19 от 22.12.2003 г., във връзка с преработка на главни електромерни табла в жилищни блокове в град Варна. Материалите за изпълнението са за сметка на жалбоподателя. ДДС и данъчната основа по тези фактури са е платени с банкови преводи. Платеният ДДС и по двете фактури е осчетоводен по см. 502"ДДС- сметка". От представените документи от доставчика става ясно, че през този период дружеството е имало наети 14 лица на длъжност ел. заварчик, от които седем със средно специално образование по специалността "заварчик". СМР по двете фактури са включени в дневника за продажби през съответните периоди и в съответните справки декларации. Според заключението на ВЛ при изготвената ССЕ, получените от жалбоподателя доставки са участвали в извършването на последващи облагаеми доставки. Налице е реална доставка по фактурите издадени от "Ребуция " ЕООД. По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за дан. период м. август 2004 г. по фактура № 239/31.08.2004 г. издадена от "Топ- Трейд-3" ЕООД са налице доказателства за извършена реална доставка. Предмет на доставката по тази фактура са различни видове стоки- черна ламарина, различни размери, профили различни размери, описани по вид и количество в самата фактура с отбелязана единична стойност. Имайки предвид естеството на доставката съдът е приел, че не се изисква специална кадрова обезпеченост, нито изисквания за специален транспорт. Данъчната основа е заплатена в брой за което е наличен РКО. ДДС е платен от ДДС сметка на жалбоподателя в ДДС сметка на доставчика. Дружеството доставчик е отразило доставката в дневника за продажбите, респективно в справка- декларация за д. п. м. 08.2004 г. Стоките предмет на тази доставка са използвани за последващи услуги. Налице са реални доставки и по отношение на фактурите, издадени от "Евростандарт прима " ЕООД за д. п. 07, 09 и 12.2004 г. Предмет на доставките са СМР. Издадени са протоколи обр. 19. Отделните работи са описани по вид и стойност в протоколите. Данъчните основи и ДДС и по трите фактури са заплатени по банков път. Платения ДДС е осчетоводен по сметка 502.От доказателствата представени от жалбоподателя в хода на ревизията е установено, че доставките по фактурите за включени в сборните ведомости и оборотните ведомости за съответните периоди, отразени са в дневника за продажби, респективно в справките декларации за ДДС през процесните периоди. Представени са и трудови договори във връзка с кадровата обезпеченост на доставчика за осъществяване на доставките. От експертизата приета в хода на съдебното производство и неоспорена от страните се установява, че получените от дружеството жалбоподател доставки по тези фактури са участвали в извършването на последващи облагаеми доставки. Жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 12.2005 г. по дан. фактура № 34/28.12.2005 г. и по ф. № 35/29.12.2005 г. издадени от "Енола" ЕООД с предмет на доставките кух профил различни размери, шина различни размери, винкел различни размери и черна ламарина различни видове. Съдът е приел, че съобразявайки естеството на доставките на дружеството не е необходимо доставчика да е разполагал със специална кадрова обезпеченост, нито пък със специален транспорт за стоката. Данъчната основа и ДДС са платени в брой за което е наличен касов ордер. Платения ДДС е осчетоводен по см. 502 - ДДС сметка. От заключението на вещото лице е видно, че получените от жалбоподателя стоки по тези доставки са участвали в последващи облагаеми доставки, от които дружеството е реализирало приходи. Налице е реална доставка и по тези спорни фактури. С оглед установената реалност на доставките по процесните фактури незаконосъобразен се явява изводът на данъчния орган за наличието на основания за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2003 г., 2004 г. и 2005 година на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО /отм./, респ. за наличие на задължения по ЗКПО. Оспорения РА е изцяло незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението е правилно. Съдът правилно е преценил, че от събраните в хода на производството доказателства може да се направи обоснования извод, че са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС /отм./ от една страна, а от друга - налице са всички кумулативни изисквания на чл. 64 ЗДДС /отм./ за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. При ревизията е констатирано приспадане на данъчен кредит по доставки на "Ребуция " ЕООД, "Енола " ЕООД, "Евростандарт прима " ЕООД и "Топ- Трейд-3" ЕООД с предмет- материали и СМР по договор и протокол образец 19. Налице са и доказателства за реалността на доставките на стоки и услуги, по които е доказано плащане на ДДС по ДДС сметки на доставчиците. По отношение на доставчика "Ребуция" ЕООД са представени: рамкови договори, приемо- предавателни протоколи, доказателства за нает персонал на длъжност заварчици и др. Относно доставчика"Евростандарт Прима " ЕООД са представени договор за СМР, по който има последващо изпълнение, протоколи за приемане на възложената работа, издадени са първични документи- фактури, отразяващи извършените услуги. Налице са доказателства за извършено заплащане на услугите по банков път. Налице е също така отразяване в счетоводството на доставчика на процесните сделки, както и доказателства за кадровата обезпеченост за извършване на услугите, документирани в процесните фактури. По същия начин стои въпросът и с извършените доставки по фактури, издадени от "Енола" ЕООД и "Топ Трейд 3" ЕООД. Представени са в хода на административното производство доказателства, че ревизираното лице е било наето като изпълнител от "Електроразпределение" Варна и "Елстрой корект" за преработка на главни и етажни електромерни табла в жилищни блокове в град Варна. Налице са фактури и приемо- предавателни протоколи за изпълнение на тези договори. В съдебното производство е прието без оспорване заключение на ССЕ, в която вещото лице е констатирало, че получените от "Темонт" ООД доставки, документирани с процесните фактури, издадени от фирмите доставчици за процесните периоди са участвали в извършването на последващи облагаеми доставки. Това е ставало чрез подписване на договори, протоколи и данъчни фактури, както и чрез получаване на приходи от тези последващи облагаеми доставки. Неоснователно на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури за процесните данъчни периоди. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно в тази част. Решението е правилно и в частта относно определения допълнителен КД за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. С оглед установената реалност на доставките по процесните фактури не са налице основания за увеличение на финансовия резултат на дружеството за тези периоди на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО /отм./, респективно за наличие на задължения по ЗКПО. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба също не следва да се присъдят разноски за касационното производство доколкото няма приложени доказателства за направени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение