Решение № 9596 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4250/2009 г.

Решение № 9596 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4250/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Александър Коджабашев, в качеството му на процесуален представител на Кирил Христов Димитров, едноличен търговец с фирма ЕТ "Хелас 2000 - Кирил Димитров", срещу решение № 13275 от 4.12.2008 г. по адм. дело № 4044 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - министърът на околната среда и водите оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петьо Петков. Заинтересуваната страна - СД "Био Силиком - Иванова, Гиков и сие", призована при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК, не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение е била заповед № РД-108 от 26.01.2005 г. на министъра на околната среда и водите, с която е обявено класирането на кандидатите в проведен конкурс за отдаване под наем на стол-кафе-клуб в сградата на МОСВ на бул. "Мария Луиза" № 22 в гр. София. Същата е издадена на основание чл. 16, ал. 3 от ППЗДС (отм.) и заповед № РД-1272 от 08.12.2004 г. на министъра на околната среда и водите, с която е наредено да се проведе конкурс по документи за отдаване под наем на посоченото помещение. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, като е отчетено, че единственият спорен момент е, че предложението на кандидата класиран на първо място не е заведено в специален регистър, в който са заведени предложенията на останалите кандидати. При това съдът е приел, че е неоснователен довода, че в заповедта за откриване на конкурсната процедура липсва описание на недвижимия имот, за който се провежда конкурса, както и че състава на конкурсната комисия е формиран в нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ППЗДС (отм.). Приел е също за неоснователен довода, че не са назначени резервни членове на конкурсната комисия, както и за допуснато нарушение на чл. 52 от ППЗДС (отм.). Така основен спорен момент от правна страна е бил този, че офертата на класирания на първо място кандидат не е заведена в специален регистър, каквото изискване е предвидено в т. 13, р. I от заповед № РД-1272 от 8.12.2004 г. и в том I, т. 13 от условията за участие в конкурса. Според съда действително офертата на класирания на първо място кандидат е заведена със сигнатура различна от тази на останалите участници, но дата на която е подадена е в рамките на крайния срок за подаване на предложенията. Фактът, че офертата на класирания на първо място кандидат не е заведена в специален регистър не може да се приеме като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, понеже фактът на срочното подаване на офертата на този кандидат е установено по безспорен начин освен от датата поставена на входящия регистрационен номер, а още и от извлечението на електронната регистрационна система на министерството на околната среда и водите и от датата поставена на квитанцията към приходен касов ордер, с която е внесена сумата от 80,00 лв., гаранция за участие, съобразно т. 10, том I от условията за участие в конкурса. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и не се констатира твърдяното нарушение в касационната жалба. Касационното възражение, изразено в три довода, е свързано с основния спорен момент, посочен по-горе, а именно преценяването на завеждането на офертата на класирания на първо място не в специален регистър, според заповед № РД-1272 от 8.12.2004 г. на министъра на околната среда и водите и условията за участие в конкурса, което според касатора рефлектира върху крайния резултат от същия. По делото не е бил спорен този факт, но това не може да обоснове извод за нарушаване на процедурните правила и по-специално на това за мястото на подаване на офертата и нейното антидатиране. По делото безспорно е установено, че не са налице нарушения по отношение факта на срочното подаване на същата, като съдът е обосновал извод в тази насока. По отношение на статута на автоматизираната информационна система на МОСВ, която в случая е заместила специалния регистър и заявлението на спечелилия кандидат е с входящ номер, който се отличава от входящите номера на останалите кандидати, то следва да се приеме, че деловодната система на министерството (АИС "Document assistant") е регламентирана с инструкция за организацията на деловодната дейност и документооборота, представена по делото в настоящото производство и конкретно според съдържанието на чл. 9 от нея. Съгласно чл. 8 от същата на регистрация в министерството подлежат всички входящи и изходящи документи, с изключение на тези по приложение № 1, като от съдържанието на последното се установява, че категорията "оферти" не е включена в него. От данните по делото се констатира, че правата на касатора за участие в конкурса не са нарушени, неговото предложение е било допуснато и класирано, според размера на предложената от него цена, която е по-ниска в сравнение с тази на класирания на първо място. Само нарушения, които препятстват правото на кандидата да участва в конкурса или са довели до невъзможност да участва и се класира в него, могат да се квалифицират като съществени нарушения, които биха могли да повлияят върху съдържанието на обжалвания административен акт, с който е финализирана процедурата. В случая такива нарушения не са налице, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав