Решение № 4009 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9363/2012 г.

Решение № 4009 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9363/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника юриск. Мариела Панчева против решение № 3009 от 04.06.2012 г. по адм. д. № 11642/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 36 състав, в частта, с която е отменен отказ обективиран в писмо изх. № 02-2600/9324 от 19.10.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която не са предоставени на жалбоподателя данни за идентификацията на кандидатите за подпомагане - юридически лица; данни за схемите и/или мерките, по които се иска подпомагане, данни за идентификацията на земеделските парцели по които се иска подпомагане и площта на парцела в хектари до втория десетичен знак и е изпратена преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението. Излага доводи, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Смята, че административният орган е сезиран с недопустимо искане за извършване на административна услуга, поради и което няма задължение да се произнася по това искане. Излага, че достъп до Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ имат само определен кръг субекти, но не и юридически лица, какъвто е жалбоподателя. Моли, да се отмени решението в обжалваната част. Направено е възражение за прекомерност на разноските по адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът - "Ирис земя" АД, гр. Русе чрез пълномощник адв. Людмил Петков, с писмен отговор и писмено становище оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли, да се потвърди обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че правилно съдът е дефинирал предмета на делото, отнасящ се до извършване на заявената от молителя /"Ирис Земя" АД/ административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ЗАдм, и че по силата на § 8 от ПЗР на АПК положителното произнасяне на административния орган по молби на това правно основание или постановяването на отказ се приравнява на ИАА по чл. 21 от АПК. Излага, че целта на жалбоподателя е да реализира впоследствие свои права, което обуславя правния му интерес за предоставяне на съдържащата се в ИСАК информация за собствените му обработваеми земи за кампании 2007 г. до 2008 г. включително. Излага, че правилно е приета за неоснователна претенцията за получаване на данни за физическите лица, ползватели на земеделските парцели. Смята, че с оглед идентификацията на кандидатите за подпомагане по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, тези данни са лични по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗЗДЛ и тяхното предоставяне е недопустимо, т. к. не попада в изключението по чл. 4 от същия закон. Смята, че са неоснователни възраженията в касационната жалба за недължимост на произнасяне от страна на административния орган, след като молбата не съдържа индивидуализация на конкретните имоти със съответните номера /по ПНИ/, местонахождение и др., а липсата на подобна информация не е пречка за удовлетворяване на искането при положение, че съществува ред по АПК - чл. 30, ал. 2, чл. 35 и сл. за отстраняване на недостатъци на молбата, служебно събиране на доказателства и др., който в случая не е спазен, включително и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от АПК. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 3009 от 04.06.2012 г. по адм. д. № 11642/2011 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 36 състав, е отменен отказ обективиран в писмо изх. № 02-2600/9324 от 19.10.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта, с която не са предоставени на "Ирис земя" АД данни за идентификацията на кандидатите за подпомагане - юридически лица; данни за схемите и/или мерките, по които се иска подпомагане, данни за идентификацията на земеделските парцели, по които се иска подпомагане и площта на парцела в хектари до втория десетичен знак и е изпратена преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението. Съдът е приел, че отказът представлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, с който се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, след като с молба е поискано да се извърши административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от др. на Закона за администрацията и в съответствие с § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Административният съд е приел, че в случая в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, жалбоподателят е имал право да получи административната услуга - информация относно земеделски земи, за които се е легитимирал като собственик. По тези съображения е отменил отказа в тази част и е указал на органа да бъдат предоставени исканите данни от ИСАК за описаните в молбата имоти. Обжалваното решение е правилно, не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят неговата отмяна. В съответствие с чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав приема за правилно установени фактите в първоинстанционното производство, като споделя направените въз основа на тях правни изводи за приложение на материалния закон - чл. 3, ал. 2 от Наредба № 49/2004 г., както и прилагането на чл. 21 и § 8 ПЗР на АПК. Установено е, че с молба вх. № 02-2600/9324/04.10.2011 г. "Ирис земя" АД е поискало от изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, да му бъде предоставен достъп до данните от ИСАК, като му се предостави информация във връзка с бенефициентите посочили себе си като лица обработващи описаните в молбата земи - негова собственост за кампания 2007, 2008 и 2009, като конкретно са поискани данни: 1. данни за идентификацията на кандидата за подпомагане, определени в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г.; 2. схемите и/или мерките, по които се иска подпомагане, 3. данни за идентификацията на земеделските парцели, за които се кандидатства за подпомагане и 4. площта на парцела в хектари до втория десетичен знак. Искането е обосновано с намерението собственика на земите да потърси правата си по съдебен ред спрямо ползвателите, които неправомерно ползват тези земи. С писмо изх. № 02-2600/9324 от 19.10.2011 г. заместник изпълнителния директор на ДФЗ е уведомил жалбоподателя, че ДФЗ не е компетентен орган по решаване на частно правни въпроси и не е страна във взаимоотношенията между арендатори и арендодатели. При разглеждане на производството по жалбата срещу оспорваното писмо, административният съд правилно е приел, че представлява отказ да се извърши исканата административна услуга, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Отказът е постановен по повод искане на "Ирис земя" АД да му бъдат предоставени данни за идентификацията на кандидатите за подпомагане - юридически лица; данни за схемите и/или мерките, по които се иска подпомагане, данни за идентификацията на земеделските парцели, по които се иска подпомагане и площта на парцела в хектари до втория десетичен знак, която информация е от значение за упражняване на права на заявителя за собствените му земеделски земи, поради и което се засягат негови права и интереси /чл. 21, ал. 3 от АПК/. Неоснователни са възраженията на касатора, че искането за предоставяне на административната услуга е недопустимо и поради това административният орган не е задължен да издаде административен акт. В съответствие с чл. 30, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол, която съгласно ал. 2, т. 2 включва - система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане. Съгласно чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системата, като е приета - Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. В съответствие с чл. 3, ал. 1 отНаредба № 105/2006 г. системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане включва регистър на кандидатите за подпомагане и регистър на заявленията за подпомагане. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от Наредба № 106/2006 г. достъп до система за регистрация на кандидатите и заявленията за подпомагане имат, освен посочените в предходните точки, така и лица, определени със заповед на изпълнителния директор на РА или на министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба № 106/2006 г. регистърът на ползваните земеделски земи е част от системата за идентификация на земеделските парцели и включва: информация за земеделския стопанин; местонахождение и размер на блоковете на земеделските стопанства, които стопанисва земеделският стопанин, и начина на трайно ползване на всеки от тях; номерата на блоковете на земеделското стопанство; други данни, които идентифицират ползваните земеделски земи и др. В съответствие с чл. 20, ал. 2, т. 3 от Наредба № 105 достъп до информационната система за ползване на данни имат и други лица, определени със заповед на министъра на земеделието и храните. С оглед на изложеното следва, че достъпът до ИСАК не е ограничен само за служебни цели, а данни могат да се предоставят и на други лица по определен ред. В конкретния случай е заявено искане за предоставяне на данни от информационната система от легитимиран собственик на земеделските парцели, които са конкретно индивидуализирани в молбата за предоставяне на информацията, като тези данни са свързани с упражняване на права на собственика спрямо ползватели на тези парцели. Доколкото липсва нормативно ограничение за предоставяне на данни от регистъра на самия собственик на земеделските парцели, отказът да се издаде документ с данни, които се съдържат за тях в регистъра, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 и § 8 от ПЗР на АПК, във връзка с § 1, т. 2 от др. на ЗАдм. Неоснователен е и довода на касатора, че с молбата не са посочени конкретни данни относно имотите /ползватели, номера, местонахождение/, поради и което не са били налице предпоставките за издаване на искания акт. Административният орган не е съобразил изискванията на чл. 30, ал. 2 от АПК, в случай, че искането съдържа недостатъци, макар в конкретния случай да са посочени подробни данни за имотите, да уведоми заявителя за отстраняването в три дневен срок. Неспазване на изискването от административния орган по повод извършване на административна услуга е обусловило незаконосъобразност на отказа, поради и което правилно е отменен от първоинстанционния съд. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, следва да бъдат присъдени направените разноски по делото от ответника по жалбата. В съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, е направено възражение за прекомерност, което съдът приема за основателно. Ответникът е претендирал разноски в размер на 800,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, които с оглед фактическата и правна сложност на делото са прекомерни, поради което ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 400,00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,