Решение № 6806 от 22.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, против Решение 6919 от 18.11.2022 г., постановено по адм. д. 8608/2022 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221721006712-091-001 от 21.04.2022 г., издаден от С. Костадинова - орган, възложил ревизията и Д. Сапунджи, ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Националната агенция за приходите, на основание чл. 156, ал. 4 ДОПК, и са присъдени разноски в полза на Р. Тасева. Подържат се касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с които се обосновава и неправилността на съдебния акт. Сочи, че безспорно е доказано наличието на укриване на факти и обстоятелства, като формата на вината не е предмет на разглеждане в данъчното право. Развива подробни съображения в касационната жалба в тази насока. Настоява се за отмяна на съдебния акт и разрешаване на спора по същество, като се потвърди процесният РА. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба Р. Тасева, чрез адв. Дундов, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е прието, че процесният РА е издаден от компетентни органи по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК. Предмет на производството пред състава на Административен съд София-град е била законосъобразността на ревизионен акт Р-22221721006712-091-001 от 21.04.2022 г., издаден от С. Костадинова - орган, възложил ревизията и Д. Сапунджи, ръководител на ревизията, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Националната агенция за приходите, на основание чл. 156, ал. 4 ДОПК , с който са установени задължения на Р. Тасева на основание чл.19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на ЛЕЙДИС ЕООД в общ размер на 519 265,46 лева, от които главница в размер на 375 723,42 лева и лихви в размер на 143 542,04 лева. Установена била следната фактическа обстановка: Ревизията е за установяване на задължения по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на Р. Тасева за задължения за ДДС на ЛЕЙДИС ЕООД гр. София, чийто управител Тасева е била от 26.01.2018 г. до 15.10.2018 г. Установените задължения са по подадени от дружеството справка- декларация за периода месец 09.2018 г., и по влязъл в сила ревизионен акт, издаден на юридическото лице, приобщен по реда на ДОПК със съответния протокол. В хода на ревизията органите по приходите са установили, че ревизираното лице е била управител и съдружник в ЛЕЙДИС ЕООД до 15.10.2018 г. Дружествените дялове са продадени с договор от 28.09.2018 г., вписан в Търговския регистър на 15.10.2018 г. Видно от изводите в ревизионния доклад, възприети изцяло в ревизионния акт, укривайки факти и обстоятелства относно получени фактури от дружества, зад които не стоят реално извършени доставки, ревизираното лице, в качеството му на управител на дружеството е допуснало подаването на декларации по ЗДДС на ЛЕЙДИС ЕООД със занижени данъчни задължения, като последица от това е липсата на навременна информация за задълженията, което пък е причина данъчната администрация да не заяви претенциите си непосредствено след декларирането на същите. Задълженията на ЛЕЙДИС ЕООД, както по справката- декларация за ДДС, така и установените с акта, не са погасени от дружеството. Органите по приходите са установили, че юридическото лице не притежава активи, които биха могли да обезпечат вземането на НАП. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че фактическият състав на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК включва следните елементи: 1. Субект на отговорността - кой може да бъде трето отговорно лице - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл.14,т.1 или 2 ДОПК, 3. Действие - укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т.е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно- следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество и не е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. Стигнал е до извод, че между страните не е спорно, че задълженото лице е субект на отговорност поради това, че е бил управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди, както и че е налице установено задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК. Според съда е недопустимо укриването на факти и обстоятелства да се презюмира с наличието на влязъл в сила ревизионен акт, установяващ задължения на друг правен субект - юридическо лице. Посочено е, че липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със събирането на задълженията, поради това, че подаването на справки - декларации по ЗДДС с неверни данни с цел невнасяне на дължим ДДС е относимо към дължимостта на данъка от дружеството, но не и към събирането му. При тези изводи съдът е отменил РА като незаконосъобразен. Решението на Административен съд София-град е правилно. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Не са спорни част от общите предпоставки на посочените две хипотези ревизираната е материалноправно легитимирана като субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за публични задължения на Лейдис" ЕООД, възникнали в периодите на 2018 г., през който е била управител на задълженото лице. Настоящият касационен състав споделя изводите на административният съд, че не са налице всички кумулативно изискуеми елементи за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка с декларираните данни в справките - декларации по ЗДДС не е налице. Това укриване на факти е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към събирането им. Фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. В тази връзка правилно съдът е приел, че такава пряка причинна връзка в случая не е доказана от страна на приходната администрация. По отношение на ангажираната отговорност по чл.19 ал.2 от ДОПК освен към мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 221,ал. 2, изр. последно АПК и не следва да преповтаря, следва да се посочи, че и в Решение 1323/22.08.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София /стр.18 от делото/ е посочено изрично, че не са налице предпоставките за реализиране на отговорност на ревизираното лице по чл.19 ал.2 от ДОПК. Горестоящият административен орган, въпреки че се е произнесъл с решението си извън законовия срок, е изложил подробни и правилни мотиви в тази посока. С оглед изложеното обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, а като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съгласно приложен списък се явява своевременно и основателно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение