Решение № 2239 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11830/2019 г.

Решение № 2239 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11830/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД "Северна Морска, чрез проц. представител гл. юрисконсулт А. Шулева, против решение № 1528/22.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1165/2018 г. по описа на Административен съд Варна. В същата се прави оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Лактос 2000" ЕООД, чрез адв. Славова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – гр. Варна е отменил Решение с рег. № 32-82995/21.03.2018 г. към MRN: 18 BG002002 Н0010767/19.01.2018 г., на и. д. Началник на Митница Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 74, пар. 2, буква б), вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МК/, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от MRN: 18 BG002002 H0010767/19.01.2018 г.; определена е нова митническа стойност на внасяната от "ЛАКТОС 2000" ЕООД стока – рафинирана и деодорирана палмова мазнина GOLDEN ROSE BRAND PALM FAT, 111 800 кг нето тегло х 1, 26 лв/кг установено по MRN: 17 BG001007 H0058743/12.12.2017 г.; разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN: 18 BG002002 Н0010767/19.01.2018 г. както следва: Стока № 1 – стойността в кл. 43 "Код – МО" вместо 1 да се чете като 3; разпоредена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания начислено е и е взето под отчет мито /А00/ - 140868, 00 лева и ДДС /В00/ - 156216, 18 лева, от които са платени мито /А00/ - 6332, 02 лева и ДДС /В00/ - 15871, 58 лева и дължими суми за доплащане: мито /А00/ - 6346, 10 лева и ДДС /В00/ - 15371, 66 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.; на основание чл. 77, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за длъжник е определен "ЛАКТОС 2000" ЕООД, гр. София. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесното решение на началника на Митница-Варна, тълкувал е правната уредба на ЕС относно митническото остойностяване и е анализирал относимите норми на националното право. Съдът е посочил, че доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Съдът е приел, че това императивно изискване в случая формално е спазено, т. к. в писмо изх. № 32-/номер и дата не се четат, находящи се на л. 35 и 36 от делото/, връчено на представител на фирмата на 02.02.2018 г., в писмото, началникът на Митница гр. Варна е изложил подробно обстоятелствата, с които обосновава съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност. От друга страна, съдът е приел, че дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност. От представения договор е установено, че същият е за продажба на отложено плащане. Констатирано е, че размерът на кредитния лимит не кореспондира с цената за договореното количество, т. к. същият е за обем доставки в дългосрочен период доставки. Съдът обаче е преценил, че заявката, фактурата и установените от вещото лице счетоводни записи си кореспондира. Поради това като краен извод е приел, че между декларираната и реално платена цена не е установена разлика, както и че не са налице несъответствия, които да предизвикат основателни съмнения у митническите органи. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорният въпрос по делото е относно митническата стойност посочена в MRN: 18 BG002002 Н0010767/19.01.2018 г., на и. д. Началник на Митница Варна, за поставяне под режим "допускане за свободно обращение на стоки, предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка" на стока –рафинирана и деодорирана палмова мазнина GOLDEN ROSE, 111 800 кг. нето тегло, с произход Индонезия, В кл. 22 от митническата декларация е посочена обща фактурна стойност 32785, 35 евро, при валутен курс за митнически цели 1, 95583 лева за 1 евро. Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Съдът правилно е цитирал разпоредбите на чл. 70 § 1 и § 2 от МК, според които митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Правилно е посочено, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена. По делото са представени: договор с доставчика, анекс към договора, заявка по договора и поръчка, банков суифт за валутен превод за извършено търговско разплащане към доставчик от 17.01.2018 г., Дневници за покупки и продажби за четвърто тримесечие на 2017 г.; счетоводна справка за заприхождаването и изписването на аналогична стока по предходен внос; копия от фактури от продажби към клиенти на аналогични стоки. Към документите е приложена декларация, с която вносителят "ЛАКТОС 2000" ЕООД декларира, че между него и продавача на палмовото масло по разглежданата МД съществуват договорни търговски отношения, че "ЛАКТОС 2000" ЕООД не е свързано лице с продавача на стоките, както и че не е свързано лице с фирмите, на които продава внасяната стока. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза по първи въпрос, плащането по разглежданата МД е отразено в счетоводството на "ЛАКТОС 2000" ЕООД по дебитна сметка 401 "Доставчици", аналитична сметка "КРОМАН РЮМЪРТ" ООД, САЩ със сумата от 64 122, 57 лв., съответно по кредит с/ка 5041 Уникредит евро – 32 785 EUR по курс 1, 9558 със сумата 64 122, 57 лв. На втория въпрос вещото лице е отговорило, че за изследвания период – от 01.01.2017 г. до 21.03.2018 г., т. е. до датата на издаване на оспореното Решение с рег. № 32-82995/21.03.2018 г. към MRN: 18 BG002002 Н0010767/19.01.2018 г., на и. д. Началник на Митница Варна няма други плащания за процесната стока по същата MRN, освен посоченото в материалите по делото плащане, извършено на 17.01.2018 г. Митническият орган в конкретния случай е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Законосъобразно и в съответствие с чл. 74, § 1 от регламента, съдът е приел, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност. В обжалваното митническо решение липсват мотиви за конкретните обстоятелства, въз основа на които се приема, че действително платената цена на стоките от страна на "Лактос 2000" ЕООД не е договорната стойност на стоките. В случая са изложени общи твърдения за данни от направена справка в системата МИСЗА за стоки с произход Индонезия, продадени за ЕС и вече остойностени съгласно договорната стойност. Не е направен подробен анализ, от който да е видно, че органът се е позовал на информация за "сходни стоки" – стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Цитирана е и митническа декларация от 12.12.2017 г. на "Пик Ко" АД гр. София, по която е установено, че митническата стойност на стоката е 1, 26 лв. за 1 кг. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато след спазване на процедурата не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума, не освобождава същата администрация от задължение да изложи убедителни мотиви в решението си. Административният орган не е ангажирал достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението си, че действителната митническа стойност е друга, различна от посочената в процесната декларация. Още повече, че в справката от специализираната система – МИСЗА, /л. 119 – 131 е видно, че за периода от 23.10.2017 г. до 19.01.2018 г., когато е осъществен вносът по МД МRN: 18 BG002002 H0010767/19.01.2018 г., има посочени общо 16 вноса на същата стока - рафинирана деодорирана палмова мазнина "GOLDEN ROSE BRAND PALM FAT", закупени от същия контрагент KROMANNN REUMERT LLC /"КРОМАН РЮМЪРТ" ООД, САЩ/. Седем от доставките са за оспорващото дружество "ЛАКТОС 2000" ЕООД, а останалите 9 доставки са с получател "ОПТИМА ФУУД" ЕООД. Декларираната стойност на внасяната стока по посочените 16 вноса варира в диапазона от 0, 63 лв. /кг. (два вноса от м. 01.2018 г., една от които е предмет на настоящото дело) до 0, 66 лв. /кг. (два вноса като и двата случая са от м. 10.2017 г. с получател "ОПТИМА ФУУД" ЕООД). Останалите посочени случаи на внос на палмово масло, с цена, варираща около определената с решението на ответника – 1, 26 лв. /кг. е за продукти с други търговски наименования, от други продавачи, и за които стоки не са представени данни за сравнение на техните физикохимични свойства, за качеството им, за репутацията им и за съществуването на търговската марка. Неоснователен е аргументът на митническия орган, че вносителят не е представил допълнителни доказателства за установяване на декларираната договорна стойност на посочената стока. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада обвързаността да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че действителната митническа стойност на стоката е различна от декларираната. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция следва да се присъдят на ответника по делото е размер на 1200 лева, независимо от направеното възражение за прекомерност, предвид фактическата сложност на делото и предвид представения списък с разноски и разписка. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,